Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление „Социално осигуряване” – гр. Б. против решение № 152 от 18.02.2010 г. по адм. дело № 1224 / 2009 г. на Административен съд – Бургас. П. се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът по жалбата, С. С. А., от гр. С. счита същата за неоснователна.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна.

С решение № 152 от 18.02.2010 г. по адм. дело № 1224 / 2009 г. Административен съд – Бургас е отменил решение № 78 / 04.08.2009 г. на директора на Районно управление „Социално осигуряване” – Бургас и потвърденото с него разпореждане № 351 / 25.06.2009 г. на ръководител по контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ, с което е постановено събиране от С. С. А., от гр. С. на сумите по ревизионен акт за начет вх. № 1 / 17.06.2009 г. в размер на главницата 1078, 65 лева, представляваща неправилно изплатени обезщетения за временна неработоспособност и лихва върху нея 378, 29 лева, начислена до 17.06.2009 г.. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че не е осъществен фактическия състав на нито една от предвидените в разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от КСО хипотези, както и че за да е налице хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО е необходимо да бъдат установени конкретни факти, сочещи неспазване на предписанията на органите на медицинската експертиза и дните на нарушението да са изрично посочени. ...