Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно - процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление „Социално осигуряване”, гр. П., против решение № 500 от 26.10.2009 г. по а. х. дело № 585 по описа за 2009 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отменено издаденото от касатора мотивирано решение № К 4129 / 05.08.2009 г.

Посочените пороци се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 5 от НИИПОПДОО (Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване) във вр. с чл. 53, ал. 1 от КСО - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът СД „Ф. П. - Сдружение", с. Л., обл. Пазарджик, не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Пазарджик е решение № К 4129 от 05.08.2009 г. на Директора на Районно управление „Социално осигуряване” (РУСО), гр. П. и потвърденото с него разпореждане № 160 от 23.06.2009 г., издадено от началник отдел "Краткосрочни плащания и контрол" по реда на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО за събиране на сумите по ревизионен акт за начет вх. № 7 от 15.06.2009 г., с което СД „Ф. П. - Сдружение", с. Л., обл. Пазарджик, е задължено да възстанови по сметка на ДОО сумата 1176.52 лв., представляваща неправилно изплатени от РУСО Пазарджик на М. Т.а Пенова парични обезщетения по чл. 53, ал. 1, т. 2 от КСО за отглеждане на малко дете през периода 09.06.2008 г. – 17.11.2008 г., заедно с лихви в размер на 244.40 лв. (общо 1420.92 лв.).

Решението на Административен съд - Пазарджик, с което оспорените актове са отменени като незаконосъобразни, е постановено при правилно прилагане на чл. 11, 15 и 31 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване във вр. с чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Законосъобразно съдът е приел, че неправомерното изплащане на парични обезщетения за отглеждане на малко дете на осигуреното лице М. Т.а Пенова, което не е изпълнявало условието за придобит осигурителен стаж с продължителност 6 месеца, не е причинено от действия на осигурителя СД „Ф. П. - Сдружение", с. Л., обл. Пазарджик. Осигурителят не е подал декларация с невярно съдържание относно осигурителния статус на М. Т.а Пенова и неправомерното изплащане на паричните обезщетения се дължи на бездействието на длъжностното лице при РУСО Пазарджик, което не е подложило на преценка представените документи и не е извършило проверка за спазване на нормативните изисквания.

Касационните доводи за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 5 от НИИПОПДОО са неоснователни. Наредбата регламентира реда и условията за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Преценката за наличие на материалноправните предпоставки, пораждащи право на парични обезщетения, се извършва от длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите. По силата на чл. 40, ал. 3, изр. 2 от КСО в случаите, когато прецени, че заявителят няма право на парично обезщетение или помощ, компетентното длъжностно лице, издава разпореждане за отказ. В разглеждания случай не е допуснато неправилно изчисляване на парично обезщетение за отглеждане на малко дете поради неправилно подадени от осигурителя данни, а е отпуснато и изплатено парично обезщетение на осигурено лице без придобит шест - месечен осигурителен стаж съгласно условието по чл. 48а от КСО (ДВ, бр. 69 от 2004 г.).

Касаторът предлага неправилно тълкуване на чл. 5 от НИИПОПДОО, който предвижда паричните обезщетения за отглеждане на малко дете по чл. 53 и 54 КСО да се изплащат въз основа на заявление - декларация от осигуреното лице по образец съгласно приложение № 3 и приложение № 4 със задължително попълнените данни от осигурителя (самоосигуряващия се) относно правото на паричните обезщетения. Изплащането въз основа на заявление-декларация със задължително попълнени данни от осигурителя относно правото на заявителя не освобождава административния орган от задължението му по чл. 35 от АПК да изясни всички правнорелевантни обстоятелства и да прецени наличието на придобито от заявителя материално право, за да осигури издаването на законосъобразен административен акт. Осигурителят извършва предварителен първоначален контрол върху правото на лицето, претендиращо обезщетение от ДОО, но компетентността за преценка на материалноправните основания за отпускане на обезщетението или за отказ принадлежи на органа по чл. 40, ал. 3 от КСО. Преди да разпореди изплащане на паричните обезщетения осигурителният орган е бил длъжен да извърши служебна проверка относно дължимостта им (В същия смисъл Решение № 2869 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11103/2009 г., VI о., Решение № 2448 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13921/2009 г., Решение № 16127 от 29.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11006/2009 г., VI о., и др.).

Оспорените административни актове, с които осигурителят е задължен да възстанови претърпени от фонда на ДОО щети в резултат от неправомерно извършени от РУСО - Пазарджик осигурителни разходи, са издадени в нарушение на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение, с което административните актове са отменени като незаконосъобразни, следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 500 от 26.10.2009 г. по а. х. дело № 585 по описа за 2009 г. на Административен съд – Пазарджик. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ И. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. М./п/ Р. П. Р.П.