Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ), против решение № 688/16.02.2011 г., постановено по а. д. № 6184/2010 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ).

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение състав на АССГ е отменил като незаконосъобразен отказ, обективиран в писмо изх. № 94-00-2155/05.07.2010 г. на АПИ, за предоставяне на обществена информация, по заявление за достъп до такава вх. № 94-00-2155/25.06.2010 г. от Г. В. Ш. от гр. С.. Прието е от съда, че издаденият индивидуален административен акт страда от пороци на формата му.

Недоволен от решението, АПИ го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли отмяна на решението.

Ответната страна - Г. В. Ш. от гр. С., чрез многословни и поднесени по необичаен за българския начин на изразяване съждения, счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът също счита жалбата за неоснователна.

Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба възприе изцяло установеното от фактическа страна от АССГ. То не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му е правния извод на съда за допуснато нарушение на формата на административния акт.

При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява неоснователна.

Изводът на АССГ за нарушена форма на административния акт, изразяваща се в липса на посочени фактически основания за издаването му е обоснован и законосъобразен. Съгласно нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, актът следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. В отказът на АПИ (л. 8) фигурират само основания от категорията на вторите такива – чл. 13, ал. 2 във вр. с ал. 3 от ЗДОИ.

В касационната жалба се твърди, че информацията касаеща исканата обществена информация, която е извън хипотезите на чл. 13 от ЗДОИ, се съдържала в сайта на АПИ и този на Агенцията за обществени поръчки, поради което искането за получаването `и от Шумаков било необосновано. Дори твърдението да е вярно, АПИ дължи произнасяне по постъпилото заявление за обществена информация, с посочване на основанията за отказа си. В писмото това не е направено. Допуснатият пропуск не може да се попълва чрез твърдения, изложени след постановяването на акта, в други документи.

Некоректно е посочено и правното основание за отказът да се предостави исканата информация. Член 13, ал. 2 от ЗДОИ съдържа 2 различни основания за ограничаване

на достъпа до информация, т. е. нейното непълно предоставяне. С обжалваното писмо не е направено разграничение и точно посочване на основание на кое от двете основания не е предоставена изобщо

исканата информацията. При това и двете законови основания са различни от изложеното такова в касационната жалба, което се явява трета причина за отказа.

По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, поради което следва да се остави в сила обжалваното решение. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решение № 688/16.02.2011 г., постановено по а. д. № 6184/2010 г. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Д./п/ И. Д. А.И.