О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 642

гр. София, 14.11.2019 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение в закрито заседание на 30 октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

като изслуша докладваното от съдия Б. Б търговско дело №456/19 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на А. М.-гражданин на Швейцария срещу решение №1453 от 12.06.2018 на Софийски апелативен съд по в. т.д. №3773/2017 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 41 от 13.04.2017 г. по т. д. № 99/2016 г. на ОС-Враца, с което касаторът е осъден да заплати на „Бе Бе О –Б. Б“ЕООД ЕИК[ЕИК] сумата от 113 566, 14 лева - обезщетение за вреди нанесени на дружеството - ищец от ответника в качеството му на управител през 2014 г., ведно със законната лихва върху 25 000 лева, считано от 07.09.2016 г. до окончателното плащане, както и върху сумата от 88 066, 14 лева до окончателното плащане, поправено с Р № 1990/25.07.2018 г. по същото дело, както и в частта за разноските.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице очевидна неправилност на обжалваното решение/чл. 280 ал. 2 ГПК/, изразяваща се в липса на конкретика на предявените искове и диспозитива на постановените решения и необоснованост и незаконосъобразност на изводите на съда, че е налице увреждане от управленски деликт. В тази връзка е и формулираният въпрос, за който се твърди, че е решен в противоречие с практиката/общо/ на ВКС и че е от значение за точното приложение...