№ 770 гр. София, 14.11.2019 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: С. Ч

Членове: А. Ц

Ф. В

изслуша докладваното от съдията А. Ц гр. д. № 2703/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК

Образувано е по касационна жалба на „17 Н“ ЕООД гр. Пловдив срещу решение № 1521/07.12.2018г., постановено по в. гр. д. 1645/2018г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1951/ 22.05.2018г. на Пловдивски районен съд, с което е отменено дисциплинарното уволнение на А. Д. като незаконно.

Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение е незаконно, защото преди това ищецът е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1 КТ и поради обстоятелството, че заповедта за дисциплинарно уволнение била немотивирана.

В касационната жалба са изложени доводи, че работодателят е платил трудовите възнаграждения за м. юли и м. август 2017г., поради което последиците на забава са заличени, а заповедта за дисциплинарно уволнение поради неявяване на работа била мотивирана, доколкото в нея е записано, че се налага наказанието за многократно отсъствие от работа през м. юли и м. август, без съгласие на работодателя.

В изложението към жалбата се твърди наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по следните въпроси: Следва ли работодателят да посочва всички дати на отсъствие? Достатъчно ли е да се запише „продължително време, повече от 12 дни през м. август? Кога мотивирането ще е разбираемо за работника? Кога работодателят е мотивирал заповедта за дисциплинарно уволнение? Следва ли работодателят да открива нарочно дисциплинарно производство? Когато не е налице забавяне на плащането на трудовото възнаграждение, законосъобразно ли...