N 338

гр. СОФИЯ, 07.07.2011г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и единадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА

ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова

частно гражданско дело N 260/ 2011 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 1 ГПК.

„ Търговия на Едро – СС” Е. [населено място] и [фирма] [населено място] са обжалвали определение № 114 от 18.03.2011г. по ч. гр. д.№ 51/2011г. на Силистренския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата срещу определение № 11 от 21.02.2011г. на съдията по вписванията от Районен съд Силистра.

Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима.

По подадената частна жалба Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното:

Силистренският окръжен съд с определение № 114 от 18.03.2011г. по ч. гр. д.№ 51/2011г. е оставил без разглеждане жалбата срещу отказа на съдията по вписванията като е приел, че се обжалва едно нотариално удостоверяване, извършено по повод на заинтересованата от вписването на постановленията за възлагане страна. Такъв тип нотариални действия, с които е уважена молбата не подлежат на обжалване по аргумент от чл. 577 ГПК, а единственият път на защита на засегнатите права е чл. 537 ГПК.

Мотивите на съдията по вписванията обаче са други. Той е приел, че актовете са вписани и за заинтересованите лица в този случай е налице общият исков ред на чл. 537 ал. 2 ГПК за оспорване на вписания акт, след което постановения акт ще бъде вписан. Ето защо

въззивният съд неправилно е приел, че се обжалва вписването на възлагателни постановления...