Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано

по касационната жалба вх. Nо 82666/ 11.07.2013 год.

от Х. А. Я. от [населено място], чрез адв. Е. Н. - САК срещу въззивно Решение от 25.04.2013 година по гр. възз. д. Nо 381/2012 год. на софийския градски съд, с което е оставено в сила решение на първата инстанция по допускане на делбата и отхвърлените установителни искове по чл. 26 ал. 2 ЗЗД и чл. 156 ГПК отм., както и относно недопуснатата съдебна делба на стопанска сграда в дворното място.

С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно-постановено в нарушение на материалния закон/ чл. 26 ал. 2 ЗЗД, чл. 76 ЗН, чл. 31 ал. 1 ЗЗД/, съдопроизводствените правила досежно анализа на доказателствата и необосновано, основания за отмяна по чл. 281 т. 3 ГПК.

Искането за допускане на касационно обжалване

по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

се поддържа по въпросите:

1/ налице ли са основание за уважаване на предявения инцидентен установителен иск по чл. 26 ал. 2 предл. 2 ЗЗД- 2/ законосъобразно ли е прехвърлянето на част от съсобствен имот чрез дарение от единия съсобственик на трето лице, без да е предложен по реда на чл. 33 ал. 2 ЗС тази част на другите съсобственици и относно срокът за предявяване на иска и 3/ налице ли е заобикаляне на закона чрез прехвърляне на трето лице на част от съсобствения имот, който е предмет на иска за съдебна делба.

В срока по чл. 287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация.

Състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал. 2 ГПК, намира:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед на преценка на данните по делото за характера на исковете, намира

касационната жалба е процесуално допустима.

Настоящият състав на ВКС като прецени доводите на касатора, намира

че касационното обжалване

не може

да бъде допуснато, тъй като не са налице основанията за това

.

За да приеме, че е налице основание за допускане на касационното обжалване

по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК,

съгласно разясненията на т. 3 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС следва съставът на ВКС, извършващ селекцията на касационната жалба, да констатира, че искането касае тълкуване по приложението на нов закон, или е налице празнота в съдебната практика, която налага произнасяне по поставените правни въпроси, като по този начин ще се постигне задачата да се стигне до точно и еднакво прилагане на закона и развитие на правоприлагането по силата на даденото тълкуване.

В настоящия случай не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като по въпроса:

налице ли са основание за уважаване на предявения инцидентен установителен иск по чл. 26 ал. 2 предл. 2 ЗЗД

, търсеният от касатора отговор изцяло зависи от установените по делото факти и

обстоятелства и предполага решение по съществото на спора, поради което не може да се жени като основание по см. на чл. 280 ал. 1 ГПК.

Въпросът

законосъобразно ли е прехвърлянето на част от съсобствен имот чрез дарение от единия съсобственик на трето лице, без да е предложен по реда на чл. 33 ал. 2 ЗС тази част на другите съсобственици и относно срокът за предявяване на иска

следва

да се има предвид следното- - по въпросът има задължителна съдебна практика, приета с ТР 5/2012 год. на ОСГК на ВКС по приложение на чл. 33 ал. 2 ЗС в хипотезите на разпоредена идеална част от недвижим имот чрез дарение. Искът е конститутивен, поради което не може да бъде съединен с иска за съдебна делба, който също е конститутивен. Само ако е налице влязло в сила решение по чл. 33 ал. 2 ЗС, същото следва да бъде съобразено в делбения процес, ако същото се отразява на спора за наличие на съсобственост и правата на съделителите. Некоректно от страна на касатора е, без този въпрос не е предмет на делото и без не е повдиган в инстанциите, без произнасяне от страна на въззивния съд, същият да се поставя за първи път в изложението към касационната жалба, като парвен проблем, обусловил изхода на делото.

Въпросът

налице ли е заобикаляне на закона чрез прехвърляне на трето лице на част от съсобствения имот, който е предмет на иска за съдебна делба

също не може да обуслови основание за допускане на касационно обжалване. По този правен проблем е налице задължителна съдебна практика, приета с ТР 1/2004 год. на ОСГК на ВКС, в частта по приложение чл. 76 ЗН, а и поставянето му е в разрез с фактите по делото, Основателността на оспорване по чл. 76 ЗН и характера на недействителността на разпоредителна сделка с част от сънаследствена вещ, не намира приложение когато с разпореждането не се променя кръга на сънаследниците, а само обема на техните права, така както е по делото, след като се касае до разпореждане на майката С., в полза на един от синовете – на сина Й., без в съсобствеността да по силата на разпореждането да влиза нов съсобственик - трето на наследството лице.

По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, ВКС - състав на второ отделение на гражданската колегия

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване

по касационната жалба вх. Nо 82666/ 11.07.2013 год.

от Х. А. Я. от [населено място], заявена чрез адв. Е. Н. - САК срещу

въззивно Решение от 25.04.2013 година по гр. възз. д. Nо 381/2012 год. на Софийския градски съд

, с което е оставено в сила решение на първата инстанция по допускане на делбата и отхвърлените установителни искове по чл. 26 ал. 2 ЗЗД и чл. 156 ГПК отм., както и относно недопуснатата съдебна делба на стопанска сграда в дворното място.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ;