Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано

по касационна жалба вх.N 75044/24.06.2013 год.

от В. Н. Г. чрез пълномощника си адв.В. Г. - САК срещу Решение от 09.05.2013 год. по гр. възз. д.N 11297/2012 год. на Софийския градски съд - АО- III” г” с-в.

С посоченото решение, Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция, с което Н. Н. Г. е осъден да заплати на В. Н. Г. сума от 781 лв., съставляващи припадаща се част от разноски, направени за ремонт на сграда в [населено място], като за разликата до пълния размер на заявения иск от 21 000 лв. претенцията на В. Г. по чл. 41 ал. 1 ЗС е отхвърлена.

Прието е, че съгласно разпоредбата на чл. 41 ал. 1 ЗС за да се поеме от лице, собственик в сграда в режима на етажна собственост, припадащата се част от полезните разноски следва да има решение на ОС на етажните собственици, тъй като при липсата на такова решение, етажният собственик следва да заплати / т..е. да участва в поемане на разходите / само за ‘необходимите разноски”, но не и полезните такива, вложени за запазване или поддръжка на общите части. Прието е, че от категорията на необходими разноски е доказан по основание и размер само иска касаещ ремонта на покрива и за припадащата се част ответникът носи имуществена отговорност за сумата 781 лв. Поради недоказаност на необходимостта от дренаж и другите разходи като ел. инсталация, В и К инсталации и др. претенцията до заявения размер от 21 000 лв. е отхвърлена. Със същото решение е потвърдено решение на първата инстанция досежно отхвърления иск за вреди от непозволено увреждане за сумата 4000 лв., частичен иск от такъв за сумата 9000 лв.

С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е

недопустимо

, тъй като съдът е дал друга правна квалификация на иска – чл. 61 ЗЗД, без такъв иск да е разгледан по делото, решението е

неправилно

, тъй като е нарушен материалния закона, досежно квалификацията кои разноски за поддържане на общата вещ са необходими разноски и кои полезни, основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 2 и т. 3 ГПК.

Касационното обжалване се иска в приложното поле

на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК

поради противоречие на въззивното решение със задължителна съдебна практика

по ТР 1/04.01.20001 год. на ОСГК на ВКС

по въпроса за допустимостта въззивния съд за първи път да разгледа заявения иск с друга правна квалификация, и противоречивото разрешение на въпроса

свързан с претенция за разпределение на разходите между отделните собственици на обекти в етажната собственост, когато управителят на чуждата работа е действал не само в полза на чужд интерес, но и в полза на свой интерес

, позовавайки се на Р 461-86-II, Р 1-95-IV г. о., Р 132 /09.11.2009 год. т. д. Nо 563/2008 год.ВКС - ТК, както и на въпроса –

поставяне на ел. инсталация, В и К и др. инсталационни системи, метална врата съставляват ли необходими или полезни разходи

, произнесен от въззивния съд в смисъл, обратен на Р от 28.03.2012 год. по гр. д. Nо 16 314/2009 год. на СГС.

Искането за допускане на касационно обжалване

по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК

се поддържа с довод за противоречиво решаване на въпросите:

налице ли е изискване за формален акт на общото събрание на етажните собственици или е достатъчно да има мнозинство при вземане на решение с конклудентни действия един от съсобствениците да предприеме действия, който са не само в полза на чужд интерес но и в свой интерес, налице ли е чужда работа без поръчка в сграда с трима съсобственика или е налице дейност по извършване на неотложни действия

, отново с довод, че възприетите решения на въззивния съд противоречат на цитираното по-горе решение на СГС по сходен казус.

В срока по чл. 287 ГПК е подаден писмен отговор от адв.М. М. – САК, с което се сочи, че с касационната жална не е посочен материално-правен или процесуално-правен проблем който да се решава противоречиво в съдебната практика, релевирани са само доводи за незаконосъобразност, няма ясни и точни искания а допускане на касационното обжалване, поради което такова не следва да бъде допуснато. Алтернативно се поддържа, че решението не страда от пороците, релевирани с касационната жалба.

Състав на ВКС - второ отделение, като съобрази изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 т. 1-2 ГПК и прецени основанията на чл. 280 ал. 1 ГПК, намира;

Касационната жалба е процесуално допустима в частта по иска по чл. 41 ал. 1 ЗС от г. т. на спазен срок по чл. 283 ГПК и обжалваем съдебен акт с цена на заявеното материално /облигационно вземане / право над 5000 лв. Решението на въззивния съд, с частта по иска по чл. 45 ЗЗД е произнесено по гражданско-правен спор, с цена на иска под прага, определен по чл. 280 ал. 2 ГПК, поради което в тази част касационното обжалване е недопустимо, а и в самата касационна жалба липсват каквито и да са доводи относно този иск за да е приеме, че има редовна касационна жалба и в тази част на съдебното решение.

Настоящият състав като прецени доводите на касатора и защитата му, намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по чл.

280 ал. 1 т. 2 ГПК

по въпросите, касаещи приложението на чл. 41 ал. 1 ЗС в насока на 1/ точната правна квалификация на иска, в случай, че

претенция за разпределение на разходите между отделните собственици на обекти в етажната собственост, касае хипотезата на управител на чуждата работа/ гестор/, действал не само в полза на чужд интерес, но и в полза на свой интерес

, 2/

поставяне на ел. инсталация, В и К и др. инсталационни системи, метална врата съставляват ли необходими или полезни разходи, свързани с общите части на сградата 3/ за значението на общото събрание на етажните собственици респ. за възможността, при мълчаливо формиране на мнозинство да се предприемат действия от един от съсобствениците в полза на чуждя и личен интерес в сграда с трима съсобственика за извършване на неотложни действия

, при констатация, че по представените съдебни решения като практика на съдилищата и произнесеното от въззивния съд е налице противоречие и липсва еднаквост по приложение на закона.

Останалите поставени въпроси, свързани с преценката на доказателствата и релевираните доводи, касаят евентуални процесуални нарушения, по които съдът ще следва да се произнесе при разглеждане на касационната жалба по същество.

При допускане на касационно обжалване, страната-касатор дължи внасянето на пропорционална ДТ, изчислена в размер на 2 % от цената на иска. В случая, решението се обжалва в отхвърлената част от 20 219 лв. и дължимата ДТ е в размер на сума от 404.38 лв. С оглед на направеното искане в рамките на администриране на касационната жалба за освобождаване от внасянето на ДТ и след преценка на данните за семейното и имотно състояние на страната, настоящият състав намира, че касатора В. Г. следва да бъде освободена от внасянето на дължимата пропорционална ДТ.

По изложените съображения, ВКС - състав на второ отделение на гражданската колегия и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК и чл. 83 ал. 2 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване по

касационна жалба вх.N 75044/24.06.2013 год.

от В. Н. Г. от [населено място], заявена чрез пълномощника си адв.В. Г. - САК срещу

Решение от 09.05.2013 год. по гр. възз. д.N 11297/2012 год. на Софийския градски съд - АО- III” г” с-в.,

в частта, с която искът на В. Н. Г. за разликата над уважения размер от 781 лв./ седемстотин осемдесет и един лв. /, съставляващи припадаща се част от разноски, направени за ремонт на сграда в [населено място], до пълния размер от 21 000 лв./ двадесет и една хиляди лева/, на основание чл. 41 ал. 1 ЗС, е отхвърлен.

НАСРОЧВА

делото за разглеждане в открито съдебно заседание на. ...........................2014 година, за която дата страните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК чрез публикация в ДВ.

На основание чл. 83 ал. 2 ГПК

освобождава

В. Н. Г. от задължението за внасяне на дължимата пропорционална ДТ в размер на 404.38 лв./ четиристотин и четири и 0.38. лв./ за касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: