O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3097

[населено място], 26.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Т. К. второ отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Й.

ЧЛЕНОВЕ: П. Х.

Иванка Ангелова

като разгледа докладваното от съдия Ангелова ч. т.д.№ 2461/2024 год. и за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. чл. 248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ответника по делото ЗАД „А. Б. АД, чрез адв. Б. Н., срещу Определение № 1913/ 30. 07.2024г., постановено по в. гр. д. № 182/2024г., в частта, с която съставът на Софийски апелативен съд е оставил без уважение подадената от частния жалбоподател молба по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото въззивно решение чрез присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение за първата инстанция и увеличаване на присъденото адвокатско възнаграждение за втората инстанция. Изложените в частната жалба съображения са: за несъобразяване от въззивният съд с резултата от спора при преценка основателността на искането по чл.248 ГПК в частта, касаеща размера на адвокатското възнаграждение за първоинстанционното производство; за несъответствие с фактическата и правна сложност на делото на определения от съда размер на адвокатското възнаграждение за въззивното производство, както и че същото не е с начислено ДДС.

Ответниците по частната жалба – ищците И. П. Л. и Е. П. Л., чрез адв. Б. Б., депозират писмен отговор, с който я оспорват.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба срещу постановеното от въззивния съд в производство по чл.248 ГПК определение е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.2 ГПК съдебен акт на въззивен съд, съгласно т.24 от ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба се преценява като частично основателна, по следните съображения:

Претендираните с исковата молба обезщетения са в размер на по 100 000 лв. С първоинстанционното решение са присъдени по 80 000 лв. на всеки от ищците. От претендираните от ответното дружество разноски, от които 11 724 лв. с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение, с решението ищците са осъдени за сумата от 2 344.8 лв., съразмерна на отхвърлената част от претенциите. Сезиран с жалба на ответното дружество срещу уважената част от претенциите, след частична отмяна и потвърждаване на решението на Софийски градски съд, като краен резултат Софийският апелативен съд е отхвърлил изцяло предявените от И. П. Л. и Е. П. Л. срещу ЗАД „А. Б. АД искове по чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Е. Д. от ПТП на 25.01.2019г. Претендираните от ответното дружество разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от 22 644 лв. с ДДС са редуцирани на 5 330 лв., с оглед уваженото от въззивния съд възражение за прекомерност. С влязло в сила Определение № 1695 от 05.07.2024г. съставът на САС е върнал подадената от ищците касационна жалба срещу въззивното решение поради оттеглянето й. Следователно въззивното решение е влязло в сила.

С обжалваното определение апелативният съд е оставил без уважение искането на молителя ЗАД „А. Б. АД за изменение на постановеното по спора въззивно решение в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в пълния размер от 11 724 лв. с ДДС за първоинстанционното производство, както и до сумата от 16 920 с ДДС за въззивното производство, кореспондиращо с минималния размер на същото по НМРАВ. Отказът да измени решението в посочените части решаващият съд е аргументирал с практика на ВКС, основана на Решение на СЕС – 438/22, според която възнаграждението за адвокатска защита не следва да бъде определяно по Наредба № 1 от 2004г., тъй като тя противоречи на общностното право и накърнява принципа за защита на конкуренцията.; Националните съдилища следва да определят възнаграждението на процесуалните представители съгласно правилата, установени в процесуалния закон, които са по съществото си обективни критерии за преценка фактическата и правна сложност на делото, обема на извършената дейност и пр. По тези съображения, въззивният съд е приел, че възнаграждението, което е определено за молителя по конкретното дело с оглед естеството и сложността му е съответно на оказаната правна помощ.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

При произнасянето по своевременно заявеното от насрещната страна и в двете производства възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, правилно въззивният съд е приел за неприложима Наредба № 1/2004г. на ВАдв.С. Видно от мотивите към акта, позоваването на изведените от практиката критерии за определяне на адвокатските възнаграждения в случая обаче е формално, доколкото съдът е съобразил единствено естеството и сложността на конкретното дело.

С оглед предмета на частното производство и правомощията на съда, съгласно ТР № 6/2019г. по тълк. д. № 6/2017г. на ВКС, ОСГТК, настоящият състав на ВКС служебно следва да провери всички правнорелевантни факти и доказателства, относими към правилността на обжалваното определение.

Досежно приетия от въззивния съд размер на адвокатското възнаграждение за първоинстанционното производство, намира следното: След съобразяване с изведените от практиката критерии за определянето му, а именно: - материалния интерес на спора – предявени са два иска в размер на по 100 000 лв.; - обема и естеството на извършените от процесуалния представител на ответното дружество действия по подаване отговор на исковата молба, заявяване и мотивиране на възражения за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД и за недължимост на претендираната лихва за забава, формулиране на допълнителни въпроси към автотехническа експертиза, депозиране на отговор на допълнителна искова молба, участие в две открити съдебни заседания с обсъждане и приемане на експертно заключение и разпит на двама свидетели; както и обстоятелствата, че по отношение на делинквента има влязла в сила осъдителна присъда и е налице многобройната практика на ВКС по преките искове по чл.432 КЗ, включително и задължителна такава досежно т. нар. „разширен кръг“ на лицата, по отношение на които се признава правото да получат обезщетение от смъртта на техен близък, какъвто е настоящият случай, което лишава делото от правна сложност, и след съвкупна преценка на всичките тези обсотоятелства, настоящият състав намира, че възнаграждение в размер на 6 000 лв. с ДДС съответства на справедливия размер на цената на предоставената услуга за първоинстанционното производство. Следователно, обжалваното определение следва да се отмени в частта, с която е оставено без уважение искането на ответното дружество за присъждане на допълнителни разноски до размера от 6 000 лв. , или за сумата от 3 655.20лв., която следва да се присъди в полза на молителя.

По отношение присъдените с въззивното решение разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство настоящият състав на ВКС споделя крайния извод на апелативния съд в обжалваното определение за неоснователност на молбата по чл.248 ГПК по следните съображения: Образувано по жалба на ответното дружество, производството във въззивната инстанция е протекло само в едно заседание, не са събирани нови доказателства, предметът на спора е изяснен от първата инстанция изцяло, като спорни са били единствено въпросите за материалната легитимация на ищците, а при условията на евентуалност - за размера на справедливото обезщетение, тоест спорът е лишен от фактическа и правна сложност. Следователно, отсъства основание на частния жалбоподател да се присъди по-високо от определеното с решението на въззивната инстанция възнаграждение за процесуална защита в размер на 5 330 лв. Неоснователно е възражението в частната жалба, че определеното адвокатско възнагражение не е с начислено ДДС, какъвто извод не се следва само поради факта, че включването на данъка в размера на присъдените разноски не е посочено изрично от съда.

Искането на ответниците по частната жалба за присъждане на разноски за настоящото производство, представляващи заплатен адвокатски хонорар от 1 200лв. за подадения отговор на частната жалба е неоснователно. Съгласно константната практика на ВКС, в производството по чл.248 ГПК разноски не се присъждат предвид несамостоятелния му характер, с оглед на което се приема, че изходът от същото не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.288 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определение № 1913/ 30.07.2024г., постановено по в. гр. д. № 182/2024г., в частта, с която съставът на Софийски апелативен съд е оставил без уважение подадената от ЗАД „А. Б. АД молба по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските чрез присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение за първата инстанция в полза на ЗАД „А. Б. АД за разликата над 2 344.80 лв. до 6 000 лв., или за 3 655.20лв., вместо което постанови:

ИЗМЕНЯ постановеното от Софийски апелативен съд Решение № 483 от 23.04.2024г. по в. гр. д. № 182/2024г. в частта за разноските, като ОСЪЖДА И. П. Л., ЕГН [ЕГН] и Е. П. Л., ЕГН [ЕГН] да заплатят на ЗАД „А. Б. АД, ЕИК[ЕИК], допълнително разноски за първоинстанционното производство в размер на 3 655.20 лв.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1913/30.07.2024г. по в. гр. д. № 182/ 2024г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.