Производството е по реда на чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280 ГПК /редакция преди изменението на ГПК със ЗИДГПК, публ. в ДВ бр. 86 от 2017 г., съобразно пар. 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ.ДВ бр. 86 от 2017 г./.

Образувано е по касационна жалба на К. Т. К. срещу решение № 1267 от 20.07.2017 г. по в. гр. д.№ 1488 от 2016 г. на Варненския окръжен съд, г. о., втори състав, с което е потвърдено решение № 3448 от 05.12.2008 г. по гр. д.№ 329 от 2007 г. на Варненския районен съд, 9-ти състав за отхвърляне на предявения от К. Т. К. срещу М. И. Ф., Д. К. Н., М. И. Н., Д. Х. П., И. И. Г., Н. Х. М. и С. К. С. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат четириетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], построена в УПИ V, кв. 36 по плана на 8 м. р. на [населено място], съгласно невлязъл в сила ПУП, одобрен със заповед № Г-29 от 16.02.2004 г. на зам. кмета на [община].

В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК /редакция преди изм. на ГПК с ДВ бр. 86 от 2017 г./. Твърди се противоречие на обжалваното решение със задължителна и незадължителна практика на ВКС /решение № 401 от 21.07.2009 г. по гр. д.№ 2770 от 2008 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 430 от 27.10.2010 г. по гр. д. № 312 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 40 от 31.01.2011 г. по гр. д.№ 296 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г. о., Тълкувателно решение № 31 от 06.02.1985 г. по гр. д.№ 10 от 1984 г. на ОСГК на ВС, решение № 46 от 04.04.2013 г. по гр. д.№ 623 от 2012 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 57 от 26.03.2013 г. по гр. д.№ 907 от 2012 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 15 от 01.07.2015 г. по гр. д.№ 5432 от 2014 г. на ВКС, ГК, II г. о. и решение № 1291 от 16.11.1992 г. по гр. д.№ 1038 от 1992 г. на ВС, IV г. о./ по следните правни въпроси:

1. Когато строителството е осъществено на регулационната линия и в нарушение на действащи изисквания на ЗУТ и на действащите норми на строителство, при претенция на ищеца по чл. 109 ЗС за премахване на незаконно построеното, следва ли съдът категорично да определи дали това строителство е незаконно, дали строежът подлежи на премахване и дали премахването на този строеж е предпоставено от недопустимост и нетърпимост на същия?

2. Следва ли ищецът да доказва как и с какво незаконното строителство на регулационната линия, осъществено при недопустими отстояния от жилището му, ограничава правото му на собственост при условие, че неоснователното въздействие или вредно отражение спрямо обекта на собственост е определено и конкретизирано още с подаването на исковата молба?

3. Допустимо ли е съдебно решение да почива на обяснения на вещо лице-технически експерт при разпит в открито съдебно заседание, които не са в обхвата на поставената му задача или представляват правни въпроси?

Освен това, според касатора, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следните правни въпроси:

4. При съдебна отмяна на заповед за одобряване на изменение на ПУП-ПЗ, това води ли до нищожност на издаденото разрешение за строеж, въпреки че е налице определение за предварително изпълнение на тази заповед?

5. Липсата на възражения срещу проекта за изменение на ПУП-ПЗ следва ли да се приравни на съгласие с този проект и това лишава ли заинтересованата страна от правото на обжалва заповедта, с която се одобрява това изменение на ПУП?

6. Възможно ли е само при повдигнато възражение на ответниците по негаторния иск съдът да се произнесе по иск по чл. 50 ЗС срещу ищеца по негаторния иск или това би било процесуално допустимо само при изрично предявен насрещен иск по чл. 50 ЗС от страна на ответниците по негаторния иск?

В писмени отговори от 04.10.2017 г. и от 20.10.2017 г. ответниците Р. Б. В., А. В. В., М. И. В. и М. А. К. оспорват касационната жалба. Молят касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд да не бъде допускано.

Останалите ответници М. И. Ф., И. Е. Ф., Д. К. Н., М. И. Н., Л. В. П., Д. Х. П., И. И. Г., Н. Х. М., П. С. М., С. К. С., С. П. С., В. К. К., Ж. Г. Ж., Т. С. Ж., Г. Д. М., [фирма], Й. Р. Р., Р. Н. Р. и С. Р. Р. не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по основанията за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от К. Т. К. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахват изградената от тях в съседния на ищеца имот четириетажна сграда, въззивният съд е приел, че строителството на сградата на ответниците е започнало след учредено в тяхна полза право на строеж от собствениците на съседния имот УПИ V-5, издадено разрешение за строеж № О-4 от 06.01.2005 г. и одобрени инвестиционни проекти въз основа на предвижданията на ПУП - ПЗ, одобрен с влязла в сила заповед № Г-29 от 16.02.2004 г. на зам. кмета на [община]. С този план отстоянието между сградата на ищеца и новостроящата се сграда на ответниците било предвидено като между сгради на калкан, въпреки че южната фасада на сградата, в която се намира жилището на ищеца, не е била калканна стена /тъй като имала покрив, корниз и издатина/.

Съдът е приел за безспорно установено по делото, че строежът на сградата на ответниците е извършен при допуснато предварително изпълнение на заповед № Г-29 от 26.02.2004 г., която в последствие е била отменена с влязло в сила на 20.05.2010 г. решение на Варненския окръжен съд по адм. д.№ 859 от 2005 г.

С оглед заключенията на приетите съдебно-технически експертизи от 06.04.2010 г. и от 03.04.2017 г. съдът е приел, че построената от ответниците в съседния на ищеца имот сграда застъпва с 2/3 части прозорците на спалнята и детската стая в жилището на ищеца: новопостроената сграда е на 20 см. от тези прозорци и припокрива прозоречните отвори, като по този начин ограничава достъпа на светлина и въздух до тези стаи, което е в нарушение на чл. 101 и чл. 113 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройството на отделните видове територии. Следователно, налице било смущаване на правото на собственост на ищеца да ползва по предназначение тези две стаи от жилището си.

На следващо място, съдът е приел, че ищецът е дал съгласие пред административния орган за одобряването на ПУП от 2004 г., тъй като това съгласие е било задължителна предпоставка за издаването му. В този смисъл били показанията на в. л. в открито съдебно заседание от 12.04.2017 г., както и изложеното от в. л. С. в предходно съдебно заседание, че ако собствениците дадат съгласие, стената на сградата им може да стане калканна и да бъде покрита от новостроящата се сграда в съседния имот.

По отношение на жилището на ищеца съдът е приел за установено от заключенията на експертизите, че ищецът е закупил жилище без прозорци откъм южната фасада на сградата и незаконно е преустроил вестибюла в жилището си в две спални с прозорци към южната фасада. За да достигне до този извод съдът се е позовал на обясненията на в. л. П.М. по експертизата от 12.07.2012 г., дадени в открито съдебно заседание от 05.07.2017 г., че за извършените в имота на ищеца ремонти не са налични строителни книжа, разрешение за строеж и удостоверение за въвеждане в експлоатация. Приел е за неоснователно твърдението на ищеца, че извършеното преустройство е в изпълнение на поети задължения по договора за продажба в нотариален акт № 167 от 02.12.1957 г. и въз основа на проекти и позволителен билет № 779 от 1958 г. Според съда, тези документи касаят друго преустройство, а не отварянето на прозорци от към южната фасада на сградата.

В заключение въззивният съд е приел, че ищецът К. К. не можел да черпи права от собственото си противоправно поведение. След като незаконно е преустроил собственото си жилище, поставяйки прозорци на южната стена на сградата, без да му е издадено разрешение затова, то той самоволно е превърнал калканната стена на сградата във фасадна. Поради това няма право да иска събарянето на изградената от ответниците в съседния имот сграда, която препятства достъпа на слънчева светлина през изградените от ищеца без разрешение прозорци на южната фасада на сградата към двете стаи в жилището му /спалня и детска стая/. Още повече, че съгласно чл. 113, ал. 4 от Наредба № 7 от 2003 г. било допустимо непряко осветление на вестибюл, какъвто са представлявали преди преустройството спалнята и детската стая в жилището на ищеца.

Предвид на всичко гореизложено съдът е приел, че искът на К. К. с правно основание чл. 109 ЗС е неоснователен, тъй като самият той съгласно чл. 50 ЗС също бил длъжен да упражнявал правото си на собственост в съответствие със закона.

Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение e налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на това решение по третия поставен въпрос: допустимо ли е съдебно решение да почива на обяснения на вещо лице-технически експерт при разпит в открито съдебно заседание, които не са в обхвата на поставената му задача или представляват правни въпроси. В посоченото от касатора решение № 15 от 01.07.2015 г. по гр. д.№ 5432 от 2014 г. на ВКС, ГК, II г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, в отговор на поставен въпрос е прието, че е недопустимо съдът да основе решението си на обяснения на вещо лице при разпит в залата, които не са в обхвата и не са пряко свързани с възложената му по делото задача.

В противоречие с тази практика на ВКС в обжалваното решение съдът е основал извода си за незаконност на извършеното от ищеца преустройство на жилището му /отваряне на два прозореца на южната фасада на сградата/ единствено и само на обясненията на вещото лице П.М., дадени в открито съдебно заседание от 05.07.2017 г., въпреки че това вещо лице не е имало задача да даде заключение по този въпрос /виж определение № 1314 от 11.05.2012 г., находящо се на лист 196-199 от гр. д.№ 1290 от 2011 г. на Варненския окръжен съд, с което е поставена задачата на това вещо лице/.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1267 от 20.07.2017 г. по в. гр. д.№ 1488 от 2016 г. на Варненския окръжен съд, г. о., втори състав.

ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.

УКАЗВА на същия, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС - прекратено.

След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика - за прекратяване.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.