О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 341

гр. София, 31.05.2018 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на трети април, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№2985 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. А. Т.-Д. и Николай А. И. срещу решение №918 от 20.04.2017 г. по т. д.№3886/2016 г. на САС. С решението в обжалваната част, след частична отмяна на решение №4583 от 06.06.2016 г. по гр. д.№20475/2014 г. на СГС, е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК, че [фирма] е носител на вземане за сума в размер на 29 299.16 евро, с левова равностойност 57 304.68 лв., произтичащо от запис на заповед от 05.11.2008 г. и падеж на задължението 03.09.2013 г., издаден от Д. А. Т.-Д. и Николай А. И. в полза на [фирма] за сумата от 83 331.18 евро, ведно със законната лихва от 03.09.2013 г. до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по гр. д.№36950/13 г.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Посочва се, че записът на заповед е недействителен предвид неспазване на формата и поради идентичност на издателите и авалистите. Навеждат се доводи, че не е налице бланкова менителница, както е приел въззивният съд, а и изводите му, че ответниците носят доказателствена тежест да установят настъпване на изискуемостта са неправилни. Изтъква се, че записът на заповед предхожда сключването на договора...