Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 2903 от 20.03.2018 г. от А. Л. В. и И. П. Т., чрез процесуалния им представител адв. Ц. А.-В. от АК – София, в която се иска допълване на постановеното определение № 162 от 13.03.2018 г. по т. д. № 2477/2017 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено в производство по чл. 288 ГПК, в частта за разноските, като се присъдят такива, сторени в касационната инстанция, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро ЗА.

Насрещната страна е получила препис от молбата, като по реда и в срока на чл. 248, ал. 2 ГПК не е изразила становище по нея и не е представила писмен отговор.

Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Молбата за допълване на определението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК

Разгледана по същество, молбата се явява основателна.

С посоченото определение № 162 от 13.03.2018 г. по настоящото дело, постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване по КЖ от страна на [фирма] на въззивно решение № 3635 от 25.05.2017 г. по гр. д. № 18537/2017 г. по описа на СГС в частта, с която е потвърдено решение № I-33-63 от 30.06.2014 г. по гр. д. № 43937/2013 г. по описа на СРС, в частта, с която по искове на А. Л. В. и И. П. Т. срещу [фирма] на основание чл. 146, ал. 1 З. във вр. с чл. 143, ал. 1, т. 10 и т. 12 З. е прогласена нищожността на клаузите в чл. 14, ал. 3 и чл. 14, ал. 4, изр. 1-во от Договор за банков ипотечен кредит № 4179/R/2007 от 12.10.2007 г., а на основание чл. 146, ал. 1 З. във вр. с чл. 143, ал. 1, т. 5 от З. е прогласена за нищожна клаузата в чл. 15, ал. 3 от същия договор.

Поради това и съгласно чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК с това определение ВКС е следвало да се произнесе и по направените разноски по делото пред касационната инстанция. Въпреки съдържащото се още в отговора на касационната жалба от 04.10.2017 г. искане на ответниците по жалбата за присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро ЗА, настоящият състав на ВКС е пропуснал да се произнесе по разноските.

Съдът намира, че са налице условията на чл. 248 ГПК за допълване на постановеното определение в частта му за разноските. Молителите - ответници по касационната жалба, са депозирали писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, към който е приложен договор за правна помощ и процесуално представителство от 26.09.2017 г. /л. 81-82 от т. д. № 2477/2017 г. по описа на ВКС/. Видно от чл. 2 на приложения по делото договор за правна помощ и процесуално представителство, подписан между молителите в настоящото производство – ответници по касационната жалба, и адв. Ц. А.-В. от АК – София, е, че страните са се договорили услугите по същия да бъдат предоставени безплатно от адвоката на доверителите на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро ЗА.

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите по алинея първа на този законов текст, а именно и т. 3, предл. 2-ро от същия, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/.

В настоящото дело определянето на размера на дължимото адвокатско възнаграждение следвало да се извърши в съответствие с правилото на чл. 9, ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от НМРАВ, според което за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 от НМРАВ, но не по-малко от 500 лв.

С оглед на гореизложеното, на молителите в настоящото производство – ищци в производството по гр. д. № 43937/2013 г. по описа на СРС, постановеното по което решение от 30.06.2014 г. е потвърдено с решение № 3635 от 25.05.2017 г. по гр. д. № 18537/2017 г. по описа на СГС, недопуснато до касационно обжалване в частта с която по искове на А. Л. В. и И. П. Т. срещу [фирма] на основание чл. 146, ал. 1 З. във вр. с чл. 143, ал. 1, т. 10 и т. 12 З. е прогласена нищожността на клаузите в чл. 14, ал. 3 и ал. 4, изр. 1-во от Договор за банков ипотечен кредит № 4179/R/2007 от 12.10.2007 г., а на основание чл. 146, ал. 1 З. във вр. с чл. 143, ал. 1, т. 5 от З. е прогласена за нищожна клаузата в чл. 15, ал. 3 от същия договор, и предвид броя и вида на предявените искове, съдът намира, че в полза на всеки от молителите следва да се присъдят разноски в размер на по 900 лв. Минимумът от 500 лв. е предвиден за случаите, когато от възнаграждението, изчислено по указания по-горе ред, е по-малко от така посочената сума, поради което и не намира приложение за конкретните разноски по делото.

С оглед горното следва да се приеме, че законните основания за допълване на определението в частта за разноските съобразно направеното искане от ответниците по касация са налице, поради което съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 162 от 13.03.2018 г. по т. д. № 2477/2017 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено в производство по чл. 288 ГПК, в частта за разноските, като

ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата да заплати на адв. Ц. М. А.-В., адвокат от САК общо сумата от 1 800 лева.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.