О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 996

гр. София, 04.11.2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 614/11г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 239 от 18.02.11г., постановено по гр. д.№ 3209/10г. на Пловдивския окръжен съд с оплаквания за недопустимост и неправилност поради необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 1542 от 20.05.10г. по гр. д.№ 561/08г. на Пловдивския районен съд, ХІV с-в, и вместо него по иска на Държавно горско стопанство-П. против [община] е признал за установено, че иглолистна гора с площ от 320 дка, находяща се в землището на [населено място], местността “Топ кория” е държавна собственост.

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че предявеният иск е процесуално допустим като се е позовал на задължителните указания в този смисъл, дадени му с определение от 09.01.09г. по ч. гр. д.№ 84/09г. на ВКС. Приел е също, че процесната гора /”балталък”/ е държавна собственост по силата на чл. 7, ал. 1 от Закона за горите от 1997г. и на действалите преди това нормативни актове, както и че ответникът не е придобил правото на собственост върху нея по силата на договор за покупко-продажба, а е притежавал вещно право на ползване, което по силата на § 6 от ДР на ППЗВСВГЗГФ е прекратено. С оглед на това искът е приет за основателен.

Като основание...