Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение №150 от 08.04.2011г. на Пазарджишки окръжен съд, по гр. д. №164 /2011г., с което е потвърдено решение № 472 от 13.12.2010г. на Пещерски районен съд по гр. д. № 251/2010г. за отхвърляне на предявения от М. Н. Т. срещу [фирма] иск по чл. 108 ЗС за признаване собствеността и предаване владението върху следния имот: * ид. ч. от * кв. м. - реална част от УПИ * в кв. * по плана на [населено място] при съседи на реалната част: от изток М. Б., от юг и запад [фирма] и от север общински път с площ на целия имот * кв. м., заедно с построените в него масивни сгради.

Жалбоподателят М. Н. Т. намира решението за неправилно. Счита, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с практиката по въпроса дали липсата на доказателства за придобиване на собствеността е правно релевантно за спора за правото на собственост към настоящия момент при приключила административна процедура по възстановяване на собствеността, както и по въпроса дали е нищожно решение на Поземлената комисия поради нарушение на разпоредбите на чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ относно състава на административния орган. По двата въпроса са посочени решения на ВКС.

Ответникът по жалбата „Б.” в писмения си отговор поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Преди да пристъпи към преценка на сочените основания по чл. 280, ал. 1 ГПК съдът намира следното:

На ищеца като наследник на Н. М. Т. и Д. Т. Т. е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху пасище - мера от * кв. м. в м. „О.” в землището на [населено място], съставляващ имот № * по КВС съгласно решение на ПК-Пещера № 0001/03.09.1997г. Ищецът поддържа в исковата молба, че ответникът е навлязъл в имота му и е започнал да строи портиерна, паркинг и ограда, което вероятно е причина имотът от * дка да се намали на * дка. Поради това претендира ревандикация на * кв. м. - реална част от имота на ответника УПИ *. Видно от приложената преписка на Общинска служба по земеделие - [населено място], че първоначално имотът в м. О. с № * е възстановен с площ * дка; впоследствие с ново решение са възстановени * дка, а с представеното с исковата молба решение са възстановени * дка. Съдът е приел, че легитимиращия /последния/административен акт, въпреки че неясно защо всички имат една дата и номер, е нищожен поради нарушение на чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ /погрешно в решението е посочен чл. 60, ал. 1 ЗСПЗЗ/. В тази насока е възприел изводите първоинстанционния съд и е допълнил, че нищожността се обуславя и от липсата на предпоставките на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ и чл. 26 ППЗСПЗЗ за постановяване на ново решение. Въз основа на този извод въззивният съд е приел, че ищецът не се легитимира като собственик на спорния имот. В допълнение е посочил, че за претендираната по-голяма площ над възстановената ищецът не е доказал правопораждащ факт - принадлежност на правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС. На второ място съдът е изложил съображения, основани на приетата техническа експертиза, че разликата между първоначално възстановената площ * кв. м. и новата площ * кв. м. е * кв. м. и не попада в УПИ *, държан от ответника, а представлява път и паркинг пред посочения УПИ. Поради това съдът е намерил, че не е доказана и втората предпоставка за уважаване на иска - ответникът да държи имота.

При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК съдът намира следното:

К. е изтъкнал два правни въпроса, за които счита, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но посочените от него решения са постановени по отменения ГПК и не се обхващат от понятието „задължителна практика”, уточнено в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на О. на ВКС. Поради това основанието следва да се квалифицира по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

Първият поставен правен въпрос е дали липсата на доказателства за придобиване на собствеността е правно релевантно за спора за правото на собственост към настоящия момент при приключила административна процедура по възстановяване на собствеността. В представеното решение № 42 от 07.07.2010г. по гр. д. № 122/2009г. на ІІ г. о. е даден отрицателен отговор на въпроса, а именно, че когато е налице решение на административния орган за възстановяване на собствеността и спорът е за правото на собственост към настоящия момент, то не е необходимо доказване на основанието за придобиване на собствеността. В обжалваното решение съдът е посочил, че ищецът следва да докаже правопораждащия факт за правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС като допълнителен аргумент, имайки предвид твърденията в исковата молба, че процесните * кв. м. представляват разлика между бившия имот на наследодателя и възстановената по-малка площ с решението на Поземлената комисия. Не се касае до решаващ правен извод, обусловил изхода на спора, а само до спомагателен такъв. Поради това не следва да се допуска касационно обжалване по посочения въпрос.

Вторият поставен от касатора въпрос е за нищожността на решението на Поземлената комисия /сега Общинска служба „Земеделие”/, взето в нарушение на чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ /в редакция до изменението в ДВ бр. 44/2001г./. Видно от приложеното Решение № 311 от 31.03.2009г. по гр. д. № 6477/2007г. на І г. о. на ВКС не е незаконен съставът на комисията, респ. не е нищожно решението, което не е подписано от посочения в чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ брой членове. Следва да се допълни, че по този въпрос са постановени и решения на състави на ВКС в производство по чл. 290 ГПК, които имат задължителен характер, като: Решение № 820 от 27.05.2010г. по гр. д. № 768/2009г. на І г. о., Решение № 750 от 04.11.2010г. по гр. д. № 1794/2009г. на І г. о., които също най-общо приемат липса на нищожност. А въззивният съд по реда на чл. 272 ГПК е възприел изводите на първата инстанция за нищожност на решението на Поземлената комисия на посоченото основание. При това положение действително има противоречие по този въпрос с практиката на ВКС. Не следва обаче да се допуска касационно обжалване по следните съображения:

Приетата от Пазарджишки окръжен съд нищожност на решението на ПК е послужила като основание за решаващия извод, че ищецът не се легитимира като собственик, т. е. за отричане на активната му легитимация. Същевременно, видно от мотивите на решението, наред с това съдът е направил извод и относно пасивната легитимация - приел е, че претендираната от ищеца реална част, не попада в УПИ *, както е посочено в исковата молба и следователно не е в държане на ответника. По този начин е отрекъл и втората предпоставка за уважаване на ревандикационен иск, липсата на която е самостоятелно основание за отхвърляне на иска. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът не сочи правни въпроси, разрешени от съда и отнасящи се до пасивната легитимация. В касационната жалба също не са наведени оплаквания срещу тези изводи на съда. Ето защо единствено промяна в изводите относно активната легитимация не би довела до благоприятен за ищеца изход на спора. Следователно, тъй като не само въпросът за правото на собственост е обусловил решаващите изводи на съда, то непосочването на основания за допускане на касационно обжалване, а и на касационни основания относно останалите решаващи изводи на съда, е пречка за допускане на касационно обжалване единствено спрямо първия решаващ извод.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ

:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на въззивно решение №150 от 08.04.2011г. на Пазарджишки окръжен съд, по гр. д. №164 /2011г. по касационната жалба на М. Н. Т. от [населено място].

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: