Производството е по член 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№4701/26.07.2016г.,подадена от В. С. М.,чрез пълномощника й адвокат С. М. Р.,против решение №163/17.06.2016г. на Добрички окръжен съд, постановено по в. гр. д.№190/2016г. по описа на същия съд, с което се потвърждава решение №111/17.12.2015г. постановено по гр. д.№251/2013г. по описа на Районен съд, гр.К. за допускане на делба между В. С. М.,Е. А. Р.,Е. Т. Л. и Б. Т. Р. върху следния недвижим имот:Поземлен имот с идентификатор 39493 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-25/30.03.2006г. на ИД на АГГК,с адрес на поземления имот [населено място],ул.”7-ма”,с описани в решението съседи, при квоти 1/8 идеална част за В. М.,5/8 идеални части за Е. А. Р.,1/8 идеална част за Е. Л. и 1/8 идеална част за Б. Р..

Предмет на касационната жалба е въззивното решение в частта му, с която потвърдено решението на първоинстанционния съд относно определените квоти, а именно претендираната 1/8 идеална част, към приетата от съда квота на съделителката В. С. М.,предмет на договора за продажба на наследствените наследствени права, останали на съделителката Е. Р. от сина й Т. Р.-починал на 22.07.2007г.,като се иска неговата отмяна в тази му част.

Ответниците по касационната жалба Е. А. Р. и Е. Т. Л.,чрез пълномощника си адвокат Б. М.,в депозираните по делото писмени отговори на жалбата, считат същата за недопустима, а при евентуалната й допустимост намират, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска, а по същество-считат жалбата за неоснователна.

По допустимостта на касационната жалба:

Възражението, изложено в отговора на ответниците по жалбата за недопустимост на касационната жалба на основание член 280, ал. 2 ГПК е неоснователно.Съдебната делба има за предмет право с определен имуществен интерес, като производството е особено и протича в две фази.С решението, с което се допуска делба, каквото е решението, предмет на настоящата касационна жалба, се подготвя окончателната подялба на имуществото и към този момент то няма парична оценка, като стойността на имуществото се определя от съда при извършване на делбата и въз основа на приетата оценка се изчислява и стойността на дяловете.Аргумент в тази връзка е и определянето на дължима държавна такса при подадена жалба срещу решение за допускане на делба, като съгласно възприетото в задължителна практика на ВКС-т. 17 на Тълкувателно решение №6/2012г. на ОСГТК на ВКС-по жалба срещу решение по допускане на делба се дължи държавна такса като по неоценяем иск по чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

По допустимостта на касационното обжалване:

С решаващите си мотиви, въззивният съд е констатирал, че с депозираната искова молба ищцата В. М. е поискала делба на описания съсобствен недвижим имот, при квоти за съделителите, съответно за В. М.- 2/8 идеални части за Е. Р. и по 1/8 идеална част за Е. Л. и за Б. Р.,с твърдение на ищцата, че по силата на два договора, сключени на 09.10.2012г.,между ищцата М. и ответницата Е. Р.,първия с предмет - продажба на наследствени права, останали в наследство на продавача Е. Р. от съпруга й Т. Р.-поч. 20.06.1987г./заявен и приложен с исковата молба/,и втория-с предмет продажба на наследствени права, останали в наследство на продавача Е. Р. от сина й Т. Т. Р.-поч. 22.02.2007г./представен в хода на производството по делото/.Съдът е посочил, че между страните е спорно само сключването на втория договор-за продажба на наследствените права-тези от починалия син на продавача Е. Р.-Т. Т.,с твърдения, че такъв не е сключван от продавача, че е представен след изтичане на преклузивния срок предвиден в процесуалния закон, както и че този договор е по-късно заверен и невписан, а върху него са положени същите номера на вписването като по първия договор, поради което като невписан не би могъл да се противопостави на трети лица.Съдът е приел, че за действителността на договора е достатъчно да е налице нотариална заверка на подписите на страните, като вписването не представлява част от фактическия състав, тъй като разпоредбата за вписването му има значение само като защитна функция по отношение правата на приобретателя в правоотношението му с трети лица.Съдът е стигнал до извода, че след като вторият договор не е вписа съгласно член 112 б.”б” ЗС във вр. с член 4”б” от Правилника за вписванията, същият е непротивоставим на останалите съделители, поради което правилно са определени квотите, при които се допуска делба на недвижимия имот.

В изложението си, приложено към касационната жалба, касторът заявява, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС,свързани с действието на вписването на договор за продажба на наследствени права, съответно противопоставимостта на невписан такъв, а именно/цитирам/:

„Противопоставим ли е невписан договор за продажба на наследствени права на продавача по него?”,

като се позовава на приетото с Решение по гр. д.№248/1992г. по описа на ВКС,Іго, решение№1467/4.12.2008г. по гр. д.№95/2008г. по описа на ВКС,Vго, постановени по реда на ГПК отм. - вписването на договора за продажба на наследствени права е с оглед защитата на трети лица, които са договаряли с прехвърителя.Изложени са доводи, във връзка с приетото по отношение на съделителката Е. Р.,която е страна, в качеството си на продавач, по договора за продажба на наследствени права.

Следващите два въпроса, посочените от касатора в изложението му, свързани с призоваването на ответника Б. Т. Р.,който се представлява от назначения от съда по реда на ГПК,особен представител адвокат Мима В.,всъщност представляват касационни оплаквания по смисъла на член 281, т. 3 ГПК,в подкрепа на които се цитира задължителна практика на ВКС.

С оглед изложеното с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение и формулирания от касатора първи въпрос-относно значението на вписването на договор за продажба на наследствени права, касационният съд намира, че е налице хипотезата на член 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част.

Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 163/17.06.2016г. на Добрички окръжен съд, постановено по в. гр. д.№190/2016г. по описа на същия съд, в обжалваната му част

ОСТАВЯ касационната жалба без движение.

Да се изпрати съобщение на касатора В. С. М.,лично и чрез пълномощника й адвокат С. Р. М.,в едноседмичен срок от получаването му да внесе по сметка на ВКС такса в размер на 50 лева и представи документ по делото за внасянето й, като в противен случай жалбата ще бъде върната.

ДЕЛОТО да се докладва след изтичане на срока.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: