Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на Г. И. И. и Н. Г. И., чрез процесуалните им представител адв.Т. Д. и И. Д. за изменение на постановеното на 22.2.2017 решение № 237 по гр. дело № 5459/2015 г в частта относно присъдената с диспозитива на решението държавна такса за всички инстанции в размер на 10 836, 80 лв.

Молителите твърдят, че са налице основанията по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта относно разноските доколкото държавната такса за разглеждане на делото при първия въззив и касация са внесени от ответниците и липсва основание за повторното им присъждане.

Ответникът по касация К. оспорва молбата по съображения, изложени в писмен отговор депозиран по делото.Счита, че не са налице основания за изменение на решението в посочената част.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:

Молбата за отмяна е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 69 от 20.3.2013 г постановено по гр. дело № 578/2012 г Бургаски окръжен съд е осъдил ответниците Г. и Н. И. да заплатят държавна такса съобразно уважената част от исковете /0, 74 % / в размер на 5418, 40 лв.При разглеждане на делото от първия въззивен и касационен съд жалбоподателите и касатори са внесли държавна такса за всяка инстанция в размер на по 2710 лв и 2710 лв или общо 5420 лв.С оглед крайния изход на спора при който ответниците са загубили делото тези разноски да дължими и остават в полза на бюджета на съда.

При разглеждане на делото от втория въззив и втората касация ответната страна не е внасяла държавна такса, доколкото на този етап на спора изхода е бил в полза на ответниците. Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 6 ГПК когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, които се присъждат в полза на съда.Съгласно нормата на чл. 81 ГПК във всеки акт съдът се произнася по искането за разноски.При повторното разглеждане на делото от Бургаски апелативен съд и Върховен касационен съд разноски както бе казано по-горе не са внасяни предварително, поради което, с оглед крайния изход на спора ВКС е присъдил по 2710 лв –държавна такса за втората въззивна инстанция и толкова за касационната или общо 5420 лв, които събрани с държавната такса дължима за разглеждане на делото от Бургаски окръжен съд образуват сумата 10 836, 80 лв - определена правилно от ВКС.Поради това молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.С оглед изричната разпоредба на закона държавна такса се дължи за разглеждане на делото от всяка инстанция, поради това настоящия съд е процедирал правилно като е определил такава и за разглеждане на делото от ВКС и втория въззив.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 27.2.2017 г с вх.№ 2229 подадена от Г. И. И. и Н. Г. И., чрез процесуалните им представител адв.Т. Д. и И. Д. за изменение на постановеното на 22.2.2017 решение № 237 по гр. дело № 5459/2015 г в частта относно присъдената с диспозитива на решението държавна такса за всички инстанции в размер на 10 836, 80 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.