Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба за отмяна вх. № 7673 от 09.02.2017 г., подадена от Т. И. П. и Д. И. П. срещу решение № 1573 от 21.05.2010 г., постановено по гр. д.№ 2867/2005 г. на РС – Пловдив, VІ гр. състав в частта му, с която е уважена претенция по чл. 74, ал. 2 вр. чл. 72 ЗС за извършени подобрения от П. С. К. и А. П. К. в качеството им на добросъвестни подобрители, както и срещу решение № 1550 от 10.11.2010 г., постановено по в. гр. д.№ 2069/2010 г. на ОС – Пловдив, ІХ гр. състав в частта му, с която е потвърдено решение № 1573 от 21.05.2010 г. по гр. д.№ 2867/2005 г. на РС – Пловдив, VІ гр. състав досежно произнасянето по претенцията по чл. 74, ал. 2 вр. чл. 72 ЗС.

Ответниците по молбата за отмяна П. С. К. и А. П. К. са депозирали писмен отговор, с който я оспорват като недопустима и неоснователна. Претендират разноски.

Отговор е постъпил и от С. Д. П., който подчертава, че ответници по молбата за отмяна са П. С. К. и А. П. К., а искането по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е процесуално допустимо и е основателно.

Молбата е подадена от надлежни страни срещу актове, които подлежат на проверка по реда на извънинстанционния контрол по чл. 303 и сл. ГПК. Молителите се позовават на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2, хипотеза първа ГПК, което обосновават с влязлото в сила на 17.01.2017 г. въззивно решение № 439 от 28.03.2016 г., постановено по в. гр. д.№ 2992/2015 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 643 от 25.02.2015 г. по гр. д.№19566/2013 г. на Районен съд – Пловдив, ХVІІ-ти гр. състав, с което в отношенията между ищеца Т. И. П. и ответниците П. и А. К. е признато за установено, че от неизвестен извършител /извършители/ са извършени престъпни деяния, изразяващи се в преправяне на съдържанието на констативен акт № 14 и констативен акт № 15, издадени за обект „Ремонт и реконструкция на лятна кухня в северната част в имот пл.№ 119, кв. 401 – стар, по плана на С. г. ч., [населено място] с административен адрес [населено място], ул. „Д-р Ч.” № 10, като първоначалните им дати 25.06.2004 г. и 29.06.2004 г. са променени съответно на 20.10.1999 г. и 12.11.1999 г., както и в съставянето на неистински окончателен доклад по чл. 168, ал. 6 от ЗУТ № Н-204 от 01.02.2005 г. за същата сграда с неавтентични подписи, положени от името на арх. М. М. и инж. С. Б.. С оглед датата на влизане в сила на въззивното решение се налага извода, че с подаване на молбата на 09.02.2017 г. е спазен 3-месечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 2 ГПК. Изложеното мотивира настоящият състав на съда да приеме, че молбата за отмяна е процесуално допустима и следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание. Наведените от ответниците по нея П. С. К. и А. П. К. изцяло касаят основателността на искането по чл. 303, ал. 1, т. 2, хипотеза първа ГПК, а не предпоставките за неговата допустимост, поради което следва да бъдат обсъдени с решението по чл. 307, ал. 2 ГПК.

Воден от изложените съображения, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до разглеждане в открито съдебно заседание молбата за отмяна, подадена от Т. И. П. и Д. И. П. срещу решение № 1573 от 21.05.2010 г., постановено по гр. д.№ 2867/2005 г. на РС – Пловдив, VІ гр. състав в частта му, с която е уважена претенция по чл. 74, ал. 2 вр. чл. 72 ЗС за извършени подобрения от П. С. К. и А. П. К. в качеството им на добросъвестни подобрители, както и срещу решение № 1550 от 10.11.2010 г., постановено по в. гр. д.№ 2069/2010 г. на ОС – Пловдив, ІХ гр. състав в частта му, с която е потвърдено решение № 1573 от 21.05.2010 г. по гр. д.№ 2867/2005 г. на РС – Пловдив, VІ гр. състав досежно произнасянето по претенцията по чл. 74, ал. 2 вр. чл. 72 ЗС.

Преписи от настоящото определение да се връчат на страните.

Делото да се докладва на Председателя на Второ гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: