РОСИЦА БОЖИЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 1738 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. първо вр. с ал. 1 т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 645/14.02.2014 год. по ч. т.д.№ 265 / 2014 год. на Варненски окръжен съд, ТО, с което е прекратено производството по подадена от същата страна частна жалба срещу определение № 18 356 / 13.12.2013 год. по гр. д.№ 14 587 / 2013 год. на Варненски районен съд, 11 състав, в частта в която със същото не е приет за разглеждане предявен от [фирма] против С. Х. К. насрещен иск, с правно основание чл. 403 ал. 1 ГПК, за заплащане сума от 5100 лева - обезщетение за вреди от неоснователно наложено обезпечение на предявения иск, обезпечен като бъдещ, чрез наложена обезпечителна мярка запор по банковите сметки на [фирма].Жалбоподателят оспорва правилността на извода на въззивния съд, че определението на първоинстанционния по неприемане за съвместно разглеждане с първоначалния на насрещния иск, предвид липсата на процесуални предпоставки за това, съгласно чл. 211 ал. 1 ГПК / преждевременно заведен /, не подлежи на обжалване, тъй като не е преграждащо за разглеждането на спора, предмет на насрещния иск - в самостоятелно исково производство, нито е определение, чиято обжалваемост е изрично предвидена в закона, В подкрепа на несъстоятелността на извода за непреграждане защитата на страната, жалбоподателят се позовава на практически неудобства, като необходимостта от заделяне нови средства за предявяване на иска – за държавна такса, процесуално представителство, разноски, както и на фактическата си невъзможност за отделяне на такива средства, предвид наложеното от ищеца обезпечение, чрез запор по сметките му. Позовава се и на принципа на процесуална икономия, който съвместното разглеждане на първоначалния и насрещния иск...