№ 5983

София, 19.12.2024 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

EМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова ч. гр. д. № 4790 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Р. С. С. (един от наследниците по закон на заявителя С. Е. С., починал на 17.02.2024 г.) против определение № 7194 от 10.05.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 353 по описа за 2024 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение вх. рег. № 1087/11.09.2023 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е отказано заличаването на възбрана, описана в заявление с вх. рег. № 63293/11.09.2023 г. на С. Е. С. по описа на Службата по вписванията – гр. София.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване касационният съдебен състав съобрази следното:

Софийски градски съд е констатирал, че със заявление вх. рег. № 63293/11.09.2023 г. от С. Е. С. е поискано заличаване на възбрана, предмет на обезпечителна заповед от 10.06.1996 г., по гр. д. № 13300/1994 г. по описа на СРС. Със заявлението са представени доказателства, че са налице две обезечителни заповеди от 31.03.1995 г. и от 18.06.1996 г. С определение от 21.10.2014 г. по гр. д. № 13300/1994 г. на СРС е отменено допуснатото на 31.03.1995 г. обезпечение.

При тези констатации съдът е потвърдил отказа на съдията по вписванията, като е посочил, че на основание чл. 402, ал. 3 ГПК вдигането на запора, заличаването на възбраната, както...