Производството е по чл. 23 ГПК.

Постъпили са молби вх.№ 13134/04.12.2015г. и вх.№ 13135/04.12.2015г. от [фирма] /н./, [населено място], представлявана от изпълнителните директори О. Н. Р., И. А. З., Г. П. Х. и А. М. П., и от [фирма], [населено място] с искания за отвод от разглеждане на делото съответно на съдиите В. Н. и Т. К. Двете молби са с аналогично съдържание и се основават на чл. 6 КЗПЧОС във връзка с чл. 121, ал. 1 КРБ, чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК и чл. 4, чл. 7, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗСВ.

Изложените в молбите обстоятелства за отвод са изведени от участието на съдиите Николова и Калчева в съдебния състав, постановил определение № 484/25.09.2015г. по ч. т.д.№ 2277/15г. на ВКС, І т. о., с което съдът се е произнесъл по „допустимостта в настоящото производство и в настоящото дело по З. на косвения инцидентен контрол на административния акт /Решение № 138/2014 на УС на БНБ/ по чл17, ал. 2 ГПК”; „директното вертикално действие и приложимост на разпоредбата на чл. 72 от Директива 2013/36/ЕС във връзка с Регламент № 575/2013г. на Европейския парламент и на Съвета относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент № 648/2012” и по „допустимостта, необходимостта и задължителността за ВКС за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по посочените въпроси”. С оглед на твърдението за произнасяне по тези въпроси молителите считат, че при разглеждане на т. д.№ 3343/2015г. съдиите не биха могли да спазят субективните и обективни критерии за безпристрастност на съда, доколкото тези въпроси са поставени и в частните и касационните им жалби, предмет на спора по настоящото дело. На следващо място, молителите сочат, че са налице достатъчно факти, които пораждали основателни съмнения у тях и в обществото за липсата на субективна безпристрастност, обективирани във влязлото в сила определение № 484/25.09.2015г. по ч. т.д.№ 2277/15г., както и поради формирането на мнозинство (2/3) от съдиите Николова и Калчева в съдебния състав по т. д.№ 3343/15г. и изразената обща воля по основните въпроси, предмет на делото. Молителите се позовават и на наличието на обективна основа за възникване на основателни рационални съмнения в безпристрастността на съда, като не било достатъчно съдът да е безпристрастен – да не съществуват установими и подлежащи на проверка факти, извън поведението на членовете на състава на съда, позволяващи създаване на основателно съмнение в безпристрастността, т. е. не било достатъчно съдът да е безпристрастен, а той трябвало да изглежда безпристрастен. Посочено е, че съдебният акт – определение № 484/25.09.2015г. по ч. т.д.№ 2277/15г. директно и окончателно е повлиял върху досегашния ход на делото, което безспорно водело до липса на критерия за обективна безпристрастност. Основателно съмнение за липса на безпристрастност към предмета на делото пораждало у молителите предположението, че съдиите Николова и Калчева не са уведомили „председателя на І т. о., респ. председателя на І ТК на ВКС, респ. председателя на ВКС”, преди осъществяване на принципа на случайния подбор при разпределението на делата по чл. 9 ЗСВ за участието си в съдебния състав, постановил определение № 484/25.09.2015г. по ч. т.д.№ 2277/15г. Молителите считат, че ако е било направено такова уведомление тези съдии са щели да бъдат изключени от списъка на съдиите, измежду които е направен случайният избор на съдията – докладчик. Молят, с оглед на огромния обществен интерес към делото и за да бъдат избегнати всякакви основателни съмнения за безпристрастността на съда и за гарантирането на справедлив публичен процес, съдиите Николова и Калчева да бъдат отстранени от разглеждането на т. д.№ 3343/15г. по описа на ВКС.

Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, І отделение намира следното:

Основанията за отвод на съдия по гражданско дело са посочени в нормата на чл. 22, ал. 1 ГПК. Първата група обстоятелства, изложени от молителите, са основани на участието на съдиите Николова и Калчева в съдебния състав, постановил определение № 484/25.09.2015г. по ч. т.д.№ 2277/15г. на ВКС.

По силата на чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК и съгласно чл. 22, ал. 2 ГПК съдията е длъжен сам да се отстрани от делото, ако е взел участие при решаването му в друга инстанция. В случая, посочените съдии са участвали в разглеждането на друго дело във ВКС и са се произнесли по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 1337/20.05.15г., постановено по ч. т.д.№ 1880/15г. от Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу протоколно определение от съдебно заседание на 15.04.15г. по т. д.№ 7549/14г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-4 състав за оставяне без разглеждане на възраженията на частния жалбоподател [фирма] и „Б. А. К. ІІ С.а. р.л.” – Л. срещу валидността и законосъобразността на решение № 138/14г. на УС на БНБ за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност на [фирма] и за приемане на доказателства във връзка с тези искания, както и е прекратено производството по ч. т.д.№ 1880/15г. на САС и е оставено без разглеждане искането на [фирма] за спиране на производството по чл. 277 ГПК.

Произнасянето от състава е по процесуален въпрос – за недопустимост на инстанционния контрол на първоинстанционно определение за оставяне без разглеждане на въведени възражения от страна в производството и за приемане на доказателства по делото. С обжалвания с частната жалба акт въззивният съд е изключил инстанционния контрол на посочените определения и ВКС е потвърдил тези му изводи. В този смисъл липсва произнасяне по спор със същия предмет, като въведения в настоящото производство, както и по преюдициален въпрос, който да е от значение за делото, образувано по частни и касационни жалби срещу решение № 1443/03.07.2015г. по т. д.н.№ 2216/15г. на САС, постановено по обжалване на решение № 664/22.04.2015г. по т. д.№ 7549/14г. на СГС относно молбата за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма]. По тези съображения не е налице участие на съдиите Николова и Калчева в решаване на делото в друга инстанция съгласно основанието за отстраняване по чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК.

Въведените от молителите основания не попадат и в хипотезата по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК за отстраняване на членовете на съдебния състав.

В определение № 484/25.09.2015г. по ч. т.д.№ 2277/15г. на ВКС, І т. о. не се съдържа произнасяне по същество на въпросите за „допустимостта в настоящото производство и в настоящото дело по З. на косвения инцидентен контрол на административния акт /Решение № 138/2014 на УС на БНБ/ по чл17, ал. 2 ГПК”; „директното вертикално действие и приложимост на разпоредбата на чл. 72 от Директива 2013/36/ЕС във връзка с Регламент № 575/2013г. на Европейския парламент и на Съвета относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент № 648/2012” и по „допустимостта, необходимостта и задължителността за ВКС за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по посочените въпроси”. С определението на ВКС е оставено без уважение искането на [фирма], [населено място] за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, основано на „заявените в молбите и становищата по делото съображения за извършване на косвен съдебен контрол върху валидността и законосъобразността на Решение № 138/14г. на УС на БНБ”. Съдържанието на искането е изведено от молбите за отправяне на преюдициално запитване, депозирани пред СГС и САС и отнасящи до тълкуване на чл. 72 от Директива 2013/36/ЕС, т. е дали разпоредбата на чл. 19.1 от Д., чл. 73 от Директива 2013/36/ЕС и чл. 47 от Х. на основните права на ЕС и общият принцип на съюзното право за ефективна съдебна защита, следва да се тълкуват в смисъл, че не допускат забрана за упражняване на косвен съдебен контрол за законосъобразност на национален акт като решение № 138/14г. в рамките на дело за откриване на производство по несъстоятелност на банката – адресат на акта, когато прекият контрол за законосъобразност на този акт е могъл да бъде предизвикан единствено от лица, които са изцяло зависими от издателя на акта, както и дали националният съд, разглеждащ искането за откриване на производство по несъстоятелност, е длъжен да упражни косвен контрол за законосъобразност на акта. Искането е оставено без уважение по съображения, че поставеният въпрос би бил евентуално относим към допустимостта за осъществяване на контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК на административния акт, който, обаче, не е бил включен в предмета на частното производство по ч. т.д.№ 2277/15г. Изрично е посочено, че евентуалната проверка на валидността и законосъобразността на акта, ако такава е допустима, следва да се извърши със съдебно решение по същество на материалния спор при наличието на предпоставките, посочени в процесуалната норма, поради което и не е обсъждано евентуалното пряко действие на чл. 72 от Директива 2013/36/ЕС.

По тези съображения обстоятелствата по молбата за отстраняване на членовете на съдебния състав не попадат в основанията по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.

Поради липсата на произнасяне по посочените от молителите въпроси съставът на ВКС намира, че не са налице факти, които да пораждат основателни съмнения за липсата на субективна безпристрастност, изведена и обективирана във влязлото в сила определение № 484/25.09.2015г. по ч. т.д.№ 2277/15г., както и за формиране на мнозинство (2/3) от съдиите Николова и Калчева в съдебния състав по т. д.№ 3343/15г. на ВКС.

Подобно основание не представлява и твърдението на молителите, че съдебният акт (определение № 484/25.09.2015г. по ч. т.д.№ 2277/15г.) директно и окончателно е повлиял върху досегашния ход на делото, което безспорно водело до липса на критерия за обективна безпристрастност. Както бе посочено, с определение № 484/25.09.2015г. е разрешен процесуален въпрос за инстанционния контрол на определенията, с които съдът се произнася по възраженията и доказателствените искания на страните, като изрично изразеното разбиране не е, че направените възражения или искания са недопустими или неоснователни, а че подлежат на проверка за допустимост и правилност при обжалване на крайния акт на съда. Твърдението на молителите за повлияване на произнасянето на ВКС върху хода на делото и респ. върху решението, предмет на обжалване в настоящото производство, е неточно. Определение № 484 по ч. т.д.№ 2277/15г. е постановено на 25.09.2015г., докато решение № 1443 по т. д.в.№ 2216/15г. на САС е постановено на 03.07.2015г., т. е. обжалваният акт на въззивния съд е с дата, предшестваща произнасянето на ВКС.

Съставът на ВКС намира, че не биха могли да бъдат споделени съмненията на молителите за липса на безпристрастност на членовете на съдебния състав с оглед на изразеното предположение, че съдиите Николова и Калчева не са уведомили „председателя на І т. о., респ. председателя на І ТК на ВКС, респ. председателя на ВКС”, преди осъществяване на принципа на случайния подбор при разпределението на делата по чл. 9 ЗСВ за участието си в съдебния състав, постановил определение № 484/25.09.2015г. по ч. т.д.№ 2277/15г., както и че ако е било направено такова уведомление, тези съдии са щели да бъдат изключени от списъка на съдиите, измежду които е направен случайният избор на съдията – докладчик.

Задължение за уведомяване, така както е описано от молителите, не е предвидено в процесуалния закон. По силата на чл. 22, ал. 2 ГПК съдията е длъжен сам да се отстрани от разглеждане на делото в хипотезите по чл. 22, ал. 1, т. 1-5 ГПК, които изискват съществуването именно на обективни факти, въведени от законодателя като предпоставки за отвод. Такива факти не са налице по отношение на членовете на съдебния състав, а произнасянето с определение № 484/25.09.2015г. не попада в основанието по чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК, за което в настоящото определение бяха изложени съображения.

В хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК съдът се произнася по искане на страните за отстраняване на член на съдебния състав, но само оглед на въведени конкретни твърдения за факти, подведени като обстоятелства, обосноваващи отстраняването, какъвто е предметът на производството по чл. 23 ГПК. Произнасянето на искане за отстраняване би могло да се осъществи единствено след разпределение на делото, като лицата „председателя на І т. о., респ. председателя на І ТК на ВКС, респ. председателя на ВКС” не разполагат с правомощия предварително да изключват от списъка на съдиите, измежду които да се направи случайния избор на докладчик, на съдии, за които евентуално биха били налице основания за отстраняване по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Изключване от случайния избор по предположение за наличието на обстоятелства по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК би представлявало нарушение на разпоредбата на чл. 9 ЗСВ, както и на процесуалната норма на чл. 23, ал. 2 ГПК, а именно, че съдът, на когото е разпределено делото, решава въпроса за отстраняването, а такова правомощие нямат административният ръководител или лицата, отговарящи за разпределението на делата на принципа на случайния избор. Прилагането на нормите на ЗСВ и ГПК относно разпределението на делото е конкретизирано и в т.І.6 на Правилата за разпределяне, образуване и подреждане на делата в Гражданска и Търговска колегия на ВКС, утвърдени от председателя на ВКС, съгласно която в случай, че по отношение на определения докладчик, при спазване принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение на делата и на останалите двама съдии в тричленния състав, които са членовете на постоянния съдебен състав, в който заседава съдията – докладчик, е налице пречка за участие в разглеждането на делото по смисъла на чл. 22, ал. 1 ГПК, определянето на друг докладчик се извършва по общия ред, при изключване от разпределение на членовете на първоначално определения състав, като в този случай съставът по делото е постоянният съдебен състав на новоопределения докладчик. Ако такава пречка е налице по отношение на член на съдебния състав, който не е докладчик, се извършва ново разпределение за определяне на член на състава, без да се променят докладчикът и другият член. В случая са спазени правилата за разпределение на делото. Електронното разпределение е извършено на 25.11.2015г. След отвод на съдия Г. на 30.11.2015г. е направено ново електронно разпределение и за член на съдебния състав е определена съдия Ирина П..

По изложените съображения съставът на ВКС не приема направения в молби вх.№ 13134/04.12.2015г. и вх.№ 13135/04.12.2015г. от [фирма] /н./, [населено място], представлявана от изпълнителните директори О. Н. Р., И. А. З., Г. П. Х. и А. М. П., и от [фирма], [населено място], отвод от разглеждане на делото съответно на съдиите В. Н. и Т. К.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА отвода на [фирма] /н./, [населено място], представлявана от изпълнителните директори О. Н. Р., И. А. З., Г. П. Х. и А. М. П., и на [фирма], [населено място] и НЕ ОТСТРАНЯВА от разглеждането на т. д.№ 3343/15г. по описа на ВКС, І т. о. съдиите В. Н. и Т. К.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.