Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.

Жалбоподателят излага съображения за неправилност – сочи обективни обстоятелства, поради които не е могъл да представи в срок, и след удължаването му от съда, на исканите удостоверения, а също така развива и доводи за неправилност на въззивното решение, което не е предмет на настоящата проверка, а и отдавна е влязло в сила.

Частната жалба е допустима, подадена в срок от надлежна страни, чрез процесуален представител, разполагащ с представителна власт, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

С решение № 1476 от 12.7.2016 г., постановено по гр. д. №2183 по описа за 2016 г., Софийски апелативен съд, като потвърдил решение № 7856 от 17.11.2015 г. по гр. д. № 17833 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, отхвърлил исковете, предявени от „Аеропак инженериг“ ООД против А. С. М., А. Л. Б., Р. М. Д., М. Г. Д., Д. Б. Ч., В. Б. П. и Ю. И. С., за солидарното им осъждане да заплатят обезщетение за претърпени загуби, от които сумата от 4 680 лв., представляваща плащане по договор за извършена проектантска услуга-укрепване на изкоп за жилищна сграда, сумата от 13 269 лв., представляваща заплатени разноски по гр. д. № 4953/2007 г. на СГС, 1-12 състав, и гр. д.№158/2010 г. на САС, 2 състав, както и сумата 282 051 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяваща се в платена цена по два предварителни договора.

Въззивното решение, постановено по иска за сумата от 4 680 лв. е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. То е влязло в сила на датата, на която решението е обявено. Въпреки това, търговското дружество – ищец е подало касационна жалба против въззивното решение във всичките му части.

По нея е образувано касационно гр. д. № 5444/2016 г. на трето гражданско отделение на ВКС. С определение № 423 от 16.05. 2017 г., тричленният състав на Върховния касационен съд е оставил без разглеждане касационната жалба в частта срещу въззивното решение по иска с цена 4 680 лв. и по реда на чл. 288 ГПК не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в останалата част. Това определение, в частта по чл. 288 ГПК е окончателно, а в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, поради това, че формално е преграждащо, подлежи на обжалване с частна жалба.

„Аеропак инженериг“ ООД е подало частна жалба срещу това определение, отново изцяло – и в необжалваната му част.

Състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, по ч. гр. д. № 4040/2017 се е произнесъл с определение № 499/23.10.2017 г., като е потвърдил обжалвания съдебен акт по чл. 280, ал. 2 ГПК и е оставил без разглеждане частната жалба срещу определението в частта по чл. 288 ГПК, като недопустима.

„Аеропак инженериг“ ООД е подало поредната частна жалба срещу горното определение.

Тази частна жалба, както и всички, подавани от страната, е била нередовна и оставена без движение от администриращия съд с указания за отстраняване на нередовности. След отстраняването им и в хода на администриране, с разпореждане № 216/20.12.2019 г. на жалбоподателя са дадени указания и срок да представи удостоверение за наследници и адреси на А. С. М., и Д. Б. Ч., както и удостоверение за адреси на наследниците на Ю. С.. Указано е и, че при неизпълнение, частната жалба ще бъде върната. Съобщението с указанията на съда е връчено на жалбоподателя на 22.01.2020 г. и от него е постъпило заявление № 835/27.01.2020 г., с което е поискал продължаване на определения седемдневен срок поради обективна невъзможност да бъде спазен, тъй като процедурата по издаване на горепосочените удостоверения отнемало един месец. С разпореждане от 28.01.2020 г. молбата е уважена и срокът е удължен с десет дни. След изтичането им и поради непоследвало неизпълнение, частната жалба е върната, на осн. чл. 262, ал. 2, вр. с чл. 230, ал. 2 ГПК с обжалваното пред настоящия съдебен състав определение, което има характера на разпореждане.

Съдебният акт е правилен. До изтичане на удължения срок страната не е поискала ново продължаване и съдът не е имал друга възможност освен да приложи последиците от неизпълнението и да върне частната жалба.

Освен всичко изложено, съдебният състав намира за нужно да укаже на „Аеропак инженериг“ ООД, че въззивното решение, постановено по иска с цена правно осн. 4 680 лв., като необжалваемо, е влязло в сила на 12.07.2016 г., когато е обявено. В останалата част въззивния съдебен акт е влязъл в сила на 16.05.2017 г., когато е обявено определението по чл. 288 ГПК. Касационната жалба против необжалваемата част от въззивното решение, както и частната жалба против окончателното определение по чл. 288 ГПК нямат нито суспенсивен, нито деволутивен ефект, и не поддържат във висящност производството по материалноправния спор. Недопустимите жалби не променят и датата, на която съдебният акт е станал окончателен – в този смисъл и разясненията в т. 7 на ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС.

Производството по делото продължава повече от 4 години след влизане в сила на въззивното решение по иска с цена под 5000 лв. и повече от три години след влизане в сила на въззивното решение в останалата му част. Съдът има задължение да организира производството така, че то да отговаря на изискването на чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧОСза разглеждане на делото в разумен срок, включително, когато страната, злоупотребявайки с процесуални права се опитва да попречи за развитие на производство. Съдът се освобождава от отговорност за прекомерна продължителност на дело в защита на граждански права, когато забавянията се дължат на поведението на страните по делото, като съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното разглеждане на делото, чрез дисциплиниране на страните, указания и разяснения, преустановяване на действия, съставляващи злоупотреба с право. В случая, на жалбоподателя „Аеропак инженериг“ ООД, представлявано от Л. П. П., следва да се укаже, че няма никаква правна възможност да променят резултата по материалноправния спор – въззивното решение е отдавна влязло в сила и страните са длъжни да съобразят поведението си с постановено в него. Подаването на поредица от недопустими жалби или такива, които, макар и формално допустими, са очевидно неоснователни, може да бъде квалифицирано като злоупотреба с права, както многократно в подобни случаи е приемал Върховният касационен съд.

МОТИВИРАН от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 63/12.03.2020 г. на Върховния касационен съд, по ч. гр. д. № 4040/2017 г., с което е върната частна жалба с вх. № 12239/10.11.2017 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: