Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по две касационни жалби от страни по спора, заведен по субективно съединени установителни искове по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 36, ал. 2 ЗОЗ на кредитна институция срещу две търговски дружества, чието разрешаване е било предмет на атакуваното с тях решение № 324 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 7.ІІ.2019 г., постановено по т. д. № 3201/2018 г.

Касационната жалба (с вх. № 5283 от 18.ІІІ.2019 г.) на ищцовата „Инвестбанк” АД-София, подадена по реда на чл. 62, ал. 2, изр. 1-во ГПК чрез неин юрисконсулт, е насочена както против частта от горното въззивно решение, с която е потвърдено първоинстанционното - за отхвърляне на предявените от кредитната институция искове с правно основание по чл. 29, ал. 1, предл. 3-то ЗТРРЮЛНЦ, но също и срещу частта му, с която САС бил „намерил исковете на банката по чл. 29, ал. 1, предл. 3-то ЗТРРЮЛНЦ, а под условието на евентуалност - и по чл. 29, ал. 1, предл. 2-ро ЗТРРЮЛНЦ, за недопустими: поради липса на правен интерес“. Инвокиран е довод за несъстоятелност на решаващия извод на въззивния съд, че разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗОЗ не намирала приложение, понеже се касаело за два вида залог – такъв върху конкретни вещи, от една страна, както и върху търговско предприятие – от друга, докато съгласие от страна на първия по ред заложен кредитор се изисквало само когато в полза на друг кредитор се вписвал същия вид залог. Същевременно банката жалбоподател поддържа теза, че „различни видове особен залог няма“ и затова било ирелевантно дали особеният залог е върху конкретни вещи, върху съвкупност от вещи или върху търговско предприятие, щом като „вписването на следващия залог води до ново обременяване с особен залог на вече заложени вещи“.

Оплакванията на банката настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на решението на САС в атакуваната му част в нарушениe на материалния закон, поради което се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който субективно съединените искове на „Инвестбанк” АД-София с правно основание по чл. 36, ал. 2 от ЗОЗ (ЗАКОН ЗА ОСОБЕНИТЕ ЗАЛОЗИ) /във вр. чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ/, предявени срещу търговците от [населено място] „Ревивал`2013 М” ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ и „Б.К.М” ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ да бъдели уважени, ведно с присъждане на всички направени от ищцовата страна разноски по водене на делото.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата банката неин подател обосновава приложно поле на касационното обжалване освен с твърдението си за „очевидна неправилност” на въззивното решение в атакуваната му част (основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за директен достъп до касационен контрол), още и с наличието на допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора САС се е произнесъл по седем правни въпроса, явяващи се такива от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото - предвид последващо изменение на законодателството от редакцията на ЗОЗ (ЗАКОН ЗА ОСОБЕНИТЕ ЗАЛОЗИ) към ДВ, бр. 50 от 2015 г., както следва:

1./ „За да бъде налице необходимост от предоставяне на съгласие от първия по ред заложен кредитор по смисъла на чл. 14, ал. 1 ЗОЗ и по чл. 32, ал. 5 от същия закон, следва ли да е налице пълна идентичност между предмета на двата залога или е достатъчно заложеното имущество, предмет на първия залог, да е заложено и по втория, заедно с останалото имущество на заложния длъжник, което не е предмет на първия по ред особен залог?”;

2./ „Различни по вид ли са залозите по ЗОЗ върху търговско предприятие и върху конкретни движими вещи и в този смисъл дали е налице идентичност между заложено имущество, съставляващо елемент от заложеното предприятие и залог върху това имущество, но вече заложено като залог по ЗОЗ върху индивидуално определени активи?”;

3./ „Как следва да се тълкува разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗОЗ и създава ли тя поредност на вписаните залози, от която да произтича задължение за даване на съгласие от първия по ред заложен кредитор и в този смисъл необходимо ли е същият, в полза на когото е учреден залог върху индивидуално определени активи, да дава съгласие за учредяване на последващ залог върху търговското предприятие на заложния длъжник, при положение, че индивидуално определените активи по първия залог са елемент, част, ингредиент от търговското предприятие по втория залог?“

4./ „Дали единствено ако първият по ред залог е върху търговското предприятие на заложния длъжник, с оглед учредяване на последващ залог върху индивидуално определени вещи, представляващи част от вече заложеното предприятие, само в този случай законът изисква предоставяне на съгласие от първия по ред заложен кредитор?”;

5./ „От кой момент възниква заложното право върху заложеното имущество по залог върху съвкупност – от учредяването на залога или от момента на вписването на „пристъпване към изпълнение” и дали в този смисъл е налице задължение за предоставяне на съгласие по чл. 14, ал. 1 ЗОЗ и по чл. 32, ал. 5 от същия закон, ако последващ заложен кредитор пристъпва към изпълнение върху заложено търговско предприятие при положение, че част от предприятието – индивидуално определени активи, вече е заложена като залог по ЗОЗ върху индивидуално определени активи?”

6./ „Легитимиран ли е управител на търговско предприятие /ТП/ по ЗОЗ по смисъла на чл. 46, ал. 4 от този закон да заявява и да вписва в ТР вписване на пристъпване към изпълнение по отношение на заложено по реда на чл. 32 ЗОЗ търговско предприятие?”;

7./ „Налице ли е правен интерес за предявяване на иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване на несъществуването и/или недопустимостта на вписан залог върху търговско предприятие, който залог е вписан по партидата на заложния кредитор, а не на заложния длъжник?”

По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Б.К.М“ ЕООД-гр. Мездра писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Враца както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията на кредитната институция за неправилност на въззивното решение в обжалваната от нея негова част, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски в размер на изплатения хонорар за приподписване на същия писмен отговор от адвокат.

Съответно касационната жалба (с вх. № 6235/27.ІІІ.2019 г.) на „Б.К.М” ЕООД-гр. Мездра, ЕИК[ЕИК], е била подадена по реда на чл. 62, ал. 2, изр. 1-во ГПК против онази част от горепосоченото въззивно решение, с която е „оставена без разглеждане, като недопустима, въззивната жалба против решение № 18 от 16.ІІ.2018 г. по т. д. № 77/2017 г. на Врачанския окръжен съд“.

Оплакванията на касатора „Б.К.М“ ЕООД са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в тази му част както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира частичната му отмяна и постановяване на „ново по съществото на спора“ от настоящата инстанция, с което въззивната жалба на търговеца срещу първоинстанционното решение да бъдела уважена, ведно с присъждането на всички направени по делото разноски.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата си търговецът неин подател обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваната част от въззивното решение САС се е произнесъл „в противоречие с практиката на ВКС“ по следния материалноправен въпрос, явяващ се „от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото“, а именно: „Пасивно легитимиран ли е заложният кредитор по ЗОЗ да отговаря по иск с правно основание по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване на недопустимост на вписването в търговския регистър по партидата на заложния длъжник на пристъпването към изпълнение по договора за особен залог на търговско предприятие?“

По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация „Инвестбанк“ АД-София писмено е възразила чрез свой юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната от „Б.К.М“ ЕООД негова част, претендирайки за потвърждаването му, а също и за присъждането на разноски по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение от 120 лв. /сто и двадесет лева/. Инвокиран е довод, че изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата на дружеството от [населено място] не отговаря на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК, но също и констатация, че в него липсва твърдение на търговеца негов подател за „очевидна неправилност“ на обжалваното решение на САС.

Ответното по двете касационни жалби „Ревивал`2013 М“ ЕООД-гр. Мездра /ЕИК[ЕИК]/ не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на съдържащите се в тях оплаквания за неправилност на атакуваното решение на САС.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпили в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадени от надлежни насрещни страни във въззивното производство пред САС, както касационната жалба на ищцовата „Инвестбанк“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/, така и тази на ответника по исковете „Б.К.М” ЕООД-гр. Мездра /ЕИК[ЕИК]/, ще следва да се преценяват като процесуално допустими.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:

1. По касационната жалба на ищцовата „Инвестбанк“ АД-София:

Преди всичко ще следва повторно да се разграничи, че в частта му по иска на банката настоящ касатор с правно основание по чл. 29, ал. 1, предл. 2-ро ЗТРРЮЛНЦ, воден срещу ответното „Ревивал`2013 М“ ЕООД, с която е била установена недопустимостта на вписването по партидата на това дружество, извършено под № 20170314154156 на пристъпването към изпълнение върху търговското му предприятие от заложния кредитор „Б.К.М“ ЕООД по договоря за особен залог, сключен на 27.І.2017 г., като необжалвано от „Ревивал`2013 М“ ЕООД, решението на първостепенния съд /ОС-Враца/ е влязъл в сила съдебен акт. Същевременно съставът на САС е приел, че „не дължи произнасяне – при условията по т. 15 на ТР № 1/4.І.2001 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2000 г.“ по втория евентуален иск на банката настоящ касатор с правно основание по чл. 29, ал. 1, предл. 1-во ЗТРРЮЛНЦ, предявен срещу втория ответник - „Б.К.М“ ЕООД за установяване нищожността на вписването по партидата на заложния кредитор на учредяването но особен залог на търговското предприятие на първия ответник „Ревивал`2013 М“ ЕООД, по който той е надлежно легитимиран да отговаря, понеже с този иск се атакува вписване по неговата партида в търговския регистър /т. е. по партидата на „Б.К.М“ ЕООД – бел. на ВКС/ или констатирано е било ненастъпването на онова процесуално условие, обуславящо произнасянето по този - втори - евентуален иск. Следователно, противно на създадената у процесуалния представител на банката представа, не съществува такава част от въззивното решение, с която съставът на САС „да е намерил исковете по чл. 29, ал. 1, пр. 3-то и при условията на евентуалност по чл. 29, ал. 1, предл. 2-ро от ЗТРРЮЛНЦ за недопустими, поради липса на правен интерес“

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта му за отхвърляне иска на банката с правно основание по чл. 29, ал. 1, предл. 3-то ЗТРРЮЛНЦ, но по съображения, различни от тези на Врачанския ОС. Констатирайки липса на данни /“и твърдения“/ в периода между вписването на процесните два особени залога ответникът „Ревивал`2013 М“ ЕООД да се е разпоредил с вещите, предмет на заложното право, учредено в полза на „Инвестбанк“ АД-София с договора от 8.Х.2015 г., вписан в ЦРОЗ на същата дата, съставът на САС е заключил, че и към последващите две дати - на вписване на особения залог върху цялото търговско предприятие на „Ревивал`2023 М“ ЕООД, а именно 6.ІІ.2017 г. както и на пристъпването към изпълнение въз основа на него на по-късната - 14.ІІІ.2017 г., заложените в полза на банката машини и съоръжения /с посочена в Приложение № 1 обща стойност от 11 270 лв./ са продължили да се намират в патримониума на горепосочения заложен длъжник, оставайки по този начин „част от материалния субстрат на търговското му предприятие“. На плоскостта на тази констатация за отсъствие на идентитет между заложеното имущество по процесните два особени залога /от 2015 г. и от 2017 г./, съставът на САС е диференцирал, че норми, които в отклонение от общия принцип по чл. 8, ал. 1 ЗЗД, предвиждат че за пораждане на правното действие на договора е необходимо волеизявлението на трето лице, което не е страна по него, следва да се тълкуват ограничително /“вместо приложното им поле да бъде разширявано по тълкувателен път“/. Ето защо, а и по аргумент за противното от текста на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗОЗ, уреждаща единствено хипотезата на последващо учредяване на залог върху отделен актив, включен в заложено търговско предприятие, за което е изискуемо съгласието на кредитора с предходен особен залог върху цялото такова /ТП/, въззивната инстанция е изградила решаващия си правен извод, че в обратната хипотеза – на учредяване на особен залог върху търговското предприятие, не се изисква съгласието на заложния кредитор с вписан по-ранен особен залог върху отделни елементи на същото ТП, т. е. същото изискване следва да се счита мълчаливо отменено: доколкото противното разбиране би обезсмислило конкуренцията на права между заложните кредитори, уредена в чл. 14 ЗОЗ, а и предвид положението, че заложният кредитор настоящ касатор е в достатъчна степен защитен от ограничаването на възможността следващите по ред заложни кредитори да вписват пристъпване към изпълнение по реда на чл. 32, ал. 5 ЗОЗ. Така заключението на състава на САС, че същото императивно има приложимо само при наличието на конкуренция между два или повече последователни особени залога от един и същи вид (било върху едно и също ТП или върху конкретно определени вещи от такова, учредени в полза на различни кредитори), но не и при конкуренция между залог върху ТП като съвкупност, от една страна, и по-рано учреден особен залог върху конкретни елементи /“ингредиенти“/ от същото предприятие – от друга, които особени залози да са били вписани в полза на различни заложни кредитори.

Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на ТР, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че формулираните в изложението на банката по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата й правни въпроси с поредни номера 1, 2, 3, 4 и 6 са такива, отнасящи се до правилността на атакуваното въззивно решение, докато въпроси с номера 5 и 7 са с изцяло хипотетичен характер. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, безпредметно се явява обсъждането налице ли е релевираната от кредитната институция допълнителна предпоставка за това – по т. 3 на същия законов текст. Твърдението на банката настоящ касатор за отсъствие на „постановена задължителна практика на съдилищата, в това число и противоречива такава“, не изключва необходимостта от надлежно обосноваване кои закони, респ. относими към разрешаването на конкретния спор законови разпоредби, са непълни, неясни или противоречиви, „за да се създаде съдебна практика по прилагането им“.

В атакуваната от банката негова част въззивното решение не е и „очевидно неправилно“, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е постановено contra legem (до степен, при която норми от относимите към разрешаване на казуса закони – ЗОЗ и ЗТРРЮЛНЦ, да са били приложени в техния обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (САС да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).

2. По касационната жалба на ответника „Б.К.М“ АД-гр. Мездра, област Враца:

Не се констатира в диспозитива на решение № 324/7.ІІ.2019 г. на САС, ТК, 3-и с-в, постановено по т. д. № 3201/2018 г., да се съдържа част, с която приетата за разглеждане редовна въззивна жалба на този търговец (с вх. № 2045/6.ІІІ.2018 г. срещу частта от първоинстанционното решение на ОС-Враца по уважения евентуален установителен иск на банката за недопустимост на вписването на „Пристъпване към изпълнение“ по договора за особен залог на търговско предприятие), да е била оставена без разглеждане. Напротив, от мотивите, изложени към постановеното от САС решение, по необходимост се налага противоположен на твърдението извод: че въззивната жалба на „Б.,К.Мвест“ ЕООД срещу горепосочената част на първоинстанционното решение на ОС-Враца е била надлежно разгледана по същество след преценка, че същата е процесуално допустима. Ето защо, предвид така установената в случая липса на предмет на настоящата касационна жалба на търговеца /с ЕИК[ЕИК]/, тя не може да бъде селектирана съобразно критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В заключение, тъй като с нито една от двете касационни жалби на насрещните страни по спора, разрешен с атакуваното решение на САС, в процесния случай не се обосновава допускането на този въззивен съдебен акт до касационен контрол, претендираните от подателите им разноски за настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК ще следва да останат в тежест на всеки един от тях, както са били направени.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 324 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 7.ІІ.2019 г., постановено по т. д. № 3201/2018 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 1737 по описа за 2019 г.