Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на В. Д. Д. ЕГН: [ЕГН] и И. Я. Д. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №2177 от 20.09.2019 г. на Софийски апелативен съд по в. гр. д. №5696/19 г., В ЧАСТТА, с която е отменено първоинстанционното решение от 22.07.2018 г. по гр. д. № 16005/2016 г. на СГС, І ГО-2 с-в, и са отхвърлени искове на същите срещу ЗАД„Армеец”АД-София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта при ПТП на 01.11.2016 г. на двамата синове на ишците: Д. В. Д. и Ц. В. Д. /родени съотв. 1997 г. и 2000 г. / за разликите между по 90 000 лева-от загубата на всяко дете до 190 000 лева - за бащата и за разликата от по 160 000 лева до 230 000 лева-за майката, ведно със законната лихва за съответния период на забавата.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност-нарушени са чл. 52 ЗЗД и необоснованост на въззивното решение в обжалваната част.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да постанови въззивното решение, в обжалваната част, въззивният съд е приел, че при ПТП на 01.11.2016 г. пострадалите Д. Д. и Ц. Д.-синове на двамата ищци, са пътували като пътници в управлявания от Д. К. Б. л. а. „БМВ“ м.“318“ с рег. [рег. номер на МПС], ПТП е настъпило по вина на последния, който е управлявал автомобила с непозволено висока и несъобразена с пътните условия скорост, навлязъл е в лентата за насрещно движение и ударил насрещно движещ се автомобил, в следствие на което е причинил смъртта на двамата синове на ищците. Гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована в ответното дружество по задължителна ЗГО на водача на МПС.

При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществените вреди, съдът е обсъдил близките лични отношения на двамата ищци-родители със загиналите им деца, като е взето в предвид, че бащата е живеел отделно в друго населено място и децата не са били така привързани към него, както към майката, което е счетено за основание за присъждане на по-нисък размер на обезщетението за понесените от него душевни страдания. Изложени са съображения за тежкия психически шок и последиците от него за двамата ищци от загубата и на двете им деца едновременно. С оглед изложеното, е определен за справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди-душевни страдания от смъртта на последните в посочените размери. Изложени са и съображения за достатъчност на размера, съгласно икономическите условия в страната –размера на минималната работна заплата.

В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, се сочат правни въпроси, относно критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл. 52 от ЗЗД.

Твърди се противоречие в отговора на въпроса от страна на въззивния съд в обжалваното решение със задължителната практика на ВКС - ППВС 4/68.

Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението в обжалваната част за проверка за съответствие по отношение на определянето на размера на застрахователно обезщетение с критериите за това, съгласно посоченото ППВС и практиката на ВКС по чл. 290 ГПК за подобни случаи/ напр. Р по т. д. № 871/18 на ВКС,Второ т. о./.

С оглед гореизложеното е налице основание за допускане на касация.

Касаторите не следва да внасят държавна такса по КЖ, тъй като са освободени на основание чл. 83 ал. 2 ГПК/опр. по гр. д. № 16005/16 на СГС-л. 30 от преписката/

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2177 от 20.09.2019 г. на Софийски апелативен съд по в. гр. д. №5696/19 г. в обжалваната част.

Да се докладва на председателя на Второ т. о. на ВКС за насрочване в о. з.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.