5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 776

гр. София, 12.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В. К. С, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдията М. Г гражданско дело № 2230 по описа на Върховния касационен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 2515/16.06.2020 г. на А. М. А., представляван от адв. Д. С., срещу въззивно решение № 51/27.02.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 505/2019 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, с което е потвърдено решение № 953/17.10.2019 г. по гр. д. № 1161/2019 г. на Районен съд – Шумен. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от А. А. против „У.“ ЕООД отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че касаторът не дължи на ответното дружество сумата 3000 евро по заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 23.02.2012 г., издадени по ч. гр. д. №599/2012 г. по описа на Районен съд – Шумен.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение.

В изложението към жалбата касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и сочи, че въззивното решение противоречи на ТР № 2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК и решение № 252/17.02.2020 г. по гр. д. №1609/2019 г., III г. о. на ВКС, но конкретен правен въпрос в тази връзка не е формулиран. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа по въпроса -...