Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК.

С определение №.1610/3.07.20 по ч. г.д.№.1909/20 на АС София, ТО, VІс., е потвърдено определение №.3385/8.02.19 по г. д.№.1202/19 на СГС, ІІ Г състав, с което е върната въззивна жалба вх.№.519216/23.11.18 като просрочена.

Постъпила е частна касационна жалба от „БДЖ Товарни превози“ЕООД – Поделение за товарни превози София, в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е налице позоваване на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК във връзка с въпроси: 1.“Прилага ли се чл. 235 ал. 5 изр. 2 в производствата по глава 23 „Бързи производства“ от ГПК?“; 2.“Какви действия на съда представляват обявяване на съдебното решение по смисъла на чл. 315 ал. 2 ГПК във връзка с чл. 360“н“ и чл. 360 „о“ ЗСВ?“; 3. „Липсата на достъпен за запознаване със съдържанието съдебен акт в информационната система на постановилия го съд и в единния портал за електронно правосъдие на обявената по чл. 315 ал. 2 ГПК дата за произнасяне води ли до задължение на съда за връчването му на страните по реда на чл. 7 ал. 2 ГПК?“. Сочи се практика /ТР №.12/11.03.13 по тълк. д.№.12/12, ОСГК на ВКС/.

Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК вр. с чл. 274 ал. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:

С обжалвания акт въззивният съд е приел, че по делото е безспорно, че: производството пред СГС е образувано по въззивна жалба на „БДЖ Товарни превози“ ЕООД Поделение за товарни превози София срещу решение на СРС №.48360/12.10.18 по г. д.№.8586/17, с което предявените искове по чл. 344 КТ са уважени; в проведеното последно открито съдебно заседание съдът след даване ход на устните състезания е обявил, че ще се произнесе с решение по спора на 12.10.18; няма спор, а и не се твърди в жалбата, че съдът не е спазил обявения от самия него срок за произнасяне – сочи се единствено, че решението не е било качено и достъпно за ползване в правно-информационната система на съда – което не е вярно. Отразено е, че при извършена от АС София проверка от интернет страницата на СРС е видно, че първоинстанционното решение под №.48360 е обявено на 12.10.18 – което е доказателство, че съдът е спазил обявения от самия него срок за произнасяне. В производството по ЧЖ не съществува спор за достоверността на записванията в информационната система на СРС - поради което и съдът е сметнал за ненужно да събира доказателства в тази насока – поради липса на подобни твърдения в жалбата.

Посочено е, че в случая решението е обявено на дата, на която изрично е указано на страните в последното съдебно заседание - а именно на 12.10.18; от тогава и е започнал да тече срокът по чл. 315 ал. 2 ГПК. Същият е изтекъл на 26.10.18 – поради което и депозираната на 23.11.18 жалба /значително след изтичането му/, се явява просрочена. Не се твърди, а и не се установява, че на жалбоподателя е изпратен препис от решението с други указания относно срока за обжалване. Съдът се е позовал на постановките на ТР 12/11.03.13 по тълк. д.№.12/12 ОСГК, съгласно което срокът за обжалване на решение, обявено при условията на чл. 315 ал. 2 ГПК, тече от датата, на която съдът е посочил, че ще постанови решението си; връчването по чл. 7 ал. 2 ГПК на преписи от решението променя началния момент на срока за подаване на жалба само ако на страните е изпратен препис от решението с други указания или решението е обявено след датата, предварително посочена по чл. 315 ал. 2 ГПК.

Съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК вр. с чл. 280 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл. 280 ГПК. Настоящият състав намира, че в случая същите не са налице.

От една страна изведените въпроси не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала изрични мотиви в тази връзка. Предвид изложеното те са неотносими към решаващата й воля, не съставляват правни въпроси по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК /т. 1 ТР №.1/09 от 19.02.10 на ОСГТК на ВКС/ и не биха могли да обусловят допускане до касационно обжалване. Същевременно приетото от съда е в съответствие с наличната задължителна практика на ВКС – цитирана и в самото атакувано определение и в частната жалба - ТР 12/11.03.13 по тълк.№.12/12 ОСГК на ВКС – съгласно което срокът за обжалване на решение, обявено при условията на чл. 315 ал. 2 ГПК, тече от датата, на която съдът е посочил, че ще постанови решението си; връчването по чл. 7 ал. 2 ГПК на преписи от решението променя началния момент на срока за подаване на жалба само ако на страните е изпратен препис от решението с други указания или решението е обявено след датата, предварително посочена по чл. 315 ал. 2 ГПК.

Както изрично е посочено и в самото тълкувателно решение, идеята на чл. 315 ал. 2 ГПК е страните да знаят на коя дата могат да научат резултата по съдебния спор и да се запознаят със съдържанието на съдебното решение, като от тази дата до крайната за обжалване имат на разположение онзи срок, определен в чл. 259 ал. 1 ГПК и чл. 283 ГПК - стига да проявят инициатива и да извършат справка в регистъра на съдебните решения към съответния съд, който е публичен. По дела, подлежащи на разглеждане по този ред, изпращането на препис от решението до страната по чл. 7 ал. 2 ГПК има само информативен характер и не променя началния срок за подаване на жалба. Нито в текста на закона, нито в тълкувателното решение е посочено качването на решението в електронната информационна система да съставлява условие за започване на течението на срока за обжалването му. Справка за съдържанието на акта всяка страна би могла да направи в регистъра на съответния съд, който е публичен. Предвид изложеното решаващите мотиви на въззивната инстанция са постановени при съобразяване на наличната задължителна практика на ВКС.

Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл. 280 ал. 1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност.

С оглед на всичко изложено по-горе, касационно обжалване на атакуваното определение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.1610/3.07.20 по ч. г.д.№.1909/20 на АС София, ТО, VІс.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: