Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „ШНАЙДЕР Фууд” САС - опростено акционерно дружество по френското право, вписано в Търговския и дружествен регистър на Страсбург под № 419 818 893, със седалище и адрес на управление в Ердт, Франция - чрез адв. Б. Б., против определение № 1686 от 28.07.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 2374/2020 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено разпореждане № 6617 от 26.06.2020 г. по т. д. № 384/2020 г. на Софийски градски съд, с което е върната исковата молба на „ШНАЙДЕР Фууд” САС с вх. № 22978/20.02.2020 г., по която е образувано т. д. № 384/2020 г., в частта относно предявените искове за установяване нищожност, евентуално за обявяване на относителна недействителност, на договор за особен залог от 23.08.2018 г., сключен между П. Л. Б. и „Стейбли” ЕООД.

В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател твърди, че е предявил искове с правна квалификация чл. 464, ал. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 2 пр. последно ЗЗД и чл. 135, ал. 1 ЗЗД, насочени към оспорване на обезпечено с особен залог вземане, като целта на исковете е да бъде отречено съществуването на обезпеченото вземане с размер 220 000 лв. Предвид целта на търсената с исковете защита - осуетяване участието на присъединения взискател П. Б., титуляр на обезпеченото вземане, в образуваното срещу „Стейбли” ЕООД изпълнително дело, жалбоподателят поддържа, че за разглеждане на исковете за установяване нищожност, евентуално за обявяване на относителна недействителност, на договора, от който произтича оспореното вземане, и на сключения за обезпечаването му договор за особен залог се дължи държавна такса за защита на един интерес, определена по правилото на чл. 72, ал. 1 ГПК съобразно размера на вземането, а не две отделни държавни такси, изчислени съобразно чл. 72, ал. 2 ГПК за два отделни интереса по всеки договор, както неправилно е приел въззивният съд.

В изложение по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в жалбата, допускането на обжалваното определение до касационен контрол е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулиран е въпрос „Дали при оспорване на обезпечено с особен залог вземане чрез изрично оспорване както на договора, от който произтича самото вземане, така и на договора, който обезпечава вземането, е налице един интерес по смисъла на чл. 72, ал. 1 ГПК или са налице два различни интереса по смисъла на чл. 72, ал. 2 ГПК”, за който се твърди, че е от значение за изхода на делото и покрива допълнителния селективен критерий по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като разпоредбата на чл. 72 ГПК е сравнително нова и по приложението й няма формирана практика на ВКС.

Препис от частната касационна жалба не е връчван на ответниците „Стейбли” ЕООД и П. Л. Б. в съответствие с разпоредбата на чл. 129, ал. 3, изр. 2 ГПК.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

За да потвърди разпореждането на Софийски градски съд, с което е върната исковата молба на „ШНАЙДЕР Фууд“ САС в частта относно предявените срещу П. Л. Б. и „Стейбли“ ЕООД евентуално съединени искове за установяване нищожност, съответно за обявяване на относителна недействителност, на договор за особен залог от 23.08.2018 г., Софийски апелативен съд е приел, че с исковете се търси защита на самостоятелен материален интерес, различен от интереса за защита чрез предявените със същата искова молба евентуални искове за установяване нищожност, съответно за обявяване на относителна недействителност, на договор за търговско упълномощаване от 22.08.2018 г., от който произтича обезпеченото с особения залог вземане, поради което за разглеждането им се дължи отделна държавна такса, съгласно чл. 72, ал. 2 ГПК, и невнасянето й в предоставения за това срок съставлява основание по чл. 129, ал. 3 ГПК за връщане на исковата молба.

Въззивният съд е констатирал, че в исковата молба на „ШНАЙДЕР Фууд“ САС са формулирани ясно основания и петитум на два кумулативно съединени иска за установяване нищожност, съединени при условията на евентуалност с искове за нищожност и за относителна недействителност, на два отделни договора - договор за търговско упълномощаване от 22.08.2018 г. и договор за особен залог от 23.08.2018 г. След преценка на съдържанието на исковата молба съдът е достигнал до извод, че с предявените искове ищецът търси защита на различни свои интереси - интересът да бъде признато, че не съществува вземането на ответника П. Б. към ответника „Стейбли“ ЕООД по договора от 22.08.2018 г. с цена 220 000 лв. и интересът за бъде признато, че вземането на ответника П. Б. към ответника „Стейбли“ ЕООД с размер 220 000 лв. не е обезпечено с особен залог по договора от 23.08.2018 г. В зависимост от така направения извод съдът е приел, че следва да намери приложение правилото на чл. 72, ал. 2 вр. чл. 71, ал. 1 ГПК, според което защитата на два отделни итереса обуславя две самостоятелни задължения за заплащане на държавна такса за разглеждане на исковете, като таксата се изчислява върху цената на иска (съизмеряваща се в случая със стойността на обезпеченото вземане).

Като неоснователни въззивният съд е преценил доводите на ищеца, че е предявил искове за защита на един единствен интерес, който се свежда до оспорване съществуването на вземането на обезпечения взискател П. Б.. Съдът е изложил съображения, че при изследване на интереса по смисъла на чл. 72 ГПК изхожда от заявените с исковата молба искове, очертани чрез тяхното основание и петитум, а не от фактическите и правни възможности на ищеца за защита на неговото право, които могат да бъдат различни. За неоснователни са счетени и доводите в частната жалба, че преди да пристъпи към връщане на исковата молба, първоинстанционният съд е следвало да даде ясни указания за нейното уточняване с цел правилно определяне на дължимата държавна такса. С мотив, че исковата молба в частта относно исковете за установяване нищожност и за обявяване на относителна недействителност на договора за особен залог от 23.08.2018 г. е достатъчно ясна и прецизирана, въззивният съд е приел, че връщането на исковата молба поради невнасяне на дължимата държавна такса за разглеждане на исковете в предоставения за това срок е законосъобразно.

Настоящият състав на ВКС намира, че не е осъществено поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд определение.

Формулираният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос „Дали при оспорване на обезпечено с особен залог вземане чрез изрично оспорване както на договора, от който произтича самото вземане, така и на договора, който обезпечава вземането, е налице един интерес по смисъла на чл. 72, ал. 1 ГПК или са налице два различни интереса по смисъла на чл. 72, ал. 2 ГПК” е от значение за правилността на обжалваното определение и не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационно обжалване. Отговорът на въпроса е обусловен от преценката дали с предявените по конкретното дело искове, очертани чрез основанието и петитума на исковата молба, се търси защита на един материален интерес, предпоставящ събиране на една държавна такса съобразно правилото на чл. 72, ал. 1 ГПК, или исковете са насочени към защита на два отделни материални интереса и за разглеждането им следва да бъдат събрани две отделни държавни такси в съответствие с правилото на чл. 72, ал. 2 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл по поставения въпрос на база фактическите твърдения в исковата молба, от които е извел наличието на два самостоятелни материални интереса, към защита на които са насочени исковете, и оттук е формирал извода си, че за разглеждане на предявените искове се дължат две отделни държавни такси, съгласно чл. 72, ал. 2 ГПК. За да даде отговор на зададения от жалбоподателя въпрос, касационната инстанция следва да извърши проверка на правилността на възприетото от въззивния съд разрешение за приложимост на разпоредбата на чл. 72, ал. 2 ГПК, а според указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС въпросите, които имат значение за правилността на обжалвания въззивен акт, не притежават характеристиката на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне.

Независимо от изложеното, дори въпросът да бъде преценен като правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, по отношение на него не е изпълнено специфичното за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК допълнително изискване същият да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

В т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че разрешеният с обжалваното въззивно решение/определение правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Разпоредбата на чл. 72 ГПК в приложимата по делото редакция от ДВ бр. 86/2017 г. не е неясна, непълна или противоречива и съдържанието й не създава предпоставки за нееднозначно тълкуване в процеса на правоприлагане. В ал. 1 на чл. 72 ГПК е уредено правилото, че за предявените с една молба искове в защита на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес независимо от броя на ответниците, а в ал. 2 на чл. 72 ГПК е предвидено, че за предявените с една молба искове в защита на различни интереси минималната такса се събира от всички интереси. Преценката кое от двете правила на чл. 72 ГПК следва да намери приложение е винаги конкретна и зависи от фактическите твърдения на ищеца в исковата молба, на базата на които съдът формира изводите си с какви искове е сезиран и дали чрез исковете се търси защита на един интерес или на различни интереси. Предвид обстоятелството, че приложението на разпоредбата на чл. 72 ГПК в двете възможни хипотези на ал. 1 и ал. 2 е обусловено от спецификата на фактическите твърдения по всяко отделно дело, касационното разглеждане на поставения от частния жалбоподател въпрос би било от значение само за изхода на настоящото дело, но не и за точното прилагане на закона (чл. 72 ГПК) и за развитието на правото в аспекта на разясненията, дадени от ОСГТК на ВКС с цитираното тълкувателно решение.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. гр. д. № 2374/2020 г. на Софийски апелативен съд.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1686 от 28.07.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 2374/2020 г. на Софийски апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: