Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Гипс“ АД – [населено място], община Видин, срещу решение №2619/27.11.2019г., постановено по в. т.д.№3809/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 с-в, с което е отменено изцяло решение №10/09.04.2019г. по т. д.№55/2017г. на Видински окръжен съд и вместо него е постановено обявяване на неплатежоспособността на „Гипс“ АД, определена е началната дата на неплатежоспособността, открито е производство по несъстоятелност, назначен е временен синдик и е насрочено първото събрание на кредиторите.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва се извода на съда, че молителят Сдружение „ДКУЧППЗМВАИ -Профон“ е кредитор на „Гипс“ АД като се излагат съображения, че договорът за цесия от 30.10.2014г., въз основа на който молителят обосновава своето вземане към дружеството, е договор сключен с определена кауза, която не се е осъществила. Твърди се, че нито за цесионера „Индустриални инвестиции“ АД, нито за солидарния длъжник „Гипс“ АД, е възникнало задължение за плащане на цената на цесията, доколкото не е осъществено условието по чл. 4, ал. 1 от договора, а именно - да бъде прихванато вземането на цесионера, придобито с договора за цесия и това прихващане да е отразено в счетоводството на „КТБ“ АД (н.). Отделно се сочи, че въззивният състав неправилно не е приел, че договорът за цесия е нищожен, респ., че е бил развален по реда на чл. 87, ал. 2 ЗЗД чрез изпратеното уведомление до цедента на 11.12.2017г. Същевременно с касационната жалба се оспорва извода на съда, че „Гипс“ АД е в състояние на неплатежоспособност като се акцентира върху установените по делото обстоятелства, че в продължение на пет години дружеството продължава да работи, да плаща всички свои изискуеми задължения без някой кредитор да има претенции, и да плаща редовно заплатите на 147 работника и служители. Претендира се отмяна на въззивното решение и отхвърляне на молбата за откриване производство по несъстоятелност.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните правни въпроси, които според касатора са обусловили решаващите изводи на съда и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по см. на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно: „Следва ли при разглеждане на молба за откриване на производство по несъстоятелност, съдът да взема предвид тенденциите в развитието на икономическото състояние на длъжника по време на процеса и в случай, че тези тенденции водят към стабилно икономическо състояние е трайно подобрение, опровергаващо състояние на неплатежоспособност? Достатъчно ли е и може ли съдът да се позове на стара дата на която коефициентите за ликвидност на търговеца са били под 1 и за открие производство по несъстоятелност?“

Отделно касаторът поддържа наличието на очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускането му до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е представен писмен отговор на касационната жалба от Сдружение „Дружество за колективно управление в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите изпълнители - Профон“ (по-долу за краткост Сдружение „Профон“).

Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касатора по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК, приема следното:

Касационната жалби е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното пред касационната инстанция решение, въззивният състав от Софийски апелативен съд е отменил решение №10/09.04.2019г. по т. д.№55/2017г. на Видински окръжен съд и вместо него е постановил обявяване на неплатежоспособността на „Гипс“ АД, определил е датата 31.12.2014г. за началната дата на неплатежоспособността, открил е производство по несъстоятелност на „Гипс“ АД, назначил е А. Г. за временен синдик и е насрочил първото събрание на кредиторите за 19.12.2020г.

За да приеме, че молителят Сдружение „Профон“ е активно легитимиран да иска по реда на чл. 625 ТЗ откриване на производство по несъстоятелност на ответника „Гипс“ АД, въззивният съд е посочил като релевантни следните установени по делото факти: 1.) посредством сключения на 30.10.2014г. договор за цесия между Сдружение „Профон“ в качеството му на цедент и „Индустриални инвестиции“ АД в качеството му на цесионер, страните по договора са постигнали съгласие относно това цедентът да прехвърли възмедно на цесионера произтичащите от договор за влог парични вземания на цедента към „КТБ“ АД на обща стойност от 4 500 000лв. срещу заплащането на продажна цена в размер на 3 600 000лв., 2.) ответникът „Гипс“ АД е встъпил като солидарен съдлъжник по договора за цесия едновременно с цесионера за заплащането на дължимата продажна цена като крайният срок за заплащането е уговорен на 18месеца, считано от извършването на счетоводното отразяване в „КТБ“ АД на прихващането между прехвърленото посредством цесията вземане към „КТБ“ АД и съществуващото задължение на „Гипс“ АД към „КТБ“ АД, 3.) цедентът Сдружение „Профон“ е изпълнил задължението си като е цедирал вземания към „КТБ“ АД в размер на 4 500 000лв. и 5.) прехвърлянето на вземанията е осчетоводено при длъжника по вземането „КТБ“ АД, което обстоятелство се установява от представените по делото по реда на чл. 190 ГПК извлечения от счетоводните книги на банката.

Въззивният състав е приел за неоснователно възражението на ответника, че липсва ликвидно и изискуемо задължение на цесионера - „Индустриални инвестиции“ АД, респ. на ответника„Гипс“ АД като солидарен съдлъжник, приемайки, че с уговорката па чл. 4 т. 1 от договора за цесия от 30.10.2014г., страните са обвързали изпълнението на задължението да се плати цената по договора с настъпването на отлагателно условие - извършването на съответните банкови и счетоводни операции от страна на „КТБ“ АД, Съдът е посочил, че от доказателствата по делото се установява, че условието по чл. 4 т. 1 от договора е осъществено, считано от 06.11.2014г. Като неоснователно е прието възражението, че страните по договора за цесия са уговорили заплащането на цената да бъде обусловено освен от прихващането и от това то да не е оспорено, доколкото никъде в договора страните не са поставили като условие за плащане на цената, прихващането да не е бъде оспорено. В тази връзка според съда обстоятелството, че прихващането е оспорено впоследствие от „КТБ“ АД (н.), не означава, че прихващането е отпаднало.

В обжалваното решение са изложени изчерпателно съображения, че при тълкуване на клаузите от договора по правилата на чл. 20 от ЗЗД (в частност на чл. 4 ал. 1, чл. 15 и чл. 16), не може да се направи извод, че погасителният ефект на прихващането, е същественото условие на договора. Според съда прехвърлянето на вземането настъпва веднага с подписването на договора за цесия, поради което няма основание да се приеме, че в случай на отпадане на прихващането, ще отпадне с обратна сила условието, обуславящо плащането на цената. В заключение е направен извода, че е налице първата предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност - наличие на изискуемо ликвидно вземане да се заплати уговорената продажна цена по договора за цесия в размер на сумата от 3 600 000лв., която изискуемост е настъпила след изтичането на предвидения в чл. 4, ал. 1 от договора (18м.), считано от датата на отразяване на счетоводна операция от страна на „КТБ“ АД за извършеното прихващане, което е станало изискуемо на 06.06.2016г.

За да приеме, че е налице състояние на неплатежоспособност на „Гипс“ АД по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, въззивният съд се позовал на теоретичните постановки за преценка на това състояние. Посочил е, че извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Акцентирал е, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.

С оглед гореизложените постановки въззивният състав се е позовал на заключението на вещото лице, изготвило приетата по делото основна съдебно-икономическа експертиза, от което съдът е приел за установено, че: 1.) наличните краткотрайни активи още към 31.12.2014г. възлизат на 9 330 000лв., а краткосрочните задължения възлизат на осчетоводени 19 392 000лв., 2.) към 31.12.2014год. коефициентът на общата ликвидност възлиза на 0.13 при общ норматив за този показател, за какъвто се приема коефициентът 1.00, от което следва че още към този момент дружеството не е имало възможност за разплащане с кредиторите си за дълъг период от време, 3.) стойността на краткотрайните задължения продължава да превишава стойността на краткотрайните активи и след тази дата – до края на анализирания от експертизата период.

Въззивният състав не е кредитирал заключението на вещото лице дадено във вариант втори, възприет от първоинстанционния съд, според което ако се приеме, че с договора за спогодба от 28.04.2017г., сключен между „КТБ“ АД (н.) и „Гипс“ АД страните са разсрочили плащането на всички изискуеми задължения по шестте договора за банков кредит и по този начин задълженията към „КТБ“ АД са трансформирани от краткосрочни в дългосрочни със срок на погасяване над 1 година, то следвало извод за платежоспособност и оздравяване предприятието на длъжника след тази дата. Според съда такъв извод не може да бъде направен тъй като в споразумението от 28.04.2017г. ясно е посочено, че се разсрочва плащането само на задълженията на кредитополучателя по Договора за банков кредит от 1.10.2008г. с разрешен размер от 5 050 000лв, чийто размер възлиза на 1 773 126.44лв, като останалите вземания на „КТБ“ АД (н.) са останали изискуеми и неразсрочени, т. е краткосрочни. Съдът е посочил, че дори да се приеме твърдението на „Гипс“ АД, че е предоговорено отложено плащане на цялото остатъчно задължение по договора за банков кредит от 01.10.2008г. и че цялото това задължение на кредитополучателя е трансформирано в дългосрочно, дори и в този случай няма да има промяна в коефициента за общата ликвидност след 28.04.2017г. и след тази дата би продължил да бъде под референтната стойност от 1 (в действителен размер от 0, 39).

С оглед изложеното съдът е направил извод, че ответникът„Гипс“ АД е с декапитализиран собствен капитал и че е неплатежоспособен - не разполага с необходимите парични средства в брой и по банкови сметки, както и с други бързоликвидни активи, за да изплати задълженията си като неговите затруднения нямат временен характер. Като начална дата на неплатежоспособността съдът е определил датата 31.12.2014г., когато за пръв път е установено, че стойността на краткосрочните задължения превишава стойността на краткотрайните активи.

Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.Оидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване, не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Обжалвано въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. В случая касаторът обосновава наличието на очевидна неправилност на въззивното решение с доводи, аналогични на тези за неправилност на решението като касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърдението на касатора, че въззивният състав не е отчел трайната тенденцията за подобряване на икономическите показатели и коефициенти на търговеца, както и че неправилно е тълкувал договора за спогодба от 28.04.2017г. и анекса, е относимо към оплакването за незаконосъобразност и необоснованост на решението, но само по себе си не обуславя „очевидна неправилност“ на решението, съобразно направените по-горе разяснения.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т. д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поставените от касатора въпроси: „Следва ли при разглеждане на молба за откриване на производство по несъстоятелност, съдът да взема предвид тенденциите в развитието на икономическото състояние на длъжника по време на процеса и в случай, че тези тенденции водят към стабилно икономическо състояние е трайно подобрение, опровергаващо състояние на неплатежоспособност? Достатъчно ли е и може ли съдът да се позове на стара дата на която коефициентите за ликвидност на търговеца са били под 1 и за открие производство по несъстоятелност?“. В първия въпрос се съдържа твърдение на касатора (за наличие на тенденции, водещи към стабилно финансово състояние на дружеството), което обаче не е прието за установено от въззивния състав. На първо място съдът е приел, че стойността на краткотрайните задължения продължава да превишава стойността на краткотрайните активи до края на анализирания от експертизата период, т. е. до 31.10.2017г., до която дата не е установено наличие на трайно подобрение, опровергаващо състоянието на неплатежоспособност. Отделно съдът изрично е посочил, че не възприема втория вариант на заключението на вещото лице, че в резултат на договора за спогодба между „КТБ“ АД (н.) и „Гипс“ АД от 28.04.2017г., предвиждащ разсрочване на задълженията на дружеството към банката, следва извод за платежоспособност и за оздравяване предприятието на длъжника след датата на споразумението. Състоянието на неплатежоспособност на „Гипс“ АД, включително и по време на производството пред първата инстанция, е констатирано от въззивния състав и с оглед виждането на съда, че дори да се приеме, че задължението на „Гипс“ АД към „КТБ“ АД да се е трансформирано в дългосрочно, то и в този случай след 28.04.2017г. коефициентът на обща ликвидност би продължавал да бъде под референтната стойност от 1 (в действителен размер на 0, 39). По отношение на втория въпрос следва да се има предвид, че съдът се е позовал на коефициентите за ликвидност към датата 31.12.2014г. преимуществено, за да обоснове определянето на началната дата на неплатежоспособност. Ето защо така формулираните от касатора въпроси не са обусловили решаващата воля на съда по смисъла на разясненията, дадени в т. 1 от ТР №1/19.02.2010г. по т. д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2619/27.11.2019г., постановено по в. т.д.№3809/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 с-в,

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: