Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба, вх. № 5188/30.06.2020 г. по регистъра на ВКС (изпратена по пощата на 29.06.2020 г.), подадена от Х. Р. Х. от [населено място] за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязлото в сила решение № 101 от 17.04.2019 г. по гр. д. № 912/2018 г. на Окръжен съд – Бургас (ОС – Бургас), потвърдено с решение № 64/03.09.2019 г. по гр. д. № 202/2019 г. на Апелативен съд – Б. (АС – Бургас). С атакуваното по реда на извънинстанционния контрол съдебно решение е отхвърлен деликтният иск на молителя против община Приморско за заплащане на сумата от 60 000 лв. – обезщетение за вреди от непозволено увреждане, съставляващи стойността на сграда (мандра) в [населено място] поляна, община Приморско, изградена от ищеца в предоставен му за ползване общински имот и унищожена противоправно при строителни работи през 2018 г., извършени по възлагане на ответника.

Молителят твърди, че горепосоченото влязло в сила решение е неправилно, доколкото не били представени по причина у назначения му в приключилото производство служебен адвокат и съответно - не могли да бъдат съобразени от решаващия състав при произнасянето всички писмени доказателства, свързани със строителството и законността на строежа (мандра). Моли влязлото в сила решение да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК поради новооткритите доказателства от съществено значение за решаване на делото.

Ответникът община Приморско, чрез адв. К. е подал писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3, изр. 3 ГПК, с който поддържа становище за недопустимост на молбата за отмяна, поради това, че всички представени с нея документи са били известни на молителя още с издаването им, назад във времето, тъй като той е бил техен адресат. При условие на процесуална допустимост на молбата, по същество същата се счита за неоснователна. Претендират се сторените в настоящото производство разноски.

Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, при проверката на допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения, намира следното:

Молбата е подадена от надлежна страна - имаща право и интерес от отмяна на постановеното решение и срещу подлежащ на отмяна влязъл в сила съдебен акт. Тя обаче не се основава на твърдения за „новооткрити доказателства“ по смисъла на чл. 303, ал. 1, ал. 1 ГПК, чийто фактически състав страната счита да е осъществен и на който се позовава в случая. Сам молителят сочи и признава, че въпросните писмени доказателства относно извършеното строителство и законността на изградената сграда (мандра) са били издадени далеч назад във времето и страната е разполагала с тях, но в производството по делото (пред първоинстанционния ОС - Б. и пред въззивния АС – Б.), по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, не са били представени и не са приобщени към доказателствения материал по причина в неговия служебен адвокат.

Молбата за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство да се прекрати.

Съгласно постановките по т. 10 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 или чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима и по нея ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. Наличието на точно и мотивирано изложение от страната на посочените основания, на които Върховният касационен съд може да даде правна квалификация по чл. 303 и чл. 304 ГПК, представлява изпълнение на изискването на чл. 306, ал. 1 ГПК за редовност на молбата за отмяна (т. 13 от ППВС № 2/1977 г.). Молбата за отмяна няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Когато писмени доказателства се представят във връзка с основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, молителят трябва да посочи, кога и при какви обстоятелства се е снабдил с тези доказателства, с оглед на качеството им на новооткрити; да посочи допуснати от съда процесуални нарушения, които са му попречели да участва в делото или на порока на осъществено от трето лице представителство, които са нарушили правото му на участие в процеса лично или чрез представител. Съгласно чл. 307, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд се произнася по допустимостта на молбата за отмяна, като проверката обхваща: подлежи ли атакуваният акт на отмяна по реда на чл. 301 ГПК; молбата изхожда ли от легитимирано лице; спазен ли е преклузивният срок за подаване на молбата за отмяна; дали подадената молба е редовна.

В разглеждания случай молбата за отмяна не съдържа изложение на обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Това е така, защото от нейното съдържание може да се направи извод, че сочените писмени доказателства не са новооткрити по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като молителят не само е могъл да се снабди, а и е разполагал с тях, както и с възможността да ги представи своевременно в приключилото производство, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се търси. Поддържа се, че непредставянето им е по причина у назначения на страната служебен адвокат (който е разполагал с документите, но не ги е представил в процеса, макар ищецът да е настоявал да го стори), но не се твърди да е налице порок на така осъщественото представителство, в резултат на което да е нарушено правото й на участие в производството, по което е постановено влязлото в сила решение. В сезиращата молба за отмяна също не са изложени факти кога молителят е узнал за въпросните документи относно строителството на сградата (мандра) и законността на строежа. Предвид обаче данните за датата на издаването им (през 2001 г.) и обстоятелството, че страната е била техен адресат и в изпълнение именно на тях твърди да е реализирала процесната сграда, която е била унищожена от противоправните строителни дейности през 2018 г., извършени по възлагане на ответника се налага, че срокът по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК не е спазен. Така молбата се явява недопустима и като просрочена.

При този изход на настоящото производство молителят следва да бъде осъден да заплати на ответната по молбата община разноски в размер на 1 800 лв., съставляващи хонорар за един адвокат. Такива са претендирани своевременно и са удостоверени като разход с приложения договор да правна защита и съдействие като вписването за извършеното плащане в брой е достатъчно и има характера на разписка – така разясненията по т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, III г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Х. Р. Х. от [населено място] за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязлото в сила решение № 101 от 17.04.2019 г. по гр. д. № 912/2018 г. на Окръжен съд – Бургас, потвърдено с решение № 64/03.09.2019 г. по гр. д. № 202/2019 г. на Апелативен съд – Б. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2530/2020 г. на ВКС, трето гражданско отделение.

ОСЪЖДА Х. Р. Х. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица] да заплати на община Приморско с адрес гр. Приморско, ул. „Трети март“ № 56 сумата от 1 800 (хиляда и осемстотин) лева – разноски в производството по молбата за отмяна.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му, с връчване на препис от него.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.