Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:В. А. ЧЛЕНОВЕ:МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар М. Ц. и с участието

на прокурора Антоанета Генчеваизслуша докладваното от съдиятаМ. Г. по адм. дело № 11552/2021

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ръководителя на Управляващия орган на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ-ИПП България-Сърбия 2014-2020 година чрез юрисконсулт Димитрова срещу решение №414/05.10.2021 година на Административен съд гр. Монтана по адм. д. №355/2021 година. С последното е отменено негово Решение №РД-02-14-645/13.07.2021г. за определяне на финансова корекция. Релевира касационни основания по чл.209, т.3 от АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Като пренася аргументите мотивирали решението за определяне на финансова корекция в текста на касационната жалба, касаторът твърди, че първоинстанционният съд не се е съобразил с тях, като не е установил и фактическа обстановка по спора. На следващо място, като разгранича процедурите по определяне на финансова корекция и по верификация на разходите, касаторът отрича да са налице предпоставките за прилагане на чл.74 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) във връзка с чл. 99 от Административнопроцесуалния кодекс. Правомощията на Управляващия орган да разкрива и коригира нередности били ясно разписани в чл.20, ал.1 от Меморандума за изпълнение. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Драматичен театър „Д. А.“ гр. Монтана срещу Решение №РД-02-14-645/13.07.2021г. за определяне на финансова корекция. Претендира разноски по делото.

Ответникът, Драматичен театър „Д. А.“ гр. Монтана, чрез адв. Р., оспорва касационната жалба като неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивира заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на Върховния административен съд приема, че жалбата е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес.

Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд гр.Монтана е Решение №РД-02-14-645/13.07.2021г. на Ръководителя на Управляващия орган на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ-ИПП България - Сърбия 2014-2020 за определяне на финансова корекция.

За да отмени обжалвания административен акт с правна квалификация чл. 73, ал.1 от ЗУСЕСИФ, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, но при смесване на процедурите по верификация и финансова корекция, и при неправилно приложение на материалния закон. Решението е правилно като краен резултат.

М. М. на регионалното развитие и благоустройството и Градска община Медиана, гр. Ниш, е сключен договор за субсидия по Инструмента за предприсъединителна помощ II № РД-02-29-143/03.07.2019 година. Партньор по сключения договор е Драматичен театър „Д. А.“ гр. Монтана.

В изпълнение на договора театърът е провел процедура за избор на изпълнител и е сключил договор за услуги с „Център за професионално образование и квалификация“ ООД.

При извършена проверка от страна на Ръководителя на Управляващия орган на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ-ИПП България-Сърбия 2014-2020 във връзка с изпълнение на този договор е установено разминаване между броя на участниците в проведен семинар на 28 и 29.10.2020 година, извършените разходи по Дейност 9 по Договора за услуга и правилата на т.2.5.8 „Допустими разходи“ от Насоките за кандидатстване по програмата. Въз основа на направени изчисления е обоснован извод, че неправомерно е разходена сумата от 4101,85 евро за тази дейност, доколкото на участниците не са предоставяни обеди, вечери, настаняване и транспорт, а останалите предоставяни услуги са калкулирани спрямо реалния брой участници.

Така посоченият разход е възприет от органа като неоправдан и за сумата на театъра е определена финансова корекция при направен извод, че разходът е в противоречие с принципа за икономичност, ефикасност и ефективност, разписан в рамките на чл.4, пар.8 от Регламент №1303/2013 година във връзка със задължението на бенефициерите за добро финансово управление.

Първоинстанционният съд е направил правилен извод за валидност на административния акт.

В действителност, съгласно § 5, т. 4 от ЗУСЕСИФ, доколкото друго не е предвидено в приложимото за тях европейско законодателство и в сключените между държавите договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Р. Б. този закон се прилага и за финансовата подкрепа по програмите за европейско териториално сътрудничество, като органите за управление при извършване на финансови корекции прилагат категориите нередности и минималните и максималните стойности на процентните показатели, определени в този закон и с акта по чл. 70, ал. 2. По силата на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция. Административната мярка се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта – чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ.

Рамката за инструментите на Съюза за финансиране на външната дейност, включително Инструментът за предприсъединителна помощ (ИПП II), се съдържа в Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 година за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II).

Предвид необходимостта от допълнителни конкретни правила е приет Регламент за изпълнение (ЕС) № 447/2014 на Комисията от 2 май 2014 година относно специфичните правила за изпълнение на Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II).

Съгласно чл. 37, параграф 1 от Регламент № 447/2014, по отношение на функциите на управляващия орган се прилагат член 125 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и член 23, параграфи 1, 2, 4 и 5 от Регламент (ЕС) № 1299/2013.

С одобрената от Европейската комисия Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Сърбия CCI 2014 TC16 I5 CB007 са определени приоритетите за сътрудничество между Р. Б. и Р. С. за програмен период 2014 – 2020.

Основните правила за изпълнението на Програмата са определени с Меморандум за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Сърбия CCI 2014 TC16 I5 CB007 между правителството на Р. Б. и правителството на Р. С. ратифициран със закон, приет от 44-то НС на 07.09.2017 г. – ДВ, бр. 75 от 2017 г., издаден от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 101 от 19.12.2017 г., в сила от 24.11.2017 г. (Меморандума).

В чл. 3, ал. 3-6 от Меморандума са дадени дефиниции на понятията бенефициер и нередност.

В действителност, анализът на релевантната нормативна уредба обосновава извода, че ръководителят на Управляващия орган има правомощието да установява нередност, допусната от бенефициери с местонахождение на територията на Р. Б. и съответно да определя финансова корекция, какъвто е настоящият случай. Това правомощие обхваща, както случаите на нередност, допусната от водещ бенефициер/водещ партньор, така и случаите на нередност, допусната от друг бенефициер/партньор. Ограничението на компетентността ръководителя на УО за определяне на корекция е по териториален признак - необходимо е извършителят да е с местонахождение на територията на Р. Б. По делото е представена Заповед № РД-02-14-471 от 26.05.2021 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството В. В., е възложено да ръководи и организира дейността на Управляващия орган по програмите за трансгранично сътрудничество България – Сърбия, България – Турция и България – Македония, съфинансирани по ИПП 2014 – 2020 г. и програмите за ИНТЕРРЕГ – ИПП за ТГС България – Сърбия, България – Турция ши България – Македония 2014 – 2020. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган във валидна писмена форма.

С оспореното Решение №РД-02-14-645/13.07.2021г. на Ръководителя на управляващ орган на Драматичен театър „Д. А.“ гр. Монтана е определена финансова корекция в размер на 4101,85 евро с ДДС, представляващи разходи по Дейност 9 „Организиране на съвместен семинар „Europe as we (don’t) know it“ за наем на бус, за кетъринг – кафе, освежителни напитки, обяд и вечеря и за настаняване по Договор за услуга № REF CB 007.2.13.091-SER-04 ОТ 13.112019г. сключен с „Център за професионално обучение и ориентиране“ ООД.

Финансовата корекция е определена на основание чл.73, ал.1 и чл.70, ал.1, т.3 от ЗУСЕСИФ във вр. с §5, т.4 от ДР ЗУСИСИФ и §1, т.2 от ДР на Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентни показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Наредбата) и чл.20 от Меморандума за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ-ИПП България-Сърбия 2014-2020 по линия на инструмента за присъединителна помощ (ИПП II) ССI2014ТС1615СВ007.

Правилен е и изводът на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на обжалвания административен акт:

За да обоснове нередността по чл.70, ал.1, т.3 от ЗУСЕСИФ, органът е направил анализ за недопустимост на разхода от 4101, 85 евро за извършване на дейност 9 предвид липса на реалното предоставяне на услугата в пълния й уговорен обем. Правилен е изводът на АС, че тези факти биха субсумирали хипотеза на недопустимост на така направения разход, но не могат да обосноват нередност по чл.70, ал.1, т.3 от ЗУСЕСИФ. Нередността като административна мярка в действителност е отмяна на публичния принос, представляващ допустими разходи от финансиране чрез със средства от ЕСИФ, поради което изводът за недопустимост на даден разход не може да обективира воля за определяне на финансова корекция.

АС гр. Монтана препраща към хипотезата на чл.99 от АПК, тъй като фактите по делото сочат на вече верифициран като допустим разход от 4101, 85 евро за извършване на дейност 9 и последваща воля на същия орган в обратен смисъл – за недопустимост на разхода при липса на реална доставка на услугата в пълния й обем.

Тъй като установените факти за недопустимост на разхода от 4101, 85 евро за извършване на дейност 9 поради липса на реална доставка на услугата в пълния й обем не субсумират хипотеза на нередност по чл.70, ал.1, т.3 от ЗУСЕСИФ, изводът за материална незаконосъобразност на административния акт е правилен.

В действителност, т.2.5.1 от Практическото ръководство за обществени поръчки и безвъзмездни помощи за външни дейности на ЕС при възлагането на поръчки вменява задължение за спазване на принципа за добро финансово управление. В действителност, съгласно чл.4, пар.8 от Регламент №1303/2013 година всички разходи следва да бъдат извършвани в съответствие с принципа за добро финансово управление в насока икономичност, ефикасност и ефективност. Изброяването на тези норми в административния акт и изписването на дефинициите за икономичност, ефикасност и ефективност, не представлява обосновка по фактите, които да субсумират приложената хипотеза на нередност.

Предвид гореизложеното, обжалваното съдебно решение като правилно, следва да бъде оставено в сила.

Ответникът не прави искане за присъждане на разноски за касационна инстанция.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК съставът на Върховния административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №414/05.10.2021 година на Административен съд гр. Монтана по адм. д. №355/2021 година.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Ваня Анчева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. Г. п/ Юлия Раева