Решение №3989/27.04.2022 по ч. адм. д. №11561/2021 на ВАС, VII о., докладвано от съдия Станимир Христов

РЕШЕНИЕ № 3989 София, 27.04.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на дванадесети април в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:В. А. ЧЛЕНОВЕ:СТАНИМИР Х. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора Илиана Стойковаизслуша докладваното от съдиятаС. Х. по адм. дело № 11561/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Адвокатско дружество „Данев“ от гр. Силистра, подадена чрез пълномощник – адв. М. Г. от АК Варна, против Решение № 12/16.02.2021 г., постановено по адм. дело № 245/2020 г. на Административен съд Силистра, поправено с Решение № 180/31.03.2021 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, поправено с Решение № 181/ 31.03.2021 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, с което е отхвърлена жалбата му срещу принудителна административна мярка (ПАМ) „Преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“, приложена на 18.10.2020 г. спрямо автомобил марка „Смарт, с рег. [рег. номер на МПС] .

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и решаване на делото по същество. Претендира се присъждане на разноски съобразно приложен списък.

Ответникът – инспектор „Репатриране“ при Общинско предприятие (ОП) „Общински паркинги и синя зона – гр. Варна не изразяват становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението като правилно следва да остане в сила.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови оспореното решене Административен съд Силистра е приел за установено от фактическа страна, че на 18.10.2020 г. около 10:25ч. в гр. Варна върху тротоар по ул. „М. Л. срещу № 20 е паркиран лек автомобил марка „Смарт, с рег. [рег. номер на МПС] – собственост на жалбоподателя - Адвокатско дружество „Данев“. Лекият автомобил е бил ситуиран непосредствено до сграда и не е налице изискуемото се по чл. 94, ал. 3 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) отстояние от 2 метра от страната на сградата, предназначено за осигуряване на проход на пешеходците.

На същата дата М. Я. заемащ длъжност инспектор „Репатриране“ при ОП „Общински паркинги и синя зона – гр. Варна, изпълнявайки служебните си задължения, разпоредил принудително преместване на процесния автомобил. За осъщественото репатриране е съставен Констативен протокол с бл.№ 046163 от 18.10.2020 год., в който, като правно основание за репатрирането е записано чл. 171, т. 5, б. „А“ и „Б“ от ЗДвП. Изготвени са и 4 броя снимки, удостоверяващи местомоложението на репатрирания автомобил.

При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че обжалваната ПАМ е издадена от компетентен орган – инспектор „Репатриране“ при ОП „Общински паркинги и синя зона – гр. Варна, който е надлежно оправомощен и при липса на съществени нарушения на административно производствените правила.

Първоинстанционният съд е счел, че от снимковия материал, приложен по първоинстанционното дело ясно се вижда, че автомобилът е разположен в зоната на тротоара, като е на разстояние по-малко от 2 метра от страната на сградата и не позволява преминаване на пешеходци. Начинът на паркиране на автомобила създава невъзможност за преминаване през тротоара на пешеходци.

При тези данни съдът е направил извод, че в конкретния случай са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. б от ЗДвП, тъй като автомобилът е бил паркиран в нарушение на разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП и е създавал пречки за преминаването на останалите участници в движението.

При така установеното от фактическа и правна страна, съдът е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият касационен състав споделя изводите на първоинстанционния административен съд. В разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. „б от ЗДвП се съдържат три хипотези, при наличието на които законодателят е дал право на компетентните органи да налагат ПАМ „Преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Първата е, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Втората е, когато превозното средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението. Третата е налице, когато паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Именно третата хипотеза е обективирана в случая.

От снимковият материал, приложен по делото, ясно се вижда, че автомобилът е разположен в зоната на тротоара, като е на разстояние по-малко от 2 метра от страната на сградата, в нарушение на правилата за движение и по начин, който създава пречки и затруднява движението на пешеходците. Така приложения доказателствен материал удостоверява извода на административния орган, изцяло споделен от първоинстанционния съд, че не е осигурено изискуемото се разстояние за свободно преминаване на пешеходци.

Първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, изводите му са правилни и обосновани и не противоречат на ангажирания доказателствен материал.

Преценявайки законосъобразността на акта, съдът е отчел, всички релевантни факти, в резултат на което е стигнал до правилни правни изводи. Видно от приложените в административната преписка доказателства се установява наличието на предпоставките по чл. 171, т. 5, б. б, пр. 3 от ЗДвП за репатриране на процесния лек автомобил. Начинът, по който е паркиран той, изцяло заема тротоара и прави невъзможно неговото ползване по предназначение от предвижващите се пешеходци.

Настоящият касационен състав не споделя развитите в касационната жалба възражения за допуснато от първоинстанционния съд нарушаване на разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК, доколкото, според касатора съдът не е докладвал всички възражения на жалбоподателя. Противно за заявеното от касатора, постановеното от първоинстанционния съд решение съдържа изискуемите се от чл. 172а, ал. 2 от АПК мотиви, в които е посочено становището и възраженията на жалбоподателя, описани са фактите по делото и правните изводи на съда.

Изцяло ирелевантни са възраженията на касатора, съгласно които, по начина по който автомобила е бил паркиран, от крайната му точка към улицата и до края на тротоара е имало осигурено разстояния повече от 1 м. Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, допустимо е паркиране върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места (каквито данни в настоящото производство изцяло липсват), ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. В случая, изискуемото разстояние е най-малко 2 м. то откъм страната на сградите. Видно от приложените към административната преписка снимки, автомобилът е паркиран до стената на сградата, като указаните в разпоредбата поне 2 м. не са осигурени.

Предвид изложеното оспореното решение се явява валидно, допустимо и правилно и при липсата на касационни основания за неговата отмяна следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 12/16.02.2021 г., постановено по адм. дело № 245/2020 г. на Административен съд – Силистра, поправено с Решение № 180/31.03.2021 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, поправено с Решение № 181/31.03.2021 г. за поправка на очевидна фактическа грешка.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Ваня Анчева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ С. Х. п/ Полина Богданова

Дело
  • Станимир Христов - докладчик
  • Ваня Анчева - председател
  • Полина Богданова - член
Дело: 11561/2021
Вид дело: Частно административно дело
Отделение: Седмо отделение
Страни:
Достъпно за абонати.

Цитирани ЮЛ:
Достъпно за абонати.
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...