№ 615/02.12.2015 г.Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на осми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:Председател: Теодора Нинова

Членове: Светлана Калинова

Геника Михайловаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3881 по описа за 2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 562/ 30.03.2015 г. по гр. д. № 190/ 2015 г, с което Пловдивски окръжен съд, като е потвърдил решение № 3224/ 17.07.2013 г. по гр. д. № 46/ 2013 г. на Пловдивски районен съд, е отхвърлил исковете на от [фирма], [фирма] [фирма], [фирма], Р. Г. К., извършваща стопанска дейност като едноличен търговец под фирма [фирма], Д. К. Д., С. Н. С. и В. В. С. за осъждането на [фирма] на основание чл. 76 ЗС да върне владението върху един поземлен имот в [населено място].

Решението се обжалва от ищците (сега касатори) с искане да бъде допуснато до касационен контрол по въпросите:

1. При предявен иск с правно основание чл. 76 ЗС в защита на владението върху имота как съдът е длъжен да прецени факта, че не само ищецът, но и трети за спора лица са паркирали своите автомобили в процесния имот, особено с оглед събраните доказателства, че това те са вършили само във връзка с осъществяваната от ищеца стопанска дейност – третите лица са негови клиенти или доставчици?

2. Това, че един имот е запуснат, изключва ли възможността той да е обект на владение?

3. При предявен иск по чл. 76 ЗС представлява ли извънсъдебно признание на факта на владението писмената покана, с която ответникът е поискал от ищеца да му върне владението на имота?

4. По предявен иск по чл. 76 ЗС установява ли относими факти извадката от Г. мапс, означена с дата и която ясно отразява границите...