Определение №543/09.11.2015 по гр. д. №3868/2015 на ВКС, ГК, I г.о.

№ 543 София, 09.11.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито съдебно заседание в състав:

Председател:Добрила Василева

Членове:Маргарита Соколова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3868/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] [населено място], срещу въззивното решение № ІV-21 от 26.02.2015 г. по в. гр. д. № 949/2014 г. на Бургаския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответникът по касация държавата чрез областния управител на област Б. счита жалбата за частично основателна, Общината [населено място] поддържа становище, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване.

При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е допустима.

С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 15 от 10.03.2014 г. по гр. д. № 102/2012 г. на Районния съд [населено място] и е отхвърлен иск на касатора за установяване, че е собственик на почивна база, находяща се в поземлени имоти в м. “К.“ в землището на [населено място], състояща се от 35 броя бунгала, кухня - столова със застроена площ от 339 кв. м., трафопост със застроена площ от 24 кв. м., санитарен възел със застроена площ от 101.47 кв. м., покрит паркинг - навес, инфраструктура - ел. инсталация и В и К, алеи, декоративни насаждения.

Въззивният съд приел, че почивната база е изградена в периода 1968-1983 г. върху представена на праводателите на ищеца при действието на ЗОРЗ от 1967 г отм. под наем от ДЗС М. /сега [населено място]/ слабопродуктивна земеделска земя, за изграждането на временен лагер, като режимът на отдаване под наем не е бил променен и при действието на ЗООЗП от 1973 г отм., Приел за безспорно, че постройките се водят в актива на ищеца, както са се водили и на праводателите му и са материален актив в баланса на дружеството, но не са негови собствени като сгради, тъй като не са налице основания за това по смисъла на чл. 77 и сл. ЗС и пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Счетоводното отразяване на един материален актив не е равнозначно на вещно право на собственост върху него /например една сграда, която се владее на основание предварителен договор/.

По приложението на чл. 17а ЗППДОбП отм. съдът изложил съображения, че въпреки безспорно установеното включване на почивната база в балансите на юридическите лица - праводатели на ищеца, преди провеждане на процедурата по ЗППДОбП отм., не може да се направи извод за наличие на вещно право на собственост за търговското дружество-ищец, поради недоказаност на единия от елементите - правото на собственост от страна на държавата по отношение на спорното имущество, предвид липсата на акт за държавна собственост. Съобразно разпоредбата на чл. 14 ЗОРЗ отм. и издаденото разрешение от Министерството на земеделието, статутът на изградените постройки е временен и не се предвижда масивно строителство. В полза на праводателя на ищеца няма учредени вещни права от собственика на терена, които да водят до възникване на вещно право на собственост върху изградените постройки, напротив - безспорно е установено, че теренът се ползва по договор за наем със собственика на земята, така че първоначално НИПКИЕП, а и неговите правоприемници /чрез които са осъществявани правата на държавата/, в т. ч. ищецът, се явяват обикновени държатели, които не биха могли да придобият никакви вещни права по смисъла на Закона за собствеността върху постройките от почивната база. Липсата на вещно право на собственост върху имущество за държавата /която е упражнявала своите права чрез юридическите лица: НИПКИЕП, „ИЦ Е. - И. [фирма] и др./, води и до невъзможността при преобразуването на „ИЦ Е. - И. [фирма] от дружество - държавна собственост в търговско дружество - частна собственост, да доведе до придобиване на собственост върху процесното имущество за това частно дружество - ищец по делото.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени три въпроса, по които касаторът иска допускане на касационно обжалване. Според настоящия състав на ВКС, І-во г. о., определящ изхода на спора е първият въпрос: изисква ли се изрично наличието на акт за държавна собственост или изрично установяване на учредено вещно право на строеж от държавата като собственик на земята, за доказване на нейна собственост върху изграденото или за нейното доказване са допустими всички доказателства по ГПК. Налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване предвид решенията, постановени по реда на чл. 290 ГПК, на които касаторът се позовава. Така, с решение № 406/25.11.2010 г. по гр. д. № 614/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., е прието, че доказването на елементите от фактическия състав на придобивното основание по чл. 17а ЗППДОбП отм. може да стане с всички допустими от закона средства, включително с данни от актовете за държавна собственост, от заприходяването на имуществото в баланса, от неговото усвояване и реално използване от държавното предприятие. В решение № 263/2010 г. по гр. д. № 1157/2009 г. на ВКС, І-во г. о., също е прието, че за предоставяне на дадено имущество на държавно предприятие за стопанисване и управление и преобразуване и приватизация на това предприятие, може да се съди от всички допустими по ГПК доказателства, включително от данните дали имуществото е заприходено по баланса на държавното предприятие и на приватизираното дружество, дали е включено в капитала на последното, дали имуществото е усвоено и се е използвало от държавното предприятие или е изоставено, отстъпено или предоставено на трети лица, както и от всички други данни и източници, от които могат да се направят изводи за горните обстоятелства. Преценката за противоречие на обжалваното решение с посочената задължителна съдебна практика налага допускане на касационната жалба за разглеждане по същество.

Вторият въпрос е: може ли да се тълкува по различен начин и избирателно включването в баланса на имуществото на дружеството и достатъчен ли е фактът на неговото включване в баланса, за да бъде прието, че е налице безусловно втората предпоставка по чл. 17а ЗППДОбП отм. - включване на това имущество в активите на дружеството като негова собственост. Поставен е във връзка с дадения пример за предварителния договор като основание да се заведе една сграда в баланса на държавно предприятие.

Третият въпрос е: дали въззивният съд е спазил изискването за обсъждане на всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията и доводите на страните, съобразно трайната практика на ВКС, или като не е сторил това, е налице нарушение на съдопроизводствените правила.

Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че тези въпроси следва да бъдат разгледани в производството по чл. 290 ГПК, в зависимост от разрешението на въпроса, по който се допуска касационното обжалване.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Д. касационно обжалване на въззивното решение № ІV-21 от 26.02.2015 г. по в. гр. д. № 949/2014 г. на Бургаския окръжен съд.

Указва на касатора да внесе в едноседмичен срок по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 210 /двеста и десет лв./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.

След изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Дело
Дело: 3868/2015
Вид дело: Касационно гражданско дело
Колегия: Гражданска колегия
Отделение: Първо ГО

Други актове по делото:
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...