Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на шести април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Д. ЧЛЕНОВЕ: ЛОЗАН ПА. М. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от председателя И. Д. по административно дело № 11606 / 2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Л. А. против решение № 170 от 06.10.2021 г., постановено по адм. д. № 722/2020 г. по описа на Административен съд гр. Перник. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – кметът на О. П. в писмен отговор, изразява становище за основателност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде отменено и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Ответникът – В. Л., чрез процесуалните си представители, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. Перник отменя заповед № 1397/05.10.2020 г., издадена от кмета на О. П. с която не е приет проект за изменение на ПУП - ПР И ПЗ на УПИ ІV-189, кв. 15 по регулационния план на [населено място], О. П. и връща преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Констатира, че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага съображения, че действащият ПРЗ за УПИ ІІІ – 189а и УПИ ІV – 189, е одобрен със заповед от 22.02.1979 г., изменен със заповед от 13.11.1984 г. и заповед № 496/08.03.1990 г., като прави извод, че е налице първата предпоставка на 8, ал. 2, т. 3 вр. 6, ал. 2 ДР ЗУТ, а именно действащ към 31.03.2001 г. ПУП, одобрен по реда на ЗТСУ (отм.). Приема, че плана от 1979 г. не е приложен по отношение на придадената част от имот 189 към УПИ ІІІ -189а, тъй като по делото не е установено да е изпълнено някое от изискванията на чл. 33, ал. 2 ЗТСУ (отм.). Сочи, че последващите изменения на плана, одобрени със заповед 1984 г. и заповед от 1990 г. не касаят придадената площ от имот 189 към УПИ ІІІ - 189а. По тези съображения съдът прави извод, че дворищно-регулационния план от 1979 г. не е приложен и по силата на 8, ал. 1 ДР ЗУТ е отпаднало неговото отчуждително действие по отношение на придадената част от имот 189 към УПИ ІІІ -189а, поради което прави заключение за наличие на материалноправното основание на 8, ал. 2, т. 3 ДР ЗУТ за одобряване на исканото изменение на ПУП и съответно за незаконосъобразност на оспорения отказ.

Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.

Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съобразно изискването на 8, ал. 4 ДР ЗУТ и в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за постановяването й. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като изложените в този смисъл мотиви се споделят от настоящата инстанция.

Неправилен и необоснован е изводът на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Незаконосъобразен е изводът, че по отношение на УПИ ІV-189 не е приложен дворищнорегулационния план от 1979 г. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че със заповед № 496/08.03.1990 г., издадена на основание чл. 32, ал. 2 ЗТСУ (отм.) е одобрено изменението на дворищната регулация на парцели ІІ-189б, ІІІ – 189а и ІV-189, кв. 15 по плана на [населено място]. С издаването на тази заповед отпада действието на предходните планове и фактът дали същите са приложени е ирелевантен. Заповедта е издадена по молба, с изразено изрично съгласие на всички собственици на парцелите, с нотариална заверка на подписите им и с изричното изявление, че желаят изравняването на трите парцела по площ и лица, за което са постигнали пълно съгласие, приложена е и скица проект, подписана от собствениците, поради което е налице изискването на чл. 32, ал. 2 ЗТСУ (отм.) за изменение на дворищнорегулационня план. Същевременно искането за изменение на плана съдържа и изявление за постигнато съгласие относно уреждане на сметките по регулация. В случая е била осъществена хипотезата на чл. 111, ал. 1 ЗТСУ (отм.), съгласно който правоимащите могат да заявят с нотариално заверено заявление до кмета на общината, че са надлежно обезщетени за отчуждените имоти, което всъщност е направено с искането за изменение на дворищноругулационния план по реда на чл. 32, ал. 2 ЗТСУ(отм.) От изложеното следва, че планът е приложен, поради което не е налице правното основание на 8, ал. 2, т. 3 ДР ЗУТ за изменението на действащия ПУП.

Доводите на ответника по касационната жалба В. Л., че заповедта от 1990 г. не е влязла в сила и същата е незаконосъобразна, са неоснователни. Заповед № 496/08.03.1990 г. е издадена на основание чл. 32, ал. 2 ЗТСУ (отм.) и чл. 93, ал. 1 ППЗТСУ (отм.) Разпоредбата на чл. 93 намира систематическото си място в Раздел ІV, т. 3 ППЗТСУ (отм.), регламентираща "Особен ред за изменяне на дворищнорегулационния план". Заповедта е издадена в хипотезата на чл. 93, ал. 1, предл. 1 ППЗТСУ (отм.), съгласно който очертанията и размерите на парцелите по влезли в сила дворищнорегулационни планове могат да се изменят по искане на пряко заинтересуваните собственици, ако изменението не противоречи на правилата на регулацията. Съгласно ал. 4 искането се прави с нотариално заверено заявление, придружено от скица-проект, а ал. 6 изрично сочи, че на обжалване подлежи заповедта за изменение на регулацията на основанието по ал. 2, относимо към регулационните планове, одобрени до 01.06.1973 г. От тук следва, че заповедта по чл. 93, ал. 1 ППЗТСУ (отм.) не се съобщава на заинтересуваните собственици и не подлежи на обжалване. Разпоредбата на чл. 93, ал. 6 ППЗТСУ(отм.) се явява специална по отношение общите правила за изменение на дворищнорегулационните планове, поради което приложима е тя, а не общата разпоредба на чл. 138 ЗТСУ (отм.), съгласно която индивидуалните административни актове и отказите по този закон подлежат на обжалване по законосъобразност пред съда по местонахождението на недвижимия имот. Има се предвид общите случаи, в които съдебното обжалване не е изключено с изрична разпоредба. Подобна е уредбата и в сега действащият Закон за устройство на територията, като чл. 215, ал. 1 урежда общия случай на оспорване на индивидуалните административни актове по този закон, а разпоредбата на чл. 15, ал. 6 ЗУТ изключва обжалването и изрично сочи, че заповедта за изменение границите на урегулираните поземлени имоти със съгласието на собствениците, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи влиза в сила с издаването й и се съобщава на собствениците. Що се отнася до твърденията за незаконосъобразност на цитираната заповед, то в административното производство по оспорване на заповедта за отказ да се допусне изменение на ПУП, инцидентен съдебен контрол по отношение на предходни заповеди за изменение на ПУП е недопустим. Фактът, че поставената на място ограда между УПИ ІV – 189 и УПИ ІІІ-189а не съответства нито на регулационната граница, нито на кадастралната, не обосновава липса на приложен дворищнорегулационен план. След като е налице съгласие, с което по същество се уреждат сметките между бившите собственици на парцелите по отношение на придаваемите, респективно отчуждените части, то фактическото разполагане на границата е ирелевантно за прилагането на плана.

С оглед на изложеното следва, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон, а изводът на първоинстанционния съд в обратния смисъл е неправилен и необоснован, като е направен в противоречие със събраните по делото доказателства.

Следователно обжалваното решение е неправилно, поради което същото следва да се отмени като се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли.

Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди В. Л. да заплати на Л. А. сумата 2670 лв., от които 1700 лв., направени по делото разноски в първоинстанционното производство, а именно 900 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и 800 лв. заплатено възнаграждение за вещи лица и 970 лв. направени разноски в касационното производство, от които 70 лв. заплатена държавна такса и 900 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. На О. П. разноски не се дължат, тъй като от административния орган не е депозирана касационна жалба.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 170 от 06.10.2021 г., постановено по адм. д. № 722/2020 г. по описа на Административен съд гр. Перник и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Л. против заповед № 1397/05.10.2020 г., издадена от кмета на О. П.

ОСЪЖДА В. Л., [ЕГН] да заплати на Л. А., [ЕГН] сумата 2670 лв. (две хиляди шестстотин и седемдесет лева), представляваща направени по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Л. П. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА