№ 130

[населено място], 10.02.2016 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 1518 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК,

Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение от 27.01.2015 год. по гр. д.№ 3657 / 2014 год. на Софийски градски съд, в частта му с която, след частична отмяна на решение от 28.11.2013 год. по гр. д.№ 24791/2011 год. на СРС, 65 състав, е отхвърлен иска на касатора против В. М. П., предявен по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК,за установяване вземане на ищеца против ответника в размер над сумата от 3 089, 28 евро до предявения размер от 9 066, 17 евро, на основание договор за кредит № 0036866 / 29.11..2009 год.,усвояван чрез международна кредитна карта iCard M. G. и споразумение за прехвърляне на кредит от 29.12.2009 год.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано.Изхождайки от характеристиката си на небанкова финансова институция и снабдяването със заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК,а не по реда на чл. 417 ГПК,съответно на съществена разлика във възможностите на длъжника да възрази срещу вземането в двете хипотези, вкл. коментирайки мотивите на ТР № 4/18.06.2014 год. по тълк. дело № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС - т. 18 и изричното позоваване, за даденото в тях разрешение, на разпоредбата на чл. 60 ал. 2 ЗКИ / очевидно считайки я неприложима в уредбата на собствената си дейност /, касаторът намира за неоснователни изводите на въззивния съд, че предсрочната изискуемост на...