Мълчаливо продължаване на договора за наем * договор за наем по ЗЛЗ * обезщетение за имуществени вреди

Р Е Ш Е Н И Е

№ 220

Гр.София, 15.02.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на седми декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков

ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева

Кристияна Генковска

при секретаря Петя Кръстева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т. д.№ 2334 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 581/20.03.14г., постановено по в. т.д.№ 1134/13г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 6/11.01.13г. по т. д.№ 692/12г. на Пернишкия окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на „Диагностично – консултативен център І П.” Е., [населено място] сумата от 48673.15 лв. - обезщетение за периода 01.03.09г. до 30.04.10г., представляващо разлика между изплатената наемна цена за ползваните медицински кабинети в [населено място], [улица], ведно с намиращото се в тях медицинско оборудване, апаратура и инструментариум по договор за наем от 01.01.08г., които наемателят е продължил да ползва въпреки противопоставянето на наемодателя след прекратяване на договора, и пазарната стойност на наема за обекти от същия вид, определена в размер на пазарната стойност на наема за общински имоти. С решението е присъдена и законната лихва от 31.07.12г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 18241.82 лв., представляваща законна лихва върху главницата за периода от 28.01.11г. до 31.07.12г.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и моли за неговата...