Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение №165 от 30.05.2016г., постановено по ч. гр..д.№146/2016г. по описа на Бургаски апелативен съд, ТО, ІІІ с-в, с което е потвърдено определение №428/12.04.2016г. по т. д.№495/2015г. на Окръжен съд-Бургас.

В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че въззивният съд неправилно е приел, че длъжникът [фирма] е бил правомерно уведомен от цедента [фирма] за извършената на 22.07.2015г. цесия чрез залепяне на съобщение по реда на чл. 50 ал. 4 ГПК. Отделно се излагат съображения в подкрепа на тезата, че преценката за настъпването на последиците по чл. 99 ал. 4 ГПК може да бъде направена в исково производство, но не и в изпълнителното производство от частния съдебен изпълнител, както неправилно е посочено в обжалваното определение. Твърди се, че предявеният иск от [фирма] против цесионера [фирма] с правно основание чл. 439 ал. 1 ГПК е допустим, поради което се претендира - след допускане на касация, отмяната на въззивното определение.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поставя следния процесуалноправен въпрос, за които твърди, че са налице предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, а именно:. „Промяната на титуляра на вземането чрез извършена цесия след влизане в сила на заповедта за изпълнение, рефлектира ли върху дължимостта на вземането от длъжника, с ефект да обоснове допустимост на иска по чл. 439 ГПК?”. Касаторът поддържа, че въпросът се решава противоречиво от съдилищата като посочва влязлото в сила решение на Окръжен съд-Ловеч, постановено на 9.02.2015г. в. гр. д.№1/2015г. и влязлото в сила определение №287/22.03.2016г. по в. ч.гр. д.№180/2016г. на Хасковски окръжен съд. Същевременно излага доводи за значението на въпроса за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

В срока по чл. 276 ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответното по частната касационна жалба дружество [фирма] – [населено място].

Върховен касационен съд, ТК, състав на ІІ т. о., след преценка на данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275 ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на основание и по реда на чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение от 30.05.2016г., въззивният състав от Бургаски апелативен съд е потвърдил първоинстанционното определение от 12.04.2016г., с което е прекратено производството по т. д.№495/2015г. на Окръжен съд-Бургас. В решаващите мотиви на въззивното определение е прието, че предявеният иск от [фирма] против [фирма] с правно основание чл. 439 ал. 1 ГПК е недопустим, тъй като длъжникът-ищец не навежда основания за недължимост на вземането, касаещи отношения с новия кредитор или настъпили други правопогасяващи факти след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Съдът е стигнал до извода, че поддържаният от ищеца като нов факт по смисъла на чл. 439 ал. 2 ГПК, а именно – цесия, сключена на 22.07.2015г. между цедента и кредитор по изпълнителното основание [фирма] и цесионера и ответник по иска [фирма], за която цесия ищецът твърди, че не е бил редовно уведомен, не представлява нововъзникнал и относим за спора факт, обуславящ допустимост на производството по чл. 439 ал. 1 ГПК. Въззивният състав е посочил, че длъжникът е бил правомерно уведомен по смисъла на чл. 99 ал. 3 ЗЗД от цедента за извършената на 22.07.2015г. цесия, чрез извършено залепяне по реда на чл. 50 ал. 4 ГПК по адреса на управление на дружеството-длъжник на 7.08.2015г. Според съда цесията е произвела действие по смисъла на чл. 99 ал. 4 ГПК по отношение на длъжника и нейното действие ще бъде зачетено в изпълнителното производство като плащането на новия кредитор ще има погасителен ефект.

Настоящият касационен състав намира, че поставеният от касатора въпрос е значим за процесуалния спор по см. на чл. 280 ал. 1 ГПК. С оглед възможността на касационния съд, посочена в т. 1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т. д.№1/2009г. на за ВКС, ОСГТК, за конкретизиране и уточняване на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, касационният състав формулира въпроса на касатора както следва: „От значение ли е за допустимостта на иска по чл. 439 ГПК твърдението на ищеца, че не е бил редовно уведомен за извършената цесия, сключена след влизане в сила на заповедта за изпълнение?”.

По отношение на така конкретизирания въпрос е налице противоречива съдебна практика по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, което е предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. С влязлото в сила решение /представено с изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК/, постановено на 9.02.2015г. по в. гр. д.№1/2015г. по описа на Окръжен съд-Ловеч е прието, че предявеният иск по чл. 439 ал. 1 ГПК е допустим, тъй като в исковата молба ищецът е твърдял, че отрича вземането на новия кредитор, поради ненадлежно уведомяване за извършената цесия след влизането в сила за заповедта за изпълнение. Според окръжния съд това твърдение на ищеца обуславя наличието на правен интерес за водене на делото въз основа на твърдян факт, настъпил след влизане в сила заповедта за изпълнение /посочена е разликата между чл. 439 ал. 1 ГПК и чл. 424 ГПК/. В същия смисъл е и влязлото в сила определение №287/22.03.2016г. по в. ч.гр. д.№180/2016г. на Хасковски окръжен съд /представено с изложението към касационната жалба/, в което съдът е изложил съображения за допустимост на иска по чл. 439 ал. 1 ГПК при твърдение на ищеца в исковата молба, че извършената цесия след влизане на заповедта за изпълнение, няма действие спрямо него, поради нередовното й съобщаване по реда на чл. 99 ал. 3 ГПК.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде допуснато до касация на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.

Настоящият състав споделя виждането, изложено в цитираните по-горе влезли в сила актове на Ловешки ОС и на Хасковски ОС за това, че въпросът за действието на цесията по отношение на длъжника по чл. 99 ал. 4 ГПК във връзка със задължението за съобщаването й от цедента по чл. 99 ал. 3 ГПК, са въпроси по съществото на спора по чл. 439 ал. 1 ГПК. Несъмнено е, че надлежно съобщената и валидно сключена цесия след влизането в сила на заповедта за изпълнение, няма правопогасителен за длъжника ефект, но в случая от значение за допустимостта на иска е твърдението на ищеца за новонастъпил факт, с който той отрича материалното право на взискателя. Въпросът дали цесията има действие или не по чл. 99 ал. 4 във вр. с чл. 99 ал. 3 ГПК, ще следва да се реши от сезирания съд в самото исково производство. Настоящият състав изцяло възприема аргументите, посочени в мотивите към определение №52/25.01.2016г. по т. д.№1028/2015г. на ВКС, ІІ т. о, с което не е допуснато касационно обжалване на посоченото по-горе решение на Ловешки ОС, за това, че при наведени в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание факти, с които се свързва недължимост на претендираното от ответника, конституиран като взискател, вземане, предявеният от ищеца иск по чл. 439 ГПК се явява допустим, тъй като установяването на тези факти е в състояние да рефлектира върху дължимостта на процесното вземане като в случая дали ответникът е кредитор или не, е въпрос по съществото на спора.” По посочените съображения отговорът на въпроса, по който се допуска касация е: „От значение за допустимостта на иска по чл. 439 ГПК е твърдението на ищеца, че не е бил редовно уведомен за извършената цесия между първоначалния кредитор и взискателя-ответник, сключена след влизане в сила на изпълнителното основание?”.

По изложените съображения въззивното определение, с което е потвърдено определението за прекратяване на производството по иска на [фирма] по чл. 439 ал. 1 ГПК, се явява неправилно и следва да бъде отменено. На отмяна подлежи и първоинстанционното определение като делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по иска на [фирма] против [фирма].

Мотивиран от горното и на основание чл. 274 ал. 3 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение №165 от 30.05.2016г., постановено по ч. гр..д.№146/2016г. по описа на Бургаски апелативен съд, ТО, ІІІ с-в.

ОТМЕНЯ определение №165 от 30.05.2016г., постановено по ч. гр..д.№146/2016г. по описа на Бургаски апелативен съд, ТО, ІІІ с-в. и потвърденото с него определение №428/12.04.2016г. по т. д.№495/2015г. на Окръжен съд-Бургас.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия по т. д.№495/2015г. по описа на Окръжен съд-Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: