Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] София срещу Решение № 1572/20 юли 2016 г. на Софийския апелативен съд по в. т.д.№ 4812/2015 г. на 3 състав, с което е потвърдено Решение № 1431/3 септември 2015 г. по т. д.№ 5763/2014 г. на СГС, 13 състав на VІ ТО. С първоинстанционното решение дружеството-касатор е осъдено да заплати на [фирма] София сумата 27226, 62 лв. заплатена такса достъп, определена с Решение № Ц 33/14.9.2012 г. за периода от 18 септември 2012 г. до 30 април 2013 г. включително със законната лихва от 4.9.2014 г. до окончателното плащане на сумата и 3221, 18 лв. на основание чл. 86 ЗЗД, представляващи законна лихва върху главницата за периода от 6.7.2013 г. до 3.9.2014 г. включително. В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо и евентуално неправилно по съображения за нарушение на закона и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК в изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора правни въпроси.

Ответникът по касация [фирма] София изразява становище в срока за отговор на касационната жалба, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.

Настоящият съдебен състав предвид данните по делото и доводите на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК във вр. чл. 60 ал. 6 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол въззивно решение на Софийски апелативен съд и се явява процесуално допустима.

Служебното задължение на съда да следи за спазване на съществени процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото се разпростира и във фазата на селектиране на касационната жалба по чл. 288 ГПК според указанията на ВКС в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК – т. 1.

В отклонение от задължението да обсъди в мотивите си и да се произнесе съгласно ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г. и ППВС № 1/1985 г. по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения, от които зависи изходът на спора по конкретното дело, въззивният съд не се е произнесъл по възражението на въззивника в жалбата за недопустимост на първоинстанционното решение поради разглеждането на иска на непредявено основание. Оплакването за произнасяне по непредявен иск се съдържа в т. 8 на въззивната жалба на [фирма]. От мотивите на обжалваното въззивно решение е видно, че доводът за недопустимост не е обсъден от САС, който се е ограничил с декларативния извод за допустимост на обжалваното пред него решение на Софийски градски съд, който за да уважи иска срещу касатора е приел, че същият не дължи претендираната сума за достъп до електроразпределителната мрежа поради обстоятелството, че законът е овластил държавен регулаторен орган да определя временни цени за услугата, решението на ДКЕВР ІІ-33/14.9.2012 г. е отменено в частта за вятърни електрически централи, работещи до и над 2250 МВтч с влязло в сила решение на ВАС, отмяната има обратно действие и съдебният състав не намира основание да приеме, че е възникнало основание за плащане, нито че съществува такова в определения от административния орган размер. Процесната сума е заплатена и в тежест на ответника е да докаже съществуването на причина да задържи полученото без основание. Не е проведено разграничение между хипотезите на престация при начална липса на основание и такава на отпаднало основание. С оглед на възпроизведените мотиви на първоинстанционния съдебен акт би могло да се приеме, че искът е уважен за парична престация при начална липса на основание, подлежаща на връщане, въпреки сочената от СГС правна квалификация – чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД. Макар да препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт, потвърден от него като правилен, в съответствие с предвидената в чл. 272 ГПК възможност, въззивният съд в своите собствени мотиви е приел, че с отмяната на индивидуалния административен акт за определяне на временни цени за достъп с влязло в сила решение на ВАС с обратно действие са заличени последиците от решението на ДКЕВР и с това отпада основанието за начисляване на цени за достъп. Изложените обстоятелства кореспондират с хипотезата на пр. 3 на чл. 55 ал. 1 ЗЗД – получено на отпаднало основание.

При съществуваща с оглед на изложеното вероятност въззивното решение да е недопустимо в хипотезата на произнасяне по непредявен иск, същото следва да бъде допуснато до касационен контрол, а преценката за допустимостта му ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1572/20 юли 2016 г. по в. т.д.№ 4812/2015 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав.

Указва на касатора [фирма] да представи в деловодството на ТК на ВКС платежен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 608, 96 лв.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: