Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. П. ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАН. Д. при секретар Г. У. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от съдията С. Д. по административно дело № 11678 / 2021 г.
Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по касационна жалба на „Стоник 2018“ ЕООД, [ЕИК], подадена чрез пълномощника адвокат Г. Г. от АК-Ловеч, против решение № 112 от 22.07.2021 г. на Административен съд - Ловеч, постановено по административно дело № 138 по описа на съда за 2021 г., с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11065/07.04.2021 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ - В. Т. в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора неправилно съдът е приел, че административният орган е посочил конкретни мотиви, въз основа на които е обоснован срока за налагане на мярката. Счита, че не е налице висока степен на обществена опасност предвид твърде малкия дневен оборот от 54,39 лв. и не е мотивирана необходимостта от осъществяване на превантивната цел на мярката. Административният орган не е съобразил принципите на съразмерност и пропорционалност. Искането от съда е да отмени първоинстанционното решение.
Ответникът - началникът на отдел „Оперативни дейности“ - В. Т. в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за отхвърлянето й от съда по съображения изложени в представено писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Ловеч е заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11065/07.04.2021 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ - В. Т. в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на „Стоник 2018“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – смесен магазин, находящ се в гр. Угърчин, стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за срок от четиринадесет дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
С оспореното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна след като е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и е материално законосъобразен.
От фактическа страна съдът е установил, че на 5.04.2021 г. в 14:19 часа е извършена оперативна проверка от органи по приходите в търговския обект – смесен магазин, при която посредством извършена контролна покупка на 1 бр. банан и 1 бр. кисело мляко на обща стойност 1,60 лв. е констатирано, че търговецът не регистрира и отчита извършените продажби от търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и работещо към момента на проверката в обекта фискално устройство. Сумата е заплатена в брой от инспектор по приходите. Плащането е прието от продавача в търговския обект. След легитимация на проверяващите от фискалното устройство е отпечатан нулев дневен финансов отчет и контролна лента, от които е видно, че продажбата не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Попълнен е опис на паричните средства в касата и е установена разлика между фактическата и касова наличност на фискалното устройство в размер на 54,39 лв., като наличността във фискалното устройство е нула лева. Резултатите от проверката са обективирани в съставен на основание чл. 110, ал. 4, във вр. с чл. 50, ал. 1 от ДОПК, протокол сер. АА № 0449252/05.04.2021 г., към който са приложени събраните при проверката писмени доказателства. При тези данни съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка - запечатване на търговския обект, както и основанието по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана достъпа до обекта. Счел е, че в заповедта са изложени мотиви за определяне срока на мярката, с налагането й не е нарушена преследваната от закона цел и е спазен принципът на съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК.
Решението е правилно.
Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на административния акт в съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК.
Оспорената пред първоинстанционния съд заповед за прилагане на ПАМ е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, съгласно която разпоредба принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.). Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Съобразно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.
Първоинстанционният съд правилно, установявайки релевантните факти, е извел правните си изводи, че заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, в изискуемата форма и е мотивирана съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Съдът е изложил подробни мотиви за приетите правни изводи въз основа на установените в административното производство факти, които се споделят от настоящия касационен състав.
В конкретния случай от представените протокол за извършена проверка, нулев дневен финансов отчет от ЕКАФП, опис на парични средства в касата и от показанията на разпитания по делото свидетел Тодоров, според които за извършената от него контролна покупка не му е издадена касова бележка, като от контролната лента се е установило, че в същия ден от фискалното устройство не е излизал никакъв документ, безспорно се установява, че „Стоник 2018“ ЕООД не е изпълнило задължението си да регистрира извършената продажба чрез издаване на касова бележка от монтираното и работещо в обекта фискално устройство, каквото задължение на търговеца е нормативно установено. Съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК, протоколът за извършена проверка, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства. От страна на търговеца не е оспорена описаната в заповедта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства.
При тези фактически установявания, законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и приложението на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя и правилно е приел, че е извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, която правна норма изисква задължително да се издава фискална касова бележка от фискалното устройство или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата.
Законосъобразен е извода на съда за наличие на мотиви в оспорения акт относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка. При определяне продължителността на срока на мярката административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, като съобразява същия с оглед на всички факти и обстоятелства за конкретния случай. В случая е определил такъв в размер на 14 дни при максималния предвиден в закона 30-дневен срок, като е изложил обстоятелствата, които е взел предвид при определянето му. Посочил е, че установеното по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите в обекта чрез издаване на фискална касова бележка води до негативни последици за фиска, тъй като не се води отчетност на реализираните от търговеца приходи и по този начин се стига до отклонение от данъчно облагане. Мотивите на административния орган почиват на конкретни фактически основания и преценката относно продължителността на срока на ПАМ е в съответствие с тежестта на извършеното нарушение на реда и начина за издаване на фискални касови бонове за реализираните продажби. Отчетена е и констатираната при проверката разлика между касовата и фактическата наличност. Обратно на твърденията в касационната жалба, правилно първоинстанционният съд е приел, че при определяне продължителността на срока на наложената ПАМ не е нарушен принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, тъй като продължителността на налагането на мярката е в разумно съотношение на пропорционалност между охраняваните с прилагането на ПАМ обществени отношения, касаещи данъчното облагане, и засегнатите интереси на търговеца. В този смисъл, неоснователно е и оплакването на касатора относно стойността на извършената продажба, за която не е издаден касов бон.
При извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно постановено, поради което следва да се остави в сила.
С оглед изхода от спора ответникът по касация има право да му бъдат присъдени разноски за касационното производство. Съгласно чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, обжалването на акта за налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК, поради което на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Националната агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съобразно вида и количеството на извършената дейност.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 112 от 22.07.2021 г. на Административен съд - Ловеч, постановено по административно дело № 138 по описа на съда за 2021 г.
ОСЪЖДА „Стоник 2018“ ЕООД, [ЕИК], да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Е. И. п/ СТАНИМИРА ДРУМЕВА