№ 4167

София, 27.10.2022 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 3684 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Агенция за публични предприятия и контрол, подадена чрез юрк. И. С., срещу определение № 628/15.07.2022 г., постановено по в. ч. гр. д. № 422/2022 г. по описа на Окръжен съд - Добрич, с което е отменено определение № 963/26.04.2022 г. по гр. д. № 1303/2021 г. по описа на Районен съд - Добрич и е допълнено в частта за разноските постановеното по същото дело определение № 590/11.03.2022 г., с което на основание чл. 232 ГПК е прекратено производството по делото, поради оттегляне на исковата молба, като е осъдена Агенция за публични предприятия и контрол да заплати на „В. Д. ООД сумата 1200 лева – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство и на „Винпром - 97“ АД сумата 1200 лева – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, както и сумата 972, 87 лева – държавна такса за исковата молба.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на определението и се иска отмяната му.

Жалбоподателят се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответните страни „В. Д. ООД и „Винпром - 97“ АД не са подали отговори и не са изразили становища по частната жалба.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:

С обжалваното определение е прието, че определение № 963/26.04.2022 г. по гр. д. № 1303/2021 г. по описа на Районен съд - Добрич, с което е оставена без уважение молбата на „В. Д. ООД и „Винпром - 97“ АД за допълване на определение № 590/11.03.2022 г., постановеното по същото дело, с което производството по делото е прекратено, чрез присъждане на сторените от ищците разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение е неправилно по съображения, че когато производството по делото е прекратено, отговорността за разноските на страните се определя при съобразяване на основанието за прекратяването, а не при съобразяване на други обстоятелства, които, дори и да е можело, не са довели до прекратяването. В случая делото е прекратено поради оттегляне, а не поради недопустимост на исковете, така, че дали те са били или не са били допустими, е без значение за отговорността на страните за разноските. Посочено е, че когато делото е прекратено поради оттегляне или отказ от иска, отговорността за разноските се определя при съобразяване на извънпроцесуалното поведение на ответника. Когато с извънпроцесуалното си поведение ответникът е дал повод за завеждане на делото и след неговото образуване настъпят нови обстоятелства, независещи от ищеца, но обуславящи извършеното от него оттегляне или отказ от иска, то отговорността за разноските следа да се възложи на ответника. Изложено е, че в настоящия спор исковете са предявени, за да се постигне заличаване на ипотеката. Това се отнася за всички кумулативно обективно и субективно съединени искове, предявени от двамата ищци, защото съществуването или несъществуването на обезпеченото с ипотеката парично задължение на единия ищец е от значение за качеството на ответника на присъединен по право ипотекарен кредитор във воденото срещу другия ищец принудително изпълнение, както и за бъдещите отношения между двамата ищци, ако ипотекарният длъжник претърпи принудително изпълнение за дълга на длъжника. Към датата на предявяване на исковете ипотеката е била вписана и ответникът не е искал нейното заличаване. Следователно с извън процесуалното си поведение той е дал повод за завеждане на делото. Поддържаното в отговора му по частната жалба, че извършеното по негово искане заличаване на 04.06.2021 г. на ипотеката е публично достъпно обстоятелство и ищците е можело да оттеглят исковете си веднага след това, още в течение на процедурата по чл. 129 ГПК, не може да се възприеме. Вписванията в имотния регистър са публично достъпни и всеки може да се запознае с тях, но никой ищец не е длъжен ежедневно да проверява за евентуални промени, вписани след предявяването на иска. Заличаването на вписването на ипотеката е станало известно на ищеца „В. Д. ООД не по-рано от 12.07.2021 г. Тогава с определение № 260307/12.07.2021 г. е прекратено производството по т. д. № 206/2020 г. по описа на Окръжен съд - Добрич – поради отпаднал правен интерес от воденето му след заличаване на ипотеката. От представените по настоящото дело преписи от съдебни актове, постановени по т. д. № 206/2020 г. на ДОС, обаче не може да се направи извод за идентичност за предмета на спора по двете /най-малкото с оглед основанията за исканията за заличаване на ипотеката/, както и не може да се направи извод ищецът „В. Д. ООД да е узнал за заличаването на ипотеката по-рано от 12.07.2021 г. Ищецът „Винпром - 97“ АД не е бил страна по другото дело и заличаването на ипотеката му е станало известно на 16.11.2021 г., когато му е връчен препис от отговора на ответника по настоящото производство. Действително, нито един от двамата ищци не е оттеглил предявените от него искове веднага, след като е узнал, че причината да води делото вече не съществува, а това е сторено едва във второто открито съдебно заседание, но следва да се отчете, че в периода от узнаване на новонастъпилото обстоятелство до оттеглянето на исковете, ищците не са правили разноски по делото. Разноските за адвокатски възнаграждения ищците са сторили още при предявяването на исковете и преди ипотеката да е била заличена, а разноските за държавна такса са сторени след заличаване на ипотеката, но преди ищците да са узнали това. Следователно ищците не са можели да избегнат тези разходи, отговорен за тяхното извършване е ответникът с извън процесуалното си поведение и той следва да понесе тежестта да ги възстанови на ищците.

Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят е формулирал следните правни въпроси: 1. „При разпределяне на отговорността на разноски в гражданския процес в хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, когато делото е прекратено поради оттегляне на обективно и субективно съединени искове от двама ищци, следва ли съдът да съобрази наличието на основания за прекратяване на делото поради недопустимост на предявените искове, съществували към датата на подаване на исковата молба и/или преди изправяне на нередовност на исковата молба, съответно за всеки един от ищците и за всеки един от съединените искове?“ и „При прилагането по аналогия на нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, в хипотезата, в която преди оттегляне на иска са възникнали факти, представляващи основания за прекратяване на делото по смисъла на чл. 130 от ГПК, респективно за спиране на делото при наличието на висящ преюдициален спор с идентичен предмет пред друг съд, следва ли съдът да съобрази процесуалното поведение на ищеца, когато от обстоятелствата по делото става ясно, че същият недобросъвестно е упражнил правото си на иск, съответно не е оттеглил исковата си претенция при настъпване на оповестен в публично достъпен регистър факт от значение за допустимостта на производството?“, за които твърди, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.

Първият поставен въпрос не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване, защото за да отмени определението на Районен съд - Добрич, разглеждащия частната жалба съд е приел, че ищците имат право на разноски, тъй като производството по делото е прекратено поради оттеглянето на исковете, извършено поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба, а именно – заличаване на ипотеката на 04.06.2021 г. Посочил е, че в случая исковете не са били недопустими, тъй като към датата на предявяване на исковете ипотеката е била вписана и ответникът не е искал нейното заличаване. Разрешението на съда е в съответствие с константната практика на ВКС, съгласно която, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства /след подаване на исковата молба/ ищецът има право на направените разноски. В този случай е допустимо при прекратяване на производството съдът да установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяване на производството, и да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска, с оглед определяне на отговорността за разноските, извършени от страните. В този смисъл са определение № 201/19.08.2022 г. по ч. гр. д. № 2078/2022 г. на ВКС, I г. о. и посочените в него: определение № 238/27.05.2021 г. по ч. т. д. № 854/2021 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 626/20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 275/2010 г. на ВКС, ІV г. о. и определение № 277/14.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2432/2014 г. на ВКС, I г. о. Вторият поставен въпрос също не с предвиденото в процесуалния закон съдържание. Съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. В случая, въззивният съд не се е произнесъл в сочения от частния жалбоподател смисъл, а излагайки, че в периода от узнаване на новонастъпилото обстоятелство до оттеглянето на исковете, ищците не са правили разноски по делото /разноските за адвокатски възнаграждения ищците са сторили още при предявяването на исковете и преди ипотеката да е била заличена, а разноските за държавна такса са сторени след заличаване на ипотеката, но преди ищците да са узнали това/, по същество е приел, че не е налице злоупотреба с право от страна на ищците. Жалбоподателят не е формулирал правен въпрос във връзка с оплакването, че възраженията му за недължимост и за прекомерност на адвокатските възнаграждения по чл. 78, ал. 5 ГПК не са били обсъдени в мотивите на определението. Тъй като, по поставените в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване въпроси не се разкрива наличие на общото основание за допускане, не следва да се обсъжда наличието на бланкетно посоченото от частния жалбоподател допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на определението.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 628 от 15.07.2022 г., постановено по в. ч. гр. д. № 422/2022 г. по описа на Окръжен съд - Добрич.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: