Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на шестнадесети март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Т. ЧЛЕНОВЕ:РОСЕН ВА. Б. при секретар М. С. и с участието на прокурора Емил Георгиевизслуша докладваното от съдиятаР. В. по адм. дело № 11664/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Р. А. Н. от гр.Девин, подадена чрез адвокат Ц. К. против решение № 311 от 11.10.2021 г. по адм. дело № 197/2021г. на Административен съд - Смолян.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се моли за отмяната му.

Ответникът - Директорът на дирекция Социално подпомагане гр. Девин в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационното оспорване.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.

С решение № 311 от 11.10.2021 г. по адм. дело № 197/2021 г. Административен съд гр. Смолян е отхвърлил жалбата на Р. Н. срещу писмо изх.№ СЛ/Д-СМ - Д/198-006 от 08.07.2021г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ - Девин, с което е отказано настаняване на децата Е. М. А. и Е. М. А. в семейството на роднини и близки – в дома на тяхната баба по бащина линия - Р. Н. от гр.Девин. Изложени са мотиви, че от събраните доказателства не се установяват основанията за извеждане на децата от семейната им среда по чл. 25 ЗЗДет., като няма доказателства за упражнено насилие и трайно неполагане на грижа за децата от страна на тяхната майка. Решението е правилно.

От фактическа страна е установено, че Р. Н. е майка на М. С. А. Децата Е. А., [дата на раждане] и Е. А., [дата на раждане] са деца на М. А. и К. А.. На 05.01.2021г. Р. Н. - баба на децата по бащина линия, подава устни сигнали в ДСП-Девин, приети с два формуляра за приемане на сигнал. В сигнала за детето Е. се сочи, че детето има следа до ухото, която прилича на изгаряне от цигара, а за детето Е. се сочи, че има следа на лява скула от евентуален удар. На 06.01.2021г. са изготвени два социални доклада за оценка на постъпилите сигнали, в които се констатира, че при децата не са установени данни за насилие. Грижите за децата полагат майката К. С. /преди развода Александрова/ заедно със съжителстващия с нея Я. К., който има широк семеен кръг, помагащ за отглеждането на двете деца.

Бабата на децата - Р. Н. системно съобщава на социалните работници, че децата са в опасност, тъй като никой не полага грижи за тях.

Децата са определени като такива в риск на осн. nap. 1 т.11 б.“в“ ЗЗет - деца, за които има бъдеща опасност от увреждане на тяхното физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Според двата социални доклада от 06.01.2021г., ДСП-Девин е взела решения да отвори случаи за предприемане на мерки за закрила в семейна среда, по чл. 23 ЗЗДет за гарантиране правата на двете деца. По делото има две прокурорски постановления за отказ да се образува ДП от 27.02.2021г. на РП -Смолян, ТО – Девин. На 25.06.2021г. бабата Р. Н. е депозирала сигнал с вх.№ С/Д - СМ-Д/198-004/25.06.2021г., в който сочи, че децата са в опасност, тъй като никой не полага грижи за тях. На 02.07.2021 г., по повод план за действие от 15.01.2021г., е проведена среща между социалните работници, бабата Р. Н., майката К. С., служители на РУ-Девин, прокурор, представител на общината, личен лекар, представители на ЦОП и директор на детска градина. Констатирано е, че децата са включени в регистъра на деца в риск. Посочено е, че майката се справя добре в грижите за възпитание на децата си. Специалистите от ЦОП са на становище, че няма основания за предприемане на други мерки по отношение на децата и следва да се продължат да се прилагат мерките за закрила по чл. 23 ЗЗДет, в т. ч. предоставяне на подходящи социални услуги. Според протокола за преглед, майката полага адекватни здравни грижи за децата, възпитанието им съответства на възрастта им, те са спокойни и силно привързани към семейството, няма индикации за тревожност вкл. няма основания за настаняването им извън семейството по чл. 25 ЗЗДет. Жалбоподателката е уведомена, че по нейна молба от 25.06.2021 г. за вземане на мерки по чл. 26 ЗЗДет, лицата отговорни за изпълнение на планираните дейности при ДСП -Девин са на мнение, че за осигуряване на най-добрия интерес на децата е да се продължат мерките за закрила по чл. 23 ЗЗДет.

На 17.08.2021г. е изпратено писмо до ДСП-Бобошево, където живее майката на К. С., Е. Л. - баба на децата по майчина линия, при която временно пребивават децата Е. и Е.. В отговор за полаганите грижи от страна на Е. Л., е изпратено писмо вх.№ 30-77602/24.08.2021г. от ДСП-Бобошево, в което се сочи, че двете деца се чувстват добре и спокойни. След беседа с децата и Е. Л., социалният екип от ДСП-Бобошево е приел, че грижите за децата са отлични. С решение №7019/22.03.2021г. на PC-Девин, в сила от 21.04.2021г. е одобрено споразумение между родителите, по силата на което бракът е прекратен с развод, родителските права са предоставени на майката, на бащата е определен режим на свиждане и е осъден да заплаща издръжка в размер по 160 лв. за всяко дете. Според доклад на социалните работници няма доказателства децата да са били жертва на насилие и следва да продължат да се отглеждат от тяхната майка.

С изх. писмо № СЛ/Д-СМ - Д/198-006 от 08.07.2021г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ - Девин, е отказано по искане на тяхната баба Р. Н., децата Е. М. А. и Е. М. А. да бъдат настанени при нея.

При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на преценка на събраните доказателства, анализ на приложените към административната преписка социални доклади, сигнали, проучвания, протоколи от проведени срещи във връзка с оценка на средата за отглеждане на детето, обосноваващи правилността на изводите, до които е достигнал административния съд при приложение на материалния закон.

Осигуряването на най-добрия интерес на детето е посочен като един от основните принципи, на които се основава закрилата на детето, съгласно чл. 3, т. 3 ЗЗДет., а според определението в § 1, т. 5 ДР ЗЗДетето най-добър интерес на детето е преценка на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. От доказателствата по делото не се установява майката на децата да е била в трайна невъзможност да отглежда детето, нито децата да са били жертва на насилие, което да създава опасност за увреждане на физическото, психическото, нравствено, интелектуално или социалното им развитие.

В нормата на чл. 25 ЗЗДет. се съдържат хипотезите, при наличието на които, законът позволява да бъде настанено извън семейството дете, а именно: чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени; чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето; чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат; което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; в случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996 г.; чиито родители, настойници или попечители са се съгласили и отказват да прекратят участието му в предаване по смисъла на Закона за радиото и телевизията и с това се създава опасност за неговото физическо, психическо, нравствено и социално развитие.

Поради липсата на установяване на изискуемият се от приложимата правна норма юридически факт, предпоставките за прилагане на мярката по чл. 26, ал.1 ЗЗДет. вр. чл.27 ЗЗДет., за настаняването на децата в семейство на роднини или близки, в частност в дома на тяхната баба, са недоказани. Съобразявайки социалните доклади на ДСП, настоящият касационен състав намира, че по отношение на всяко едно от децата, не се наблюдава същите да са лишени от необходимите средства зa битови нужди на семейството, поради което не е налице основание за настаняването им при тяхната баба, вкл. не липсва сигурност както по отношение на доходите, така и на мястото където живеят. Майката на децата К. С. не се намира в трайна невъзможност да ги отглеждат и не съществува сериозна опасност за физическото, психическото, нравственото и социалното им развитие.

Обжалваният акт е в съотвествие и на практиката на Съда по правата на човека и основните свободи, (решението Cristescu v. Romania, № 13589/07, пар. 69 ), според която държавата има задължение да предприеме мерки, както за подпомагане на контакта на родителите с детето, така и да защити неговите най – висши интереси. В практиката на Съда по правата на човека се приема по приложението на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧ ), че националния съд дължи да осигури справедлив баланс между интересите на детето и тези на родителя и подчертава, че водещ е интересът на детето (решение на Голямата камара, по делото Sahin v. Germany, № 30943/96 пар. 64) В този смисъл е и решението на Съда по правата на човека по делото Rebic v. Croatia, № 27148/12, пар. 92.

Неоснователни са касационните доводи за наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти и съотнасянето им към чл. 26, ЗЗДет вр. чл.27 ЗЗдет.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 311 от 11.10.2021 г. по адм. дело № 197/2021г. на Административен съд-Смолян.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Р. Н., от гр.Девин, подадена чрез адвокат Ц. К. против решение № 311 от 11.10.2021 г. по адм. дело № 197/2021г. на Административен съд - Смолян.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се моли за отмяната му.

Ответникът - Директорът на дирекция Социално подпомагане гр. Девин в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационното оспорване.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.

С решение № 311 от 11.10.2021 г. по адм. дело № 197/2021 г. Административен съд гр. Смолян е отхвърлил жалбата на Р. Н. срещу писмо изх.№ СЛ/Д-СМ - Д/198-006 от 08.07.2021г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ - Девин, с което е отказано настаняване на децата Е. А. и Е. А., в семейството на роднини и близки – в дома на тяхната баба по бащина линия - Р. Н. от гр.Девин. Изложени са мотиви, че от събраните доказателства не се установяват основанията за извеждане на децата от семейната им среда по чл. 25 ЗЗДет., като няма доказателства за упражнено насилие и трайно неполагане на грижа за децата от страна на тяхната майка.

Решението е правилно.

От фактическа страна е установено, че Р. Н. е майка на М. А.. Децата Е. А., [дата на раждане] и Е. А., [дата на раждане] са деца на М. А. и К. А.. На 05.01.2021г. Р. Н. - баба на децата по бащина линия, подава устни сигнали в ДСП-Девин, приети с два формуляра за приемане на сигнал. В сигнала за детето Е. се сочи, че детето има следа до ухото, която прилича на изгаряне от цигара, а за детето Е. се сочи, че има следа на лява скула от евентуален удар. На 06.01.2021г. са изготвени два социални доклада за оценка на постъпилите сигнали, в които се констатира, че при децата не са установени данни за насилие. Грижите за децата полагат майката К. С. /преди развода Александрова/ заедно със съжителстващия с нея Я. К., който има широк семеен кръг, помагащ за отглеждането на двете деца.

Бабата на децата - Р. Н. системно съобщава на социалните работници, че децата са в опасност, тъй като никой не полага грижи за тях.

Децата са определени като такива в риск на осн. nap. 1 т.11 б.“в“ ЗЗет - деца, за които има бъдеща опасност от увреждане на тяхното физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Според двата социални доклада от 06.01.2021г., ДСП-Девин е взела решения да отвори случаи за предприемане на мерки за закрила в семейна среда, по чл. 23 ЗЗДет за гарантиране правата на двете деца. По делото има две прокурорски постановления за отказ да се образува ДП от 27.02.2021г. на РП -Смолян, ТО – Девин. На 25.06.2021г. бабата Р. Н. е депозирала сигнал с вх.№ С/Д - СМ-Д/198-004/25.06.2021г., в който сочи, че децата са в опасност, тъй като никой не полага грижи за тях. На 02.07.2021 г., по повод план за действие от 15.01.2021г., е проведена среща между социалните работници, бабата Р. Н., майката К. С., служители на РУ-Девин, прокурор, представител на общината, личен лекар, представители на ЦОП и директор на детска градина. Констатирано е, че децата са включени в регистъра на деца в риск. Посочено е, че майката се справя добре в грижите за възпитание на децата си. Специалистите от ЦОП са на становище, че няма основания за предприемане на други мерки по отношение на децата и следва да се продължат да се прилагат мерките за закрила по чл. 23 ЗЗДет, в т. ч. предоставяне на подходящи социални услуги. Според протокола за преглед, майката полага адекватни здравни грижи за децата, възпитанието им съответства на възрастта им, те са спокойни и силно привързани към семейството, няма индикации за тревожност вкл. няма основания за настаняването им извън семейството по чл. 25 ЗЗДет. Жалбоподателката е уведомена, че по нейна молба от 25.06.2021 г. за вземане на мерки по чл. 26 ЗЗДет, лицата отговорни за изпълнение на планираните дейности при ДСП -Девин са на мнение, че за осигуряване на най-добрия интерес на децата е да се продължат мерките за закрила по чл. 23 ЗЗДет.

На 17.08.2021г. е изпратено писмо до ДСП-Бобошево, където живее майката на К. С., Е. Л. - баба на децата по майчина линия, при която временно пребивават децата Е. и Е.. В отговор за полаганите грижи от страна на Е. Л., е изпратено писмо вх.№ 30-77602/24.08.2021г. от ДСП-Бобошево, в което се сочи, че двете деца се чувстват добре и спокойни. След беседа с децата и Е. Л., социалният екип от ДСП-Бобошево е приел, че грижите за децата са отлични. С решение №7019/22.03.2021г. на PC-Девин, в сила от 21.04.2021г. е одобрено споразумение между родителите, по силата на което бракът е прекратен с развод, родителските права са предоставени на майката, на бащата е определен режим на свиждане и е осъден да заплаща издръжка в размер по 160 лв. за всяко дете. Според доклад на социалните работници няма доказателства децата да са били жертва на насилие и следва да продължат да се отглеждат от тяхната майка.

С изх. писмо № СЛ/Д-СМ - Д/198-006 от 08.07.2021г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ - Девин, е отказано по искане на тяхната баба Р. Н., децата Е. А. и Е. А. да бъдат настанени при нея.

При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на преценка на събраните доказателства, анализ на приложените към административната преписка социални доклади, сигнали, проучвания, протоколи от проведени срещи във връзка с оценка на средата за отглеждане на детето, обосноваващи правилността на изводите, до които е достигнал административния съд при приложение на материалния закон.

Осигуряването на най-добрия интерес на детето е посочен като един от основните принципи, на които се основава закрилата на детето, съгласно чл. 3, т. 3 ЗЗДет., а според определението в § 1, т. 5 ДР ЗЗДетето най-добър интерес на детето е преценка на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. От доказателствата по делото не се установява майката на децата да е била в трайна невъзможност да отглежда детето, нито децата да са били жертва на насилие, което да създава опасност за увреждане на физическото, психическото, нравствено, интелектуално или социалното им развитие.

В нормата на чл. 25 ЗЗДет. се съдържат хипотезите, при наличието на които, законът позволява да бъде настанено извън семейството дете, а именно: чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени; чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето; чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат; което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; в случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996 г.; чиито родители, настойници или попечители са се съгласили и отказват да прекратят участието му в предаване по смисъла на Закона за радиото и телевизията и с това се създава опасност за неговото физическо, психическо, нравствено и социално развитие.

Поради липсата на установяване на изискуемият се от приложимата правна норма юридически факт, предпоставките за прилагане на мярката по чл. 26, ал.1 ЗЗДет. вр. чл.27 ЗЗДет., за настаняването на децата в семейство на роднини или близки, в частност в дома на тяхната баба, са недоказани. Съобразявайки социалните доклади на ДСП, настоящият касационен състав намира, че по отношение на всяко едно от децата, не се наблюдава същите да са лишени от необходимите средства зa битови нужди на семейството, поради което не е налице основание за настаняването им при тяхната баба, вкл. не липсва сигурност както по отношение на доходите, така и на мястото където живеят. Майката на децата К. С. не се намира в трайна невъзможност да ги отглеждат и не съществува сериозна опасност за физическото, психическото, нравственото и социалното им развитие.

Обжалваният акт е в съотвествие и на практиката на Съда по правата на човека и основните свободи, (решението Cristescu v. Romania, № 13589/07, пар. 69 ), според която държавата има задължение да предприеме мерки, както за подпомагане на контакта на родителите с детето, така и да защити неговите най – висши интереси. В практиката на Съда по правата на човека се приема по приложението на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧ ), че националния съд дължи да осигури справедлив баланс между интересите на детето и тези на родителя и подчертава, че водещ е интересът на детето (решение на Голямата камара, по делото Sahin v. Germany, № 30943/96 пар. 64) В този смисъл е и решението на Съда по правата на човека по делото Rebic v. Croatia, № 27148/12, пар. 92.

Неоснователни са касационните доводи за наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти и съотнасянето им към чл. 26, ЗЗДет вр. чл.27 ЗЗдет.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 311 от 11.10.2021 г. по адм. дело № 197/2021г. на Административен съд-Смолян.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Тодор Тодоров

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Р. В. п/ Хайгухи Бодикян