4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50537
гр. София, 26.10.2022 г.
В. К. С на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 2159 по описа за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Р. Р. чрез неговата майка и законен представител Г. С А. срещу решение № 706 от 24. 06. 2021 г. по в. гр. д. № 1122/2021 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав в частта, с която след частични отмяна и потвърждаване на решение от 11. 02. 2021 г. по гр. д. № 10509/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, І – 16 състав е отхвърлен предявеният от касатора срещу „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия баща Р. А. вследствие на ПТП на 4. 06. 2018 г. за разликата над 120 000 лв. до 150 000 лв.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Изложени са оплаквания, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди не съответства на критерия за справедливост, дефиниран в чл. 52 ЗЗД. Касаторът сочи, че решаващият състав не е отчел в необходимата степен обстоятелствата, че е загубил баща си на крехката възраст от 2 години и това го лишава от възможността да помни баща си и да живее в нормално семейство, обграден от двамата си родители. Релевира доводи, че въззивният съд не е съобразил адекватно и факта, че починалият е бил родителят, който финансово е издържал семейството. Моли въззивното решение в обжалваната част да бъде отменено и искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен до размера от 150 000 лв.
Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, [населено място] е подал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че поради частичното влизане в сила на решението на първоинстанционния съд със сила на пресъдено нещо между страните по делото е установено, че ответникът дължи на ищеца Т. Р. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия баща при ПТП, настъпило на 4. 06. 2018 г. и причинено от водач, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника. Посочил е, че пред въззивната инстанция не е налице спор относно наличието и обема на съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия. По единствено спорния въпрос относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд е изложил, че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпените от ищеца Р. неимуществени вреди от смъртта на неговия баща при ПТП възлиза на 160 000 лв., като е намалил същото на 120 000 лв. с оглед на възприетия процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия /25 процента/. При произнасяне по размера на обезщетението решаващият съд е взел предвид, че починалият е бил на 26 години, а ищецът на 2 години. Отчел е, че се касае до неочаквана смърт на млад мъж, глава на семейство, осигуряващ стабилност и спокойствие на семейството, като загубата е непреодолима и за семейството не съществува възможност за връщане към предишния живот, както и че на детето - момче му предстои израстване без баща, чиято липса ще усеща във всеки етап от неговото детство. Размерът на дължимото справедливо обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищеца решаващият състав е съобразил с икономическите условия и стандарта на живот в страната към датата на настъпване на вредата.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касационният жалбоподател поставя в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправния въпрос „Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, както и за критериите за определяне на социално-икономическите условия в страната към момента на конкретната пътна злополука, относими към същото?“. Позовава се на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВС и ВКС – ППВС № 4/1968 г. и постановените по чл. 290 ГПК решения на ВКС по т. д. № 2998/2013 г., І т. о., т. д. № 1053/2012 г., ІІ т. о., т. д. № 2974/2013 г., ІІ т. о., т. д. № 4391/2013 г., ІІ т. о., т. д. № 1002/2018 г., І т. о., т. д. № 1748/2017 г., І т. о., т. д. № 871/2018 г., ІІ т. о., т. д. № 777/2019 г., ІІ т. о., т. д. № 187/2017 г., ІІ т. о.
Поставеният правен въпрос е по приложението на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ. Този въпрос е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи, но не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като апелативният съд е постановил обжалваното решение в съответствие със задължителната практика на ВС и съществуващата постоянна практика на ВКС. В цитираните от касационния жалбоподател ППВС № 4/1968 г. и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, са дадени разясненията, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението и практиката на ВКС критерии, които в случай на причинена смърт са моментът на настъпване на смъртта, възрастта и общественото положение на пострадалия, както и действителните житейски отношения между него и лицето, което търси обезщетение. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 88 от 9. 07. 2012 г. по т. д. № 1015/2017 г. на ВКС, решение № 93 от 23. 06. 2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 158 от 28. 12. 2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, I т. о. и др./. Съгласно трайноустановената практика на ВКС при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди трябва да се отчитат конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. В настоящия случай, при определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди на ищеца Т. Р., въззивният съд е съобразил изяснените в цитираната практика критерии и е взел предвид установените по делото обстоятелства, които са релевантни за справедливия размер на обезщетението, като ги е оценил поотделно и в тяхната съвкупност. Извършената от съда преценка относно дължимия размер на обезщетението е към датата на събитието – 4. 06. 2018 г., като решаващият съд е отчел икономическите условия в страната към този конкретен момент, съответно основата за формиране на съществуващите към същия момент нива на застрахователно покритие. Преценката на отделните факти по делото от значение за определяне на размера на обезщетението при спазване на принципа за справедливост е въпрос на обоснованост на съдебния акт и същата не би могла да бъде контролирана в производството по чл. 288 ГПК, а само след допускането на касационно обжалване при приложение на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 706 от 24. 06. 2021 г. по в. гр. д. № 1122/2021 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.