Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба подадена от „ТИТАН БКС“ ЕООД, представлявано от управителя С. Д., чрез процесуалния представител адв. Г. В., против въззивно решение № 43/09.07.2021 г., постановено по в. гр. д. № 197/2021 г. на Окръжен съд - Шумен, с което е потвърдено решение № 16/23.02.2021 г. по гр. д. № 2001/2020 г. на Районен съд - Шумен, с което са отхвърлени, предявените от „ТИТАН БКС“ ЕООД против Г. С. Г., обективно съединени искове: с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата 14 010, 82 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на изтегляне на сумата от банковата сметка на ищцовото дружество до окончателното изплащане и иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1312, 48 лева, представляваща нанесени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на изтегляне на сумата от банковата сметка на ищцовото дружество до окончателното изплащане, като неоснователни и са присъдени съдебни разноски.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, иска се отмяната му и уважаване на предявените искове.

В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касаторът поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: „За приложението на нормата на чл. 20 ЗЗД и установената по приложението й задължителна съдебна практика, изключваща възможността за тълкуване на ясните договорни клаузи и за подмяна на изразената от страните воля?“. Сочи, че е разрешен в противоречие с приетото в решение № 1/24.07.2012 г. по гр. д. № 777/2010 г. на ВКС, І г. о., решение № 349/21.05.2012 г. по гр. д. № 453/2010 г. на ВКС, I г. о., решение № 4/04.02.2014 г. по т. д. № 23/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 5/06.02.2020 г. по гр. д. № 641/2019 г. на ВКС, IV г. о., решение № 430/20.01.2015 г. по гр. д. № 1673/2014 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 347/11.10.2011г. по гр. д. № 290/2010 г. на ВКС, ІV г. о. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно, поради видимо тежко нарушение на закона, явна необоснованост и грубо нарушение на правилата на формалната логика – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба Г. С. Г., подаден чрез адв. Д. Н., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане в частта, с която се обжалва въззивното решение по обективно съединения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, тъй като цената на този иск е под допустимия праг за достъп до касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК – до 5000 лева за граждански дела. В останалата част касационната жалба е процесуално допустима, подаденa е в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, срещу въззивно решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване.

Единствения спорен въпрос между страните е бил дали посочените суми в издадения на 14.12.2017 г. изпълнителен лист въз основа на решенията на Окръжен съд - Шумен по т. д. № 34/2016 г. и на Апелативен съд - Варна по в. т. д. № 130/2017 г. са били дължими от страна на ищцовото дружество с оглед постигнатите договорености в текстовете на чл. 2 и чл. 7 от споразумението, сключено между страните на 13.03.2018 г. Въззивният съд е изложил, че в чл. 7 от споразумението страните са се съгласили, че разноските за водене на посочените в споразумението искови и изпълнителни производства се поемат от страна на „Титан БКС“ ЕООД, поради което и следва да се приеме, че действителната воля на страните е била разноските по водените между страните искови и изпълнителни дела да бъдат поети от ищцовото дружество. Никъде в споразумението не е посочено, че същите са включени в посочените по него суми, съответно, че същите са недължими след изплащане на конкретно посочените суми, предмет на споразумението. Изпълнителния лист № 244/14.12.2017 г. е издаден въз основа на влезлите в сила решение № 91/29.07.2016 г. по т. д. № 34/2016 г. по описа на Окръжен съд - Шумен и решение № 111/16.05.2017 г. по в. т. д. № 130/2017 г. по описа на Апелативен съд - Варна, влязло в сила на 05.12.2017 г., като отразените в него суми представляват дължими на ответника разноски, направени в хода на двете търговски дела. Доколкото и двете дела са били водени между страните по настоящото дело, то както ответника, така също и ищцовото дружество е било наясно с резултата от същите, включително и в частта на разноските. Следователно за ищцовото дружество не е съществувало съмнение, че е осъдено по силата на посочените две решения да заплати на ответника дължимите разноски в размер съответно 10 723.23 лева /по първоинстанционното производство/ и 1805, 59 лева /по въззивното производство/, както и че същите не са заплатени от тяхна страна и по отношение на същите не е заведено изпълнително производство. Индиция за горното е и обстоятелството, че посочения изпълнителен лист не е бил изрично посочен в изброените документи в чл. 8 от Споразумението от 13.03.2018 г., представянето на които е било условие за усвояване на внесената сума по ескроу сметката, открита в полза на ответника. Ищецът не е установил в настоящото производство заплащането на горните разноски, преди образуване на изпълнително дело № 20208760400464 по описа на ЧСИ Д. З., поради което и не може да се приеме, че събирането на сумата в това изпълнително производство е била без основание, съответно е обогатила неоснователно ответната страна.

Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт, като по отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо и не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос: „За приложението на нормата на чл. 20 ЗЗД и установената по приложението й задължителна съдебна практика, изключваща възможността за тълкуване на ясните договорни клаузи и за подмяна на изразената от страните воля?“.

Касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 280, 22 лева за касационно разглеждане на делото.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от „ТИТАН БКС“ ЕООД против въззивно решение № 43/09.07.2021 г., постановено по в. гр. д. № 197/2021 г. на Окръжен съд - Шумен, с което е потвърдено решение № 16/23.02.2021 г. по гр. д. № 2001/2020 г. на Районен съд - Шумен, в частта, с която е отхвърлен предявения от „ТИТАН БКС“ ЕООД против Г. С. Г. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1312, 48 лева, представляваща нанесени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на изтегляне на сумата от банковата сметка на ищцовото дружество до окончателното изплащане и ПРЕКРАТЯВА в същата част производството по гр. д. № 5039/2021 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г. о.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 43/09.07.2021 г., постановено по в. гр. д. № 197/2021 г. на Окръжен съд - Шумен – в останалата част.

УКАЗВА на касатора „ТИТАН БКС“ ЕООД да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 280, 22 лева в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

Дело да се докладва на председателя на ІV г. о. на ВКС за насрочване след влизане в сила на определението, с което се оставя без разглеждане касационна жалба и се прекратява производството в тази част и представяне на документ за внесена държавната такса.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: