Р Е Ш Е Н И Е

№ 50035 София, 15.06.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В. И.

ЧЛЕНОВЕ:БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при секретаря А. Д.

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА

гр. дело № 5039 по описа за 2021 година

Производство по чл.290 ГПК.

С определение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба, подадена от „ТИТАН БКС“ ЕООД, представлявано от управителя С. Д., чрез процесуалния представител адв. Г. В., против въззивно решение № 43/09.07.2021 г., постановено по в. гр. д. № 197/2021 г. на Окръжен съд - Шумен, в частта, с която е потвърдено решение № 16/23.02.2021 г. по гр. д. № 2001/2020 г. на Районен съд - Шумен, с което е отхвърлен, предявеният от „ТИТАН БКС“ ЕООД против Г. С. Г. иск с правно основание чл. 55, ал. 1,предл.1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата 14 010,82 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на изтегляне на сумата от банковата сметка на ищцовото дружество до окончателното изплащане, като неоснователен и са присъдени съдебни разноски.

Решението в частта, с която е отхвърлен като неоснователен искът с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1312,48 лева, представляваща нанесени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на изтегляне на сумата от банковата сметка на ищцовото дружество до окончателното изплащане е влязло в сила.

Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос: „За приложението на нормата на чл. 20 ЗЗД и установената по приложението й задължителна съдебна практика, изключваща възможността за тълкуване на ясните договорни клаузи и за подмяна на изразената от страните воля“.

Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставения въпрос, съобрази следното:

Настоящият съдебен състав споделя изцяло общоприетото тълкуване на чл. 20 ЗЗД, вкл. в представените от касатора съдебни актове, постановени по чл. 290 ГПК и според, които съдът, който следва да се произнесе за съществуването, съответно правата и задълженията на страните по договор, трябва да установи вида на същия. Той се определя от действителното му съдържание - действителната обща воля на страните. Във всички случаи на спор относно точния смисъл и действителното съдържание на постигнатото общо съгласие и целените с договора правни последици, съдът е длъжен да отговори аргументирано каква е действителната воля на страните. Когато уговорките са неясни, непълни и неточни и щом пораждат съмнение, тълкуването се извършва по критериите на чл. 20 ЗЗД. Отделните уговорки се ценят с оглед систематичното им място в договора и във връзка едни с други, като всяка една се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта му, обичаите, практиката и добросъвестността. Съдът, ведно с това, преценява обстоятелствата, при които е сключен договора, както и поведението на страните преди и след сключването му - характера на преговорите за сключване на договора; разменената кореспонденция във връзка с това и как са изпълнявани задълженията по него след сключването му. Не може по пътя на тълкуването да бъде изменено поето с договора задължение или пък да бъдат създадени права, които страните не са уговаряли, тъй като това би представлявало изменение на договора, което по силата на чл.20а, ал.2 ЗЗД е правомощие единствено на страните по него.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск.Претендират се разноски за настоящата инстанция.

Ответникът Г. С. Г., чрез пълномощника си адв. Д. Н., излага съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Претендира разноски.

За да постанови този резултат въззивният съд е посочил, че единствения спорен въпрос между страните е дали посочените суми в издадения на 14.12.2017 г. изпълнителен лист въз основа на решенията на Окръжен съд - Шумен по т. д. № 34/2016 г. и на Апелативен съд - Варна по в. т. д. № 130/2017 г. са били дължими от страна на ищцовото дружество с оглед постигнатите договорености в текстовете на чл. 2 и чл. 7 от споразумението, сключено между страните на 13.03.2018 г. Изложил е, че в чл. 7 от споразумението страните са се съгласили, че разноските за водене на посочените в споразумението искови и изпълнителни производства се поемат от страна на „Титан БКС“ ЕООД, поради което е приел, че действителната воля на страните е била разноските по водените между тях искови и изпълнителни дела да бъдат поети от ищцовото дружество. Никъде в споразумението не е посочено, че сумите по изпълнителния лист са включени в посочените по него суми, съответно, че същите са недължими след изплащане на конкретно посочените суми, предмет на споразумението. Изпълнителния лист № 244/14.12.2017 г. е издаден въз основа на влезлите в сила решение № 91/29.07.2016 г. по т. д. № 34/2016 г. по описа на Окръжен съд - Шумен и решение № 111/16.05.2017 г. по в. т. д. № 130/2017 г. по описа на Апелативен съд - Варна, влязло в сила на 05.12.2017 г., като отразените в него суми представляват дължими на ответника разноски, направени в хода на двете търговски дела. Доколкото и двете дела са били водени между страните по настоящото дело, то както ответника, така също и ищцовото дружество е било наясно с резултата от същите, включително и в частта на разноските. Следователно за ищцовото дружество не е съществувало съмнение, че е осъдено по силата на посочените две решения да заплати на ответника дължимите разноски в размер на 10 723,23 лева /по първоинстанционното производство/ и 1805,59 лева /по въззивното производство/, както и че същите не са заплатени от тяхна страна и по отношение на тях не е заведено изпълнително производство. Индиция за горното е и обстоятелството, че посочения изпълнителен лист не е бил изрично посочен в изброените документи в чл. 3 от Споразумението от 13.03.2018 г., представянето на които е било условие за усвояване на внесената сума по ескроу сметката, открита в полза на ответника. Ищецът не е установил в настоящото производство заплащането на горните разноски, преди образуване на изпълнително дело № 20208760400464 по описа на ЧСИ Д. З., поради което и не може да се приеме, че събирането на сумата в това изпълнително производство е била без основание, съответно е обогатила неоснователно ответната страна.

Релевираните касационни доводи са основателни.

Правилно съдът е приел, че страните са обвързани от подписаното споразумение.В нарушение на закона обаче е тълкувал превратно постигнатото извънсъдебно съгласие между страните, в сключеното на 13.03.2018 г. споразумение за уреждане на финансови отношения, поради което е достигнал и до неправилния извод за неоснователност на предявения иск.

Съобразно изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено в обжалваната част, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.решението на САС и разноски

Безспорно установено по делото е, че сключеното между страните на 13.03.2018 год. споразумение за уреждане на финансови отношения е валидно и обвързващо страните. Участниците в него са се съгласили, че признават за безспорно по между си съществуването на парични задължения /вземания/ в определен размер – 310 000 лв. и към определен момент, които задължения са конкретизирани по-подробно, както и са уредени сроковете и начинът на изплащане. Регулиращото действие на споразумението задължава всяка от страните да не оспорва за в бъдеще така установеното положение и да не върши каквито и да било други действия, които са в противоречие с него. Никоя от тях не може да претендира, че материалноправните отношения са различни от декларираните в споразумението/чл.5/ и е длъжна да спазва занапред такова поведение, което отговаря на установеното с него правно положение, тъй като то обвързва страните със силата на закон съгласно чл. 20а, ал. 1 ЗЗД. За да се освободи от обвързваността му страната следва да установи неговата нищожност или унищожаемост и едва след това може да претендира необвързаност от заявеното в споразумението фактическо състояние и от договорените задължения във връзка с това.Съдът не е взел предвид, че в споразумението са включени документи по висящи производства между страните към момента на сключването му. Изпълнителният лист от 14.12.2017 г. е издаден преди споразумението и със сключването му правата по изпълнителния лист се преклудират, поради което изтеглената от банковата сметка на ищцовото дружество сума в размер на 14 010,82 лв. е без основание, а ответната страна се е обогатила неоснователно с получената недължима сума.

Предвид изложеното въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната част и постановено ново, с което ответникът бъде осъден да заплати сумата 14 010,82 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на изтегляне на сумата от банковата сметка на ищцовото дружество до окончателното изплащане

Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция на касатора се следват направените и доказани разноски в размер на 1290,22 лв.

По изложените съображения и на основание чл.293,ал.1 ГПК,Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 43/09.07.2021 г., постановено по в. гр. д. № 197/2021 г. на Окръжен съд - Шумен, в частта, с която е потвърдено решение № 16/23.02.2021 г. по гр. д. № 2001/2020 г. на Районен съд - Шумен, с което е отхвърлен, предявеният от „ТИТАН БКС“ ЕООД против Г. С. Г. иск с правно основание чл. 55, ал. 1,предл.1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата 14 010,82 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на изтегляне на сумата от банковата сметка на ищцовото дружество до окончателното изплащане и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Г. С. Г., ЕГН [ЕГН] да заплати на „ТИТАН БКС“ ЕООД, представлявано от управителя С. Д.,ЕИК 127016841 на основание чл.55,ал.1,предл.1 ЗЗД сумата 14 010,82 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на изтегляне на сумата от банковата сметка на ищцовото дружество до окончателното изплащане и разноски за настоящата инстанция в размер на 1290,22 лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: