Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ „М. С - С. С” със седалище и адрес на управление [населено място], обл. Л., представлявано от С. С. И., чрез адв. Ст. С., против решение № 53 от 14.05.2021 г. по в. гр. д. № 379/2020 г. на Апелативен съд - В. Т. С него е отменено решение № 260014 от 11.09.2020 г. по гр. д. № 299/2019 г. на Окръжен съд-Ловеч и е постановено друго по същество на спора, с което е отхвърлен предявеният от ЕТ „М. С - С. С” против „Пирин инвест 2006” АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване правото на собственост на ищеца по отношение на 56 бр. движими вещи /машини и съоръжения/, описани в диспозитива на решението.

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че в хода на процеса, след установяване, че вещите, предмет на спора са или унищожени, или амортизирани напълно, е изменил исковата си претенция, като е поискал да бъде установено правото му на собственост и заплащане на левовата им равностойност, като двата иска са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване и съдът е дължал произнасяне и по двата иска. На следващо място сочи, че при постановяване на своето решение въззивният съд е приложил неправилно материалния закон, като е придал на вписването и заличаването на особения залог действие, каквото те нямат, а оттук е направил и необоснован извод, че с изтичане на 5-годишния срок по чл. 30, ал. 2 ЗОС и при липса на подновяване на вписването на особения залог ответното дружество - заложен кредитор, от държател на движимите вещи се е превърнал в техен владелец, и е придобил правото на собственост с изтичане на 5-годишната давност по чл. 80, ал. 1 ЗС.

Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за придобиване по давност от кредитор на заложени и предадени за отговорно пазене движими вещи по време на изпълнителния процес. На следващо място се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, във връзка с което поставя следните въпроси: 1. Неподновено вписване на обстоятелства по договор за особен залог на движими вещи по реда на ЗОЗ, които движими вещи са описани в изпълнителен процес и предадени на отговорно пазене на кредитора, превръща ли кредитора от държател във владелец на същите. 2. Може ли по време на висящ изпълнителен процес, в който движимите вещи са описани и предадени на отговорно пазене от съдебния изпълнител на взискателя - кредитор, последният да ги придобие в качеството на недобросъвестен владелец с владение, продължило повече от 5 години, включващо и период по време на висящия изпълнителен процес. 3. Превръща ли неподновеното вписване на обстоятелствата по договор за особен залог по реда на ЗОЗ кредитора от държател във владелец на заложените вещи на отпаднало основание. 4. Може ди се приеме, че неподновяването на вписването в хипотезата на регламентиран по реда на ЗОЗ декларативен характер на вписването в ЦРОЗ е налице отпаднало основание по смисъла на ЗЗД, което дава възможност на кредитора, който не е подновил вписването, да придобие право на собственост върху заложеното имущество.

С втора касационна жалба, подадена от ЕТ „М. С - С. С” чрез адв. Ст. С. се обжалва постановеното от въззивния съд допълнително решение № 118 от 17.09.2021 г. по същото дело, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката осъдителен иск за сумата 122 035 лв., представляваща равностойност на процесните движими вещи, и мораторна лихва в размер на 51 548.26 лв. за периода от 13.03.2015 г. до предявяване на иска, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. В касационната жалба са преповторени доводите срещу направения от въззивния съд извод по отношение действието на вписването на особения залог, липсата на подновяване на вписването и характера на упражнявана от ответника фактическа власт след изтичане на 5-годишния срок по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ, която съдът е квалифицирал като владение.

В изложението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени основанията за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3, и ал. 2 ГПК, като се твърди, че допълнителното въззивно решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС относно действието на вписването на особения залог и предпоставките за трансформиране на държането във владение. Изложени са и доводи защо произнасянето на касационната инстанция ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото по въпроса за възможността за придобиване по давност от кредитор на заложени и предадени за отговорно пазене движими вещи.

В писмен отговор на касационните жалби ответникът по касация „Пирин инвест 2006” АД изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

По делото е установено и не е било спорно между страните, че с Договор за банков кредит от 23.09.2004 г., изменен с Анекс № 1/15.02.2005 г., Българо-американска кредитна банка АД, [населено място] предоставила на ЕТ Илснеж-И. И.” банков кредит в общ размер от 116 128. 62 евро. Вземанията на Банката по договора за кредит са били обезпечени с договорна ипотека, учредена на 24.09.2004 г. с нотариален акт №. ... г. на Нотариус рег. № 138 на НК, върху следните недвижими имоти: УПИ. ... в кв.. ....по плана на [населено място], целият с площ от 5 500 кв. м, ведно с построените в него сгради: билкосушилня, гатерно помещение, работно помещение за дърводелски машини, работно помещение /пирография/, метален навес и стая за жената, включени в търговското предприятие на заемателя ЕТ „Илснеж - И. И.”, и УПИ. ... в кв.. ...по плана на [населено място], с площ 450 кв. м, ведно с построената в имота къща, подобрения и приращения, собственост на съпрузите И. И. и Снежана И.. За обезпечение на вземането на банката, произтичащо от същия договор за кредит, е учреден и особен залог върху движими вещи - машини за дървообработване, собственост на заемателя, съгласно договор от 23.09.2004 г., вписан в ЦРОЗ под № 2004092801113, и договор за особен залог от 15.02.2005 г., вписан в ЦРОЗ под № 2005021500952.

По молба на Българо-американска кредитна банка АД, [населено място], въз основа на издаден в полза на банката изпълнителен лист от 23.08.2005 г. по гр. д. № 7789/2005 г. по описа на Софийски районен съд срещу ЕТ Илснеж - И. И.” е образувано изп. дело № 417/2005 г. по описа на СИС при Районен съд - Ловеч.

Първоначално изпълнението по това дело е насочено срещу ипотекираните недвижими имоти, като на 10.09.2005 г. е наложена възбрана върху тях.

На 15.06.2007 г. с Договор за цесия Българо-американска кредитна банка АД, [населено място] е прехвърлила вземанията си по договора за банков кредит, ведно с обезпеченията, на Пирин инвест 2006 АД, [населено място]. С Постановление от 19.06.2007 г. на ДСИ Пирин инвест 2006 АД, [населено място] е конституирано като взискател на основание чл. 326 от ГПК отм. вр. чл. 99 от ЗЗД.

Ипотекираните недвижими имоти са изнесени на публична продан и с Постановление за възлагане от 19.06.2007 г., влязло в сила на 03.07.2007 г., УПИ-.... в кв.. ...по действащия план на [населено място], с площ от 5 500 кв. м., заедно с построените в имота сгради, е възложен на взискателя П. И 2006 АД, [населено място], а УПИ...., кв.. ..., площ от 450 кв. м., заедно с построената в имота къща, всички подобрения и приращения в имота, е възложен на купувачката Н. Р. М..

По молба на взискателя „Пирин инвест 2006” АД от 15.10.2007 г. на същата датата е наложен запор върху движимите вещи, предмет на договора за особен залог от 15.02.2007 г. С Протокол за опис от 07.11.2007 г. в присъствието на страните е извършен опис общо на 62 бр. вещи - машини за дървообработване, и на основание чл. 364, ал. 1 ГПК е назначен пазач. Извършена е оценка на 57 бр. вещи, като със заключение на тройна експертиза, прието на 27.03.2008 г., справедливата пазарна цена на тези вещи е определена в размер на 122 035 лв.

Въз основа на молба от 15.01.2008 г. на „Пирин инвест 2006” АД до ДСИ при Районен съд Ловеч е образувано изп. д. № 28/2008 г. за изземване по реда на чл. 35 ЗОЗ и чл. 414 ГПК на заложеното имущество, тъй като залогодателят отказва да го предаде доброволно. На 20.02.2008 г. вещите са иззети от длъжника и предадени на взискателя „Пирин инвест 2006” АД, като е посочено кои вещи липсват, кои са негодни за употреба и кои са в добро техническо състояние.

Производството по изп. д. № 417/2005 г. е прекратено с Постановление на ДСИ от 13.03.2015 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради това, че в продължение на повече от две години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия по него.

Производството по изп. д. № 28/2008 г. е прекратено с постановление на ДСИ от 2017 г. поради реализиране предмета на делото.

Установено е също, че спорните машини и съоръжения са вписани като активи в счетоводството на ответното дружество на 20.02.2008 г. и за тях са начислявани амортизации, които са участвали при определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък за периода 2008-2014 г.

При така установените факти по делото въззивният съд е направил извод, че ответното дружество е придобило правото на собственост върху процесните движими вещи на основание изтекла в негова полза придобивна давност по чл. 80, ал. 1 ЗС. Приел е, че след 28.09.2009 г., когато изтича 5 годишният срок от вписването на в ЦРОЗ на Договора за залог от 23.09.2004 г., респ. от 15.02.2010 г., когато изтича 5 годишният срок от вписването в ЦРОЗ на Договора за залог от 15.02.2005 г., ответникът има качеството на владелец на процесните вещи. За да обоснове този извод се е позовал на разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗОЗ и е приел, че действието на вписването на особения залог е ограничено до 5-годишен срок, с изтичане на който вписаното обстоятелство се заличава служебно. Тъй като законът предвижда възможност за продължаване действието на вписването чрез подновяване преди този срок да е изтекъл, а по настоящото дело няма данни вписването да е било подновено, то с изтичане на 5-годишния срок основанието на ответника като заложен кредитор да държи заложените вещи, които са му били предадени по реда на чл. 35 ЗОЗ, е отпаднало, поради което след този момент упражняваната от него фактическа власт е с характер на владение.

Във връзка с тези мотиви на въззивната инстанция жалбоподателят поставя в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК четири въпроса, които макар и формулирани по различен начин, по съществото си са идентични и се свеждат до това дали ако до изтичане на 5-годишния срок по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ не бъде вписано подновяване на договора за особен залог, заложният кредитор, на когото заложените вещи са били предадени по реда на чл. 35 ЗОЗ, се превръща от държател на тези вещи в техен владелец и може да ги придобие по давност по време на висящ изпълнителен процес. За да обоснове противоречие с практиката на ВКС по тези въпроси жалбоподателят се позовава на решение № 77 от 18.06.2018 г. по гр. д. № 3229/2017 г. на ІІ г. о., решение № 145 от 14.06.2011 г. по гр. д. № 627/2010 г. на І г. о., решение № 291 от 09.08.2010 г. по гр. д. № 859/2009 г. на ІІ г. о., решение № 12 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 1840/2013 г., решение № 115 от 28.10.2016 г. по гр. д. № 977/2016 г. на ІІ г. о.

Настоящият състав намира, че посочената практика на ВКС не дава отговор на поставения въпрос и в този смисъл не може да обоснове допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В решение № 77 от 18.06.2018 г. по гр. д. № 3229/2017 г. на ВКС, ІІ г. о., е изразено принципното разбиране, трайно възприето в практиката на ВКС и в правната доктрина, че след като основанието, на което е придобита фактическата власт върху вещта, признава правата на собственика, не е налице владение, а държане, и в този случай за да се придобие правото на собственост по давност е необходимо да се предприемат едностранни действия, с които по явен и недвусмислен начин да се демонстрира намерението да се придобие вещта за себе си, като тези действия следва да са доведени до знанието на собственика. В решение № 145 от 14.06.2011 г. по гр. д. № 627/2010 г. на І г. о. е прието, че правоизключващото възражение за придобивна давност може да бъде уважено, само ако безспорно са доказани всички елементи на фактическия състав на придобивната давност - упражняване на явно, несъмнено и непрекъснато владение в продължение на предвидения от закона давностен срок, като владелецът е демонстрирал по отношение на собственика на вещта, че упражнява собственически правомощия само са за себе, както и че общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато собственикът няма възможност /поради неведение/ да се брани.

Въззивният съд не е изразил принципно становище в друг смисъл. Той е приел, че по отношение на иззетите от залогодателя и предадени от съдебния изпълнител при условията на чл. 35, ал. 2 ЗОЗ движими вещи, предмет на двата договора за обособен залог, ответникът-заложен кредитор е имал качеството на държател, но поради невписване подновяването на особения залог, след изтичане на 5-годишния срок по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ, основанието да държи вещите е отпаднало и от този момент/ 23.09.2009 г. по отношение на първия договор за особен залог, съотв. от 15.02.2010 г. по отношение на втория/ държането се е трансформирало във владение на предадените вещи, което е продължило в рамките на предвидения в чл. 80, ал. 1 ЗС 5-годишен давностен срок, както и че намерението на ответника да държи вещите за себе си е обективирано чрез заприходяването им в счетоводството на ответника от датата 20.02.2008 г.

Служебно известно на настоящият състав е решение № 60047 от 08.09.2021 г. по т. д. № 182/2020 г. на ВКС, І т. о., в което е прието, че до изменението на ЗОЗ в ДВ бр. 105/2016 г. вписването на особения залог в ЦРОЗ има само оповестително-защитно действие - да огласи пред трети лица съществуването му и да осигури противопоставимост на правата на заложния кредитор по отношение на лица, учредили след вписването своите залози върху същото имущество, както и спрямо приобретателите на това имущество. С посоченото изменение на ЗОЗ, в сила от 30.12.2016 г., на вписването се придава и конститутивно действие, а с § 49 от ПЗР на ЗОЗ се уреждат заварените отношения, като се предвижда, че вписаните до 29.12.2016 г. залози запазват действието си. С приемането на новата ал. 3 на чл. 30 ЗОЗ е предвидено, че ако заложният кредитор не поднови вписването преди изтичане на 5-годишния срок по чл. 30, ал. 2, залогът може да се впише наново, но в този случай той има ред от новото вписване. Направен е извод, че изсрочването на залога не води до погасяване на заложното право, а до неговата непротивопоставимост на трети лица.

В случая обаче констатираното противоречие с практиката на ВКС по въпроса за значението и последиците от невписването на подновяване на договора за особен залог не е достатъчно да обоснове необходимост от допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като с оглед установените факти по делото изходът на спора за собственост не зависи от отговора на този въпрос.

Безспорно е установено по делото, че по отношение на движими вещи, предмет на двата договора за особен залог, е насочено принудително изпълнение по реда на ГПК по молба на ответника, конституиран като взискател по изп. д. № 417/2005 г. на основание сключения с „Българо-американска кредитна банка”АД договор за цесия. На 07.11.2007 г. съдебният изпълнител е извършил опис на вещите и същите са били оценени от тройна експертиза, чието заключение е прието на 27.03.2008 г. Въз основа на молба от 15.01.2008 г. на „Пирин инвест 2006” АД до ДСИ при Районен съд Ловеч е образувано изп. д. № 28/2008 г. за изземване по реда на чл. 35 ЗОЗ и чл. 414 ГПК на заложеното имущество, тъй като залогодателят отказва да го предаде доброволно. На 20.02.2008 г. вещите са иззети от длъжника и предадени на взискателя „Пирин инвест 2006” АД. От тази дата те са заведени като актив в счетоводството му. Безспорно е, че движимите вещи не са продадени нито по реда на ГПК, нито по реда на ЗОЗ. Производството по изп. д. № 417/2005 г. е прекратено с Постановление на ДСИ от 13.03.2015 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради това, че последното изпълнително действие по него е извършено на 12.04.2011 г. Константна е практиката на ВКС, че когато в продължение на две години всискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия, изпълнителното производство се прекратява по право. В този случай постановлението на съдебния изпълнител не прекратява изпълнението, а само установява, че по силата на закона то вече е прекратено. Като последица от прекратяването на изпълнителното производство всички извършени изпълнителни действия за принудително събиране на паричното вземане, с изключение на тези, от които трети лица са придобили права, се обезсилват по право. При данните по делото, че последното изпълнително действие по изп. д. № 417/2005 г. е извършено на 12.04.2011 г. се налага извод, че установеният в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК двугодишен срок е изтекъл на 12.04.2013 г. От тази дата, а не както се поддържа от жалбоподателя-от 13.03.2015 г. /датата на постановлението на ДСИ за прекратяване/, изпълнителното производство се счита прекратено. Установено е също, че процесните машини и съоръжения се ползват от ответника от 2007 г., а през 2008 г. са заприходени като актив в счетоводството му. Тези негови действия надхвърлят правомощията му на заложен кредитор, произтичащи от договора за особен залог, и преценени във връзка с обстоятелството, че в продължение на близо 15 години след извършеното вписване към пристъпване към изпълнение върху заложеното имущество и повече от 6 години след прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, вещите не са продадени нито по реда на ГПК, нито по реда на ЗОЗ, и не са върнати на залогодателя, сочат на намерението му да свои вещите са себе си. Считано от 12.04.2013 г. до предявяване на иска за собственост - 10.05.2019 г., е изтекъл необходимият, съгласно чл. 80, ал. 1 ЗС давностен срок за придобиване на правото на собственост, поради което отговорът на въпроса какво е значението и действието на невписването на подновяване на договора за особен залог след изтичане на 5-годишния срок по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ, не може да обоснове уважаване на предявения против ответника „Пирин инвест 2006” АД иск за собственост.

Не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване и на допълнителното въззивно решение, с което е отхвърлен предявеният от ЕТ „Мирия-Снеж - С. С” иск за заплащане на сумата 122 035 лв., представляваща левовата равностойност на движими вещи, предмет на установителния иск за собственост, ведно с мораторна лихва върху тази сума в размер на 51 548.26 лв. за периода от 13.03.2015 г. до предявяване на иска, и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към тази касационна жалба се твърди противоречие на въззивното решение по паричния иск с практиката на ВКС, обективирана в ТР № 114 от 01.11.1963 г. по гр. д. № 95/63 г. на ОСГК, както и в решение № 22 от 09.02.2011 г. по гр. д. № 1610/2009 г. на ВКС, І г. о., без да се поставя конкретен правен въпрос, относим към изводите на съда за неоснователност на тази претенция. Съдът не е приел, че искът за заплащане на левовата равностойност на движимите вещи е предявен при условията на евентуално или алтернативно съединяване с иска за собственост. Проследявайки предприетите от ищеца и допуснати от съда изменения на иска по реда на чл. 214 ГПК е приел, че е сезиран с два обективно кумулативно съединени иска-установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за собственост на движимите вещи и иск за заплащане на тяхната равностойност поради това, че част от тях липсват, а другите са амортизирани и негодни за експлоатация, като искът за заплащане на левовата равностойност се явява обусловен от изхода на спора за собственост. Тъй като искът за собственост е отхвърлен, съдът е приел, че следва да бъде отхвърлена и обусловената претенция за заплащане на тяхната равностойност и дължимите върху претендираната сума лихви. Във връзка с тези мотиви в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК няма изведени правни въпроси. Формулираните четири въпроса преповтарят изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на основното решение и имат отношение към изводите на съда относно основателността на иска за собственост. Непосочването на конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.

По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 53 от 14.05.2021 г. и на допълнително решение № 118 от 17.09.2021 г., и двете постановени по в. гр. д. № 379/2020 г. на Апелативен съд - В. Т.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: