Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на О. П, представлявана от ст. юрисконсулт А.. А., срещу решение № 453 от 16.12.2021 год. по в. гр. д. № 581/2021 год. на Окръжен съд – Перник.

Въззивното решение се обжалва в частта му, с която, като е отменено първоинстанционното решение от 19.07.2021 год. по гр. д. № 2860/ 2020 год. на Пернишкия районен съд, са отхвърлени предявените от О. П срещу „Л. К“ ЕООД и „Зауба“ ЕАД обратни искове с правна квалификация чл. 54, вр. чл. 49 ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците за сумите 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 1 113.54 лв. обезщетение за имуществени вреди, които общината е била осъдена да заплати на О. Г. М.. Последната претърпяла вреди в резултат на настъпил инцидент на 07.01.2019 год., когато се подхлъзнала и паднала заради непочистен сняг върху заледен участък от ул. Кракра в гр. Перник.

Въззивният съд приема за установено от фактическа страна, че между общината и ответните дружества, в качеството им на изпълнители под формата на консорциум, е сключен договор № 173/28.10.2015 год., с който им е възложено срещу заплащане да извършват сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване при летни и зимни условия, в това число и снегопочистване. Съгласно мотивите на съда сключеният договор е вид рамков договор, като конкретните дейности се извършват след ежедневното им възлагане от страна на възложителя, съобразно установени оперативен план и графици за работа. По делото е приложен ежедневен констативен протокол за поддържане на териториите за обществено ползване при зимни условия от 06.01.2019 год., от който се установява, че на 06.01.2019 год. е извършено снегопочистване на процесния участък, където е възникнал инцидентът. Въз основа на двустранно подписания констативен протокол съдът приема, че работата е приета от възложителя без възражения, с оглед на което намира приложение презумпцията на чл. 264, ал. 3 ЗЗД и възложителят не може да иска обезщетение за вреди от лошо изпълнение. Отделно от това е изтъкнато, че инцидентът се е случил на 07.01.2019 год., за която дата ищецът не представя доказателства да е било възложено на изпълнителите да осъществят снегопочистване. С оглед на това, въззивният съд е достигнал до извода, че възложителят не е изпълнил задълженията си по процесния договор за осъществяване контрол на изпълнението и възлагане на конкретна работа при констатация, че такава е необходима с оглед метеорологичните условия. Изпълнението на задълженията на изпълнителя е в пряка причинно-следствена връзка от изпълнение на задълженията на възложителя, като доколкото е констатирано неизпълнение на последните, то регресната претенция е неоснователна.

Касаторът моли за отмяна на така постановеното решение с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по поставените въпроси: 1. „Доказано ли е приемане на работа по договор за изработка в пълен обем и съгласно изискванията на договор с подписване на ежедневни протоколи за извършена работа?“; 2. „Изключва ли се отговорността на Изпълнител по договор към трети лица по договор за изпълнение на обществена поръчка дори и да се освобождава от отговорност към Възложителя?“; 3. „Как се доказва неизпълнение на договор и следва ли да се ангажира отговорността на изпълнителя към трето лице, което е претърпяло неимуществени и имуществени вреди от изпълнението на същия?“.

Ответниците по касация „Л. К“ ЕООД и „Зауба“ ЕАД, чрез адв. Ив. Г., оспорват жалбата в писмен отговор по съображения, че не са удовлетворени изискванията за точно и мотивирано изложение на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, като поставените от касатора въпроси са отчасти фактически, отчасти неотносими към предмета на спора. Претендират разноски пред касационната инстанция.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:

Касационната жалба против въззивното решение в частта му, с която съдът се е произнесъл по регресната претенция за заплащане на сумата 1 113.54 лв. обезщетение за имуществени вреди, които общината е била осъдена да заплати на О. Г. М., е процесуално недопустима по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Разпоредбата изключва касационния контрол на въззивни решения, постановени по искове с цена до 5 000 лв., поради което жалбата срещу решението в посочената му част следва да се остави без разглеждане. В останалата част същата е допустима и редовна като подадена в законоустановения срок и от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

По релевираните предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият съдебен състав намира, че такива не се обосновават поради следните съображения:

В случая не е изпълнено задължението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за точно и мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Поставените въпроси не удовлетворяват установените в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС критерии по отношение на предпоставките за допускане на касационното обжалване в приложното поле на някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно задължителните разяснения на ВКС, касаторът е длъжен да посочи конкретен правен въпрос от значение за изхода по делото, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Въпросът трябва да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда, както и по отношение на него да е мотивирана някоя от посочените в т. 1 – 3 на горецитираната разпоредба допълнителни предпоставки. Непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/.

Първият от поставените въпроси, относно това дали е доказано приемане на работата по процесния договор, е изцяло фактически, тъй като отговорът му предполага анализ и преценка на събрания по делото доказателствен материал. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт излиза извън правомощията на касационната инстанция в хода на производството по селекция на касационните жалби и може да бъде извършена едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Другите два въпроса са изцяло неотносими към решаващите изводи на съда по предмета на конкретния правен спор. Същият касае отговорността на изпълнителя спрямо възложителя за виновно причинените от него вреди при изпълнение на работата, когато възложителят е платил на пострадалото трето лице. За разрешаване на претенцията с правно основание чл. 54, вр. чл. 49 ЗЗД нямат никакво отношение въпросите за това дали и в какви хипотези изпълнителят може да се освободи от отговорност спрямо третото лице.

Извън изложеното, следва да бъде посочено, че в разглежданата хипотеза решаващите изводи на въззивния съд са напълно съобразени с установената съдебна практика по разрешаването на аналогични правни спорове. Съгласно приетото в нея, регресната отговорност на изпълнителя пред възложителя, който е изплатил обезщетение на пострадалия, възниква от установените между възложител и изпълнител отношения по договора за изработка - кои работи са възложени и кога и как са изпълнени. Изпълнителят отговаря за преките и непосредствени вреди от своето виновно поведение /решение № 60292 от 21.02.2022 год. на ВКС по гр. д. № 3992/2020 год., III г. о./. В този смисъл и решение № 123 от 11.06.2019 год. на ВКС по гр. д. № 2769/2018 год., III г. о., в което е прието, че при липса на възражение от страна на възложителя за пропуски/недостатъци в почистването на пешеходните пътеки, работата следва да се счита приета и общината е загубила правото да претендира вреди от лошо изпълнение на договора за изработка. Отделно от това следва да се подчертае, че в процесния случай решаващият аргумент на съда е обвързан с констатацията му, че конкретните дейности по договора се извършват при условията на ежедневно възлагане, след преценка от страна на възложителя за необходимостта от тяхното извършване, като за датата на инцидента въобще не е било възлагано на ответника да осъществява снегопочистване.

Мотивиран от изложеното, настоящият съдебен състав намира за необосновани релевираните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. При този изход ответниците по касация имат право на сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно представения договор от 15.02.2022 год. „Зауба“ ЕАД, в качеството на възложител, е заплатило на адвокат И. Г. сумата 2 000 лв., изцяло в брой при сключване на договора.

Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. № 41 от 06.01.2022 год. на О. П срещу решение № 453 от 16.12.2021 год. по в. гр. д. № 581/2021 год. на Окръжен съд – Перник в частта му, с която съдът се е произнесъл по регресната претенция за заплащане на сумата 1 113.54 лв. обезщетение за имуществени вреди, които общината е била осъдена да заплати на О. Г. М..

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 453 от 16.12.2021 год. по в. гр. д. № 581/2021 год. на Окръжен съд – Перник в останалата му част.

ОСЪЖДА О. П да заплати на „Зауба“ ЕАД с ЕИК 121877530 сумата 2 000 /две хиляди/ лева разноски пред касационната инстанция.

Определението, в частта му с която се оставя без разглеждане касационната жалба, може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

В останалата му част определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.