Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. М. ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАРА А. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от председателя Е. М. по административно дело № 11722 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ – В. Т. в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Й. Д. срещу решение № 312/25.10.2021 г., постановено по адм. дело № 418/2021 г. по описа на Административен съд – В. Т. с което е отменена негова заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № 11088/13.05.2021 г., с която на „Венера АФ“ ООД е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект – магазин „Венера“, находящ се в гр. В. Т. ул. „Сливница“ № 40, стопанисван от „Венера АФ“ ООД, и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни, на основание чл. 186 ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че при издаването на заповедта правилно е приложен материалния закон и е установено извършването на нарушението по безспорен начин. Твърди, че продължителността на срока на мярката е мотивирана, като при определянето му администартивният орган е действал в съответствие с изискването на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 от АПК. Счита, че при издаването на оспорената заповед не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, като същата е надлежно мотивирана в съответствие с чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. Претендира се отмяна на решението.

Ответникът по касационната жалба - „Венера АФ“ ООД, чрез процесуален представител адв. М. Б. в писмен отговор излага подробни доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на разноски за настоящата инстанция съгласно представен списък.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество за неоснователна.

Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗНПАМ № 11088/13.05.2021 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – В. Т. в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на „Венера АФ“ ООД е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект – магазин „Венера“, находящ се в гр. В. Т. ул. „Сливница“ № 40, стопанисван от „Венера АФ“ ООД, и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни.

При извършена проверка на 03.05.2021 г. в 15:45 часа на търговски обект – магазин „Венера“, находящ се в гр. В. Т. ул. „Сливница“ № 40, стопанисван от „Венера АФ“ ООД, е установено, че при извършена контролна покупка на 1 бр. дъвка на стойност 1,20 лева, не е издадена фискална касова бележка при заплащане на сумата в брой от наличното, въведено в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство /ФУ/ с изградена дистанционна връзка с НАП, което се потвърждава от разпечатан КЛЕН от ФУ за 03.05.2021 г. Разчетен е общ оборот от ФУ – 730,84 лв., фактическа наличност – 530,93 лв., въведена служебна сума в касата – 148,00 лв. и изведени служебно пари от касата – 347,76 лв. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА № 0018333/03.05.2021 г.

При тези факти приходният орган е приел наличието на извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/2006 г./ във вр. с чл. 118, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС – неиздаване на фискален бон за извършена покупка на стоки.

Административния съд е обосновал извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за ПАМ, като е приел, че приходният орган не е установил по категоричен начин, че са налице фактическите основания за издаване на процесната заповед. Съдът е изложил в мотивите си, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели като резултат до необоснованост на фактическите констатации на органа и до нарушаване на правото на защита на дружеството. Счита, че са игнорирани доказателства, а някои от тях са интерпретирани превратно и в тази връзка излага мотиви, че действителната разлика между фактическата наличност на паричните средства в касата и разчетената касова наличност от работещото ФУ в обекта е 0,15 лв., докато видно от съдържанието на оспорената заповед отчетената през ФУ сума е 730,84 лв. Според състава не са обсъдени доказателствата, като счита, че е налице и противоречие със съдържанието на ПИП, който е официален свидетелстващ документ. Обосновава извод, че сумата по данните от отчета кореспондира със служебно въведените и изведени от касата суми, като фактическата наличност е 530,93 лв., а тази по ФУ е 531,08 лв., колкото е посочено в ПИП, като намира, че разликата е пренебрежимо малка и не навежда на извод за укриване на приходи от продажби.

На следващо място съдът приема за недоказан и факта на извършване на контролната покупка, като в случая конкретните обстоятелства, не са обсъдени от административния орган нито по отделно, нито във връзка с другите доказателства. Така в обясненията на продавачката в обекта е посочено конкретно, че стоката, поискана от служителя на НАП е маркирана в програмата, но не е приключена сметката и изведен касов бон, тъй като междувременно в обекта са влезли група деца, които са били нетърпеливи и тя ги обслужила с предимство. В тази връзка съдът счита, че отразяването в счетоводната програма е сигнал за намерение да се отчете стоката и през ФУ, както е установената практика в обекта за това, видно от минималната разлика в касата. В допълнение съставът посочва, че е налице обосновано съмнението, че на практика не се е стигнало до сключване на сделка по см. на ЗДДС и поради това не е налице и задължение да се удостовери продажбата с ФКБ. Отбелязва в мотивите си също, че за установеното „нарушение“ няма данни да е съставен АУАН и горното, обсъдено с обстоятелството за констатираната разлика от 0,15 лв. според съда не доказва безспорно, че е извършена контролна покупка на стойност 1,20 лв., за което не е бил издаден фискален бон/касов бон от продавача и са укрити суми от оборота. Фактическите основания на оспорената заповед според състава не се подкрепят от представените с административната преписка доказателства.

На следващо място според съда, съображенията на административния орган относно продължителността на срока на ПАМ са бланкетни, общи, без привръзка с факти, релевантни за конкретния казус. Няма яснота работил ли е обектът предходните дни, какъв е бил дневният оборот и как се отнасят процесните 1,20 лв. към тях. Не е посочено дали търговецът има други установени нарушения от същия вид, нито каква е организацията на дейността му, като няма никакви доказателства, че същата не е подчинена на спазване на данъчното законодателство. Във връзка с горното първоинстанционният съд намира, че липсата на конкретни мотиви, извън посочените критерии за определяне продължителността на срока на запечатването е съществено процесуално нарушение, което не позволява да се извърши проверка относно съответствието на акта с целта на закона и същото представлява отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. В допълнение излага мотиви, че непосочването на мотиви относно определения срок, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение и на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда от възможност да установи, дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК, като този порок в случая е самостоятелно отменително основание. Съдът счита, че при издаване на обжалваната заповед административният орган е действал в нарушение на принципа на съразмерност и в случая прилагането на ПАМ не би постигнало нито една от целите на административната принуда, но засяга косвено финансовите интереси на държавата и ограничава правата на търговеца в степен, надхвърляща необходимото за постигане на целта на закона.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Обосновано съдът е достигнал до извода за липса на данни, които да обосновават направените от административния орган изводи, че поведението на лицето е насочено трайно срещу установената фискална дисциплина, че организацията в търговския обект няма за цел спазването на данъчното законодателство, както и че една от целите пред търговеца е отклонението от данъчно облагане.

С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. „а“ във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ /Наредбата/. По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата всяко лице по чл. 3, ал. 1 е задължено, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, да издава и фискална касова бележка от ФУ за всяка продажба на лицата в случаите на извършено плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод. От своя страна ал. 6 на чл. 25 от Наредбата установява правилото, че фискалната касова бележка се издава в момент на извършване на плащането, както и задължението за лицата по чл. 3 едновременно с получаването на плащането да предоставят на клиента въпросната фискална касова бележка.

Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.

От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – „запечатване на обект и забрана за достъп до него“. Мярката се налага спрямо обектите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз „до 30 дни“.

В конкретния случай, принудителната административна мярка е наложена на „Венера АФ“ ООД за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, поради неизпълнение на задължението да издава фискална касова бележка от ФУ при извършено и получено плащане в брой. По делото е установено, че фактическото основание за издаването на оспорената заповед е извършена контролна покупка на стойност 1,20 лева от страна на органите по приходите на 03.05.2021 г. в 15:45 часа и липсата на издадена фискална касова бележка при извършване на плащането от страна на дружеството. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.

Предвид на така установените факти, настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че видно от съдържанието на обжалвания административен акт, правилно и обосновано административният съд е приел, че по отношение на срока на ПАМ са изложени общо формулирани изявления, които нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай – за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на интереса на държавния бюджет и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. Не става ясно как е формирана волята на органа да определи срок на мярката около средния размер, респ. кои конкретни обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест. Не е отчетено обстоятелството, че в действителност не е установена разлика в касовата наличност, видно от съдържанието на ПИП, липсва описание от органа за това каква е точно създадената организация на работа на търговеца, която позволява част от оборота да не се отчита от ФУ, респ. дали търговецът е извършвал друго нарушение по Наредбата или други фактически обстоятелства, които биха били относими към преценката за определяне на срока на ПАМ около средния размер. Горното налага извода, че срокът на наложената ПАМ е немотивиран, което правилно е отчетено от административния съд, като основание за незаконосъобразност на мярката и налага нейната отмяна. В тази насока е неоснователен довода на касатора, че в акта са изложени мотиви, досежно продължителността на срока на мярката, тъй като същите не са съобразени с конкретния случай.

При така установеното настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което оспореното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 312/25.10.2021 г., постановено по адм. дело № 418/2021 г. по описа на Административен съд – В. Т.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Венера АФ“ ООД, гр. В. Т. с [ЕИК], сумата от 500 /петстотин/ лева представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. А. п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА