№ 509 София, 26.10.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:

Председател:Добрила Василева

Членове:Маргарита Соколова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 61283/2016 г. /№ 1283/2016 г. по описа на І-во т. о./, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 747 от 16.10.2015 г. по в. т. д. № 883/2015 г. Вaрненският окръжен съд потвърдил решение № 948 от 25.02.2015 г. по гр. д. № 7706/2014 г. на Варненския районен съд в частта, с която по иска по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК на [фирма] [населено място] е прието за установено, че А. Т. Т., в качеството й на авалист по запис на заповед, дължи 12 522.74 евро, а в частта по иска по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК на [фирма] срещу [фирма] [населено място], като издател на записа на заповед за обезпечаване на задълженията му като лизингополучател по договор за финансов лизинг на лек автомобил, отменил първоинстанционното решение и вместо него отхвърлил претенцията за разликата над 9 910.42 до 12 226.94 евро, и потвърдил решението в частта за уважаване на иска.

В срока по чл. 283 ГПК касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от А. Т. Т. чрез адв. Е. К.. Изложени са съображения за неправилно приложение на материалния закон, тъй като в качеството й на авалист по записа на заповед жалбоподателката обезпечава вземането по договора за финансов лизинг и нейното задължение е обусловено от това на длъжника-лизингополучател, включително по размер, поради което с приетото в обжалваното решение, че дължи повече от лизингополучателя, се стигало до неоснователно обогатяване на...