№ 17 София, 25.05.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на девети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател:Маргарита Соколова

Членове:Гълъбина Генчева

Геника Михайлова

При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова т. д. № 61283/2016 г. /№ 1283/2016 г. по описа на І-во т. о./, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Т. Т., срещу въззивното решение № 747 от 16.10.2015 г. по в. т. д. № 883/2015 г. на Вaрненския окръжен съд, касационното обжалване на което е допуснато с определение № 509 от 26.10.2016 г.

С обжалваното решение е потвърдено решение № 948 от 25.02.2015 г. по гр. д. № 7706/2014 г. на Варненския районен съд в частта, с която по иск по чл. 422 ГПК на [фирма] [населено място] е прието за установено, че А. Т. Т., в качеството й на авалист по запис на заповед, дължи 12 522.74 евро, а в частта по иска по чл. 422 ГПК на [фирма] срещу [фирма] [населено място], като издател на записа на заповед за обезпечаване на задълженията му като лизингополучател по договор за финансов лизинг на лек автомобил, отменил частично първоинстанционното решение и отхвърлил претенцията за разликата над 9 910.42 евро до 12 226.94 евро, и потвърдил решението в частта за уважаване на иска.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, тъй като в качеството й на авалист по записа на заповед жалбоподателката обезпечава вземането по договора за финансов лизинг и нейното задължение е обусловено от това на длъжника-лизингополучател, включително по размер, поради което с приетото в...