Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение № 786 от 29.01.2020г. постановено по гр. д. № 12649/2018г. на Софийски градски съд, II-д въззивен състав, с което е потвърдено решение № 395050 от 26.04.2018г. по гр. д. № 74074/2015г. на Софийски районен съд. С него са отхвърлени исковете по чл. 108 ЗС, предявени от В. С. М. против Г. Г. Я., С. Т. Т., Е. Г. Я., П. Я. П., Б. А. Й. и Б. П. Й. за установяване собствеността на основание реституция по ЗСПЗЗ върху реални части от поземлени имоти и за предаване владението върху същите, а именно:

- спрямо ответниците Г. Г. Я. и С. Т. Т. за 729 кв. м., обозначени с букви А-Б-В-Г-Д-Е-Ж на скица №*., издадена от АГКК /л. 49 от делото на СРС/, представляващи част от имот с идентификатор *** по КК на [населено място];

- спрямо ответника Е. Г. Я. за 350 кв. м., обозначени с буквите А-Б-В-Г-Д-Е на скица №* г., издадена от АГКК /л. 50 по делото на СРС/, представляващи част от имот с идентификатор *** по КК на [населено място];

- спрямо ответника П. Я. П. за 795 кв. м., обозначени с буквите А-Б-В-Г-Д-Е-Ж на скица №* г., издадена от АГКК /л. 51 по делото на СРС/, представляващи част от имот с идентификатор *** по КК на [населено място];

- спрямо ответниците Б. А. Й. и Б. П. Й. за 100 кв. м., обозначени с буквите А-Б-В-Г на скица №* г., издадена от АГКК /л. 52 по делото на СРС/, представляващи част от имот с идентификатор *** по КК на [населено място];

- спрямо всички ответници - Г. Г. Я., С. Т. Т., Е. Г. Я., П. Я. П., Б. А. Й. и Б. П. Й. за имот с идентификатор *** по КК на [населено място] с площ 81 кв. м.

Касационната жалба е подадена от ищеца В. С. М. чрез адв. С. В. и съдържа оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Правото на собственост на наследодателя на ищеца върху земеделските земи преди кооперирането им е установено както от приложените писмени доказателства - договори за продажба и акт за нотариално завещание, така и от свидетелските показания. Съдът неоснователно е отказал да цени нотариалното завещание от като доказателство за право на собственост съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ. Процедурата по възстановяване на правото на собственост в негова полза е окончателно приключила през 2010г. Ответниците са трети лица, които не заявяват собствени права върху земеделските земи към момента на внасянето им в ТКЗС и затова не могат да оспорват определените в реституционното производство граници и местоположение на възстановения имот.

Ответниците П. Я. П., Б. А. Й. и Б. П. Й. чрез пълномощника си адв. А. оспорват жалбата. Претендират присъждане на разноски.

Ответницата Е. Г. Я. /Х./ представя писмен отговор чрез особения си представител адв. В.. В него също се поддържа неоснователност на жалбата.

Ответникът Г. Г. Я., представляван също от особен представител - адв. П. Г., изразява становище, че обжалваният акт е правилен.

Ответникът С. Т. Т. не е представил писмен отговор и не взема становище в съдебно заседание.

С определение № 536 от 03.12.2020г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса: дали в производство по иск по чл. 108 ЗС, основан на земеделска реституция, ищецът, който се легитимира с решение за възстановяване правото на собственост в реални граници, е необходимо да доказва правото на собственост върху земеделската земя към момента на внасянето й в ТКЗС, ако ответниците не заявяват свои права върху земята към същия момент; както и дали писмените доказателства, посочени в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, са достатъчни за това доказване.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Ищецът В. М. извежда правата си от Решение №2031/11.08.2006 г. на ОСЗГ „Панчарево“, с което му е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху нива от 3, 455 дка, VІІ кат., находяща се в строителните граници на [населено място], м. „Б.“, представляваща имоти с кад. №№* и *, нанесени в к. л. Г-12-5-Г и Г-12-6-В, които по действащия кадастрален план са части от следните имоти: от пл. № * - * кв. м., от пл. № * - * кв. м., от пл. № * - * кв. м., от пл. № * - * кв. м., от пл. № * - * кв. м., от пл. № * - * кв. м., от пл. № * - * кв. м., от пл. № * - * кв. м., от пл. № * - * кв. м., от пл. № * - * кв. м., от пл. № * - * кв. м. Посочено е в решението, че имотът е установен с нотариален акт за завещание от 17.02.1956г. и два броя скици - от 1999г. и от 2003г.

За доказване правото си на собственост отпреди кооперирането ищецът е представил писмен договор от 02.06.1919г., с който М. М. и С. М. продават на М. Сп. П. нива в района на [населено място] от 4 дка, при посочени съседи; както и договор от 29.05.1927г., с който М. С. купува нива в м. „П.“ от 1700 кв. м. С нотариално завещание от 17.02.1956 г. М. П. В. завещава на В. С. М. нива в м. „П.“, землището на [населено място]“, цялата от 4 дка и нива в м. „Л.“, землището на [населено място], от 5 дка, при посочени съседи. Идентичността на имената на М. П. В. и М. С. П. е установена със служебна бележка от район “П.”.

В отговорите на исковата молба ответниците Б. Й., Б. Й. и П. П. заявяват, че възстановяването на собствеността на ищеца е незаконосъобразно, първо, защото праводателят му не е бил собственик на завещаните ниви и второ, тъй като по отношение на притежаваните от тях имоти с идентификатори *** и *** по кадастралната карта са съществували законови пречки за възстановяване на собствеността в реални граници по смисъла на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ. Представят доказателства за извършена замяна от ТПС комисия, последващи сделки и делба. Позовават се и на придобивна давност от 1997г.

Ответницата Е. Г. Я. /с фамилно име Х. според справката от НБД”Население”/ се представлява от назначен от съда особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, който оспорва иска с доводи, че праводателят на ищеца М. П. не е бил собственик на имотите, купени с двата писмени договора. Позовава се и на придобивна давност с начало 1997г.

Ответникът Г. Г. Я., също представляван от представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, оспорва правото на възстановяване на собствеността на ищеца и предявява възражение за придобивна давност.

Ответникът С. Т. не е представил отговор на исковата молба.

Приетата техническа експертиза пред въззивния съд установява, че ПИ с идентификатор *** се припокрива със 116 кв. м. от имот №*, възстановен на ищеца, ПИ с идентификатор *** се припокрива с * кв. м. от имот №*, възстановен на ищеца, ПИ с идентификатор *** се припокрива с * кв. м. от имот №*, възстановен на ищеца, ПИ с идентификатор *** се припокрива с * кв. м. от имот №*, възстановен на ищеца, ПИ с идентификатор *** се припокрива със * кв. м. от имот №*, възстановен на ищеца, ПИ с идентификатор *** се припокрива със * кв. м. от имот №*, възстановен на ищеца. Експертизата е придружена от комбинирана скица, на която е отразено застъпването на реституирания имот с имотите по стар кадастър и по кадастралната карта. Обяснено е от вещото лице, че установените площи на застъпване не съответстват на посочените в исковата молба и претендирани от ищеца, тъй като решението за възстановяване на собствеността /в което са посочени площите на припокриване/ е постановено преди одобряване на кадастралната карта.

Разпитани са свидетели за притежаваните от ищеца и дядо му земеделски земи в К. и П.. Свидетелите описват двата имота със съседите им и сочат, че са обработвани от дядото на ищеца и от него самия до кооперирането. Не могат да конкретизират кои лица владеят и обработват имотите понастоящем, извън частта, която е във владение на ищеца.

Въз основа на тези доказателства въззивният съд е приел, че искът по чл. 108 ЗС е неоснователен, тъй като не са били налице предпоставките за реституиране на сочения от ищеца недвижим имот. Не е установено праводателят му М. В. да е бил собственик на нива от 4 дка, находяща се в землището на [населено място], м. „П.“ по силата на сочените договори за покупко-продажба от 1919 г. и 1927 г., автентичността на които договори е оспорена от ответниците. Ищецът, чиято е доказателствената тежест за това, не е ангажирал доказателства за установяване истинността на оспорените договори, поради което същите не могат да легитимират праводателя като собственик. Дори да се приеме, че посочените договори за покупко-продажба са истински, то те не са породили вещно-транслативен ефект, тъй като не са сключени в предвидената от закона форма на нотариален акт - чл. 219 от ЗЗД от 1892г. По-нататък съдът е посочил, че по отношение на договорите не намират приложение валидизационните закони, приети за валидиране на сделки за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти не в предписаната от закона форма.

Второто поддържано от ищеца основание за собственост върху земите преди кооперирането им, а именно придобивна давност, съдът е намерил също за недоказано. Приел е, че необходимият давностен срок е 20 години съгласно отменения Закон за давността, при чието действие е започнало течението на срока. Счел е, че от ангажираните от ищеца доказателства не се установява наличието на първия елемент от фактическия състав - упражняване на фактическа власт върху двата имота. Свидетелите сочат единствено, че ищецът и праводателя му са обработвали земеделска земя, находяща се в землището на [населено място] и [населено място], но не се установява идентичност на земята със сочените от ищеца в исковата молба ниви. Не се установява още дали ищецът и неговият праводател са упражнявали фактическа власт върху имотите постоянно и непрекъснато през целия сочен период. Твърденията за течение на давността и след внасяне на земите в ТКЗС съгласно чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ съдът е счел, че не може да разгледа, защото са наведени за първи път във въззивната жалба.

По тези съображения Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на иска.

По основанието за касационно обжалване.

Приема се в практиката на Върховния касационен съд - в мотивите на Тълкувателно решение № 9/2012г. на ОСГК, в Решение № 146 от 30.03.2011г. по гр. д. № 722/2010г. на I г. о., Решение № 331 от 27.03.2012 г. по гр. д.№ 298/2011 г. на II г. о., Решение № 7 от 22.01.2013 г. по гр. д.№ 647/2012 г. на II г. о., Решение № 26 от 12.06.2013 г. по гр. д.№ 12/2011 г. на I г. о., Решение № 266 от 22.10.2013 г. по гр. д.№ 3513/2013г. на I г. о., Решение № 101 от 02.04.2014 г. по гр. д.№ 7301/2013г. на I г. о., Решение № 206 от 03.01.2018 г. по гр. д.№ 380/2017г. на I г. о. и други, че когато в исковото производство по спор за собственост, основан на земеделска реституция, не се повдига спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, т. е. ответникът не заявява права върху имота към момента на обобществяването на земята, то съдът следва да зачете решението на ОСЗ /ОСЗГ, ПК/, с което е признато правото на възстановяване на собствеността и е извършено такова възстановяване. Това решение има конститутивно действие - Тълкувателно решение № 1/1997г. на ОСГК. При такъв спор за собственост не е необходимо ищецът повторно да доказва правото на собственост върху възстановената земеделска земя към момента на внасянето й в ТКЗС, при това чрез пълно доказване. Решението на органа на земеделска реституция за възстановяване правото на собственост, придружено със скица, има предвидения в чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ правен ефект, а именно легитимира лицата, в чиято полза е постановено, като собственици на земеделската земя, посочена в решението.

Когато ответникът по иска за собственост противопоставя свои права върху земеделския имот към момента на кооперирането, то е налице спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и в този случай, за да постигне разрешаване на спора в своя полза ищецът е необходимо да докаже, че той или неговия праводател е бил собственик на възстановената земеделска земя към момента на обобществяването й. За това доказване са допустими всички доказателствени средства.

По касационната жалба.

Предвид горните разрешения, които следва да се приложат и за настоящия спор, то се явява неправилен изводът на въззивния съд, че искът за собственост е неоснователен, тъй като не е доказано праводателят на ищеца М. В. или самия ищец да са били собственици на възстановения имот към момента на кооперирането на земята. Правото на собственост е възстановено в стари реални граници с решение на органа по земеделска реституция, което има конститутивно действие. Ответниците по иска не противопоставят свое право на собственост върху имота отпреди кооперирането на земята, поради което не могат да навеждат възражения, че праводателят на ищеца не е бил собственик на възстановения имот. Материалната законосъобразност на административния акт за възстановяване на собствеността може да бъде преценявана само с оглед наличието на някоя от установените в закона пречки, препятстващи реституцията.

В случая, тъй като части от възстановения на ищеца имот попадат в няколко различни имота по кадастралната карта, които са в държане на различни ответници, то съществуването на ограничения за възстановяване на собствеността е необходимо да се изследва спрямо всеки отделен имот и в рамките на провежданата от различните ответници защита срещу иска и поддържаните от тях възражения. Съгласно чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ наличието на извършени разпоредителни сделки или застрояване са основание за запазване на извършената замяна по ЗТПС и съответно са пречка за възстановяване на собствеността на бившия собственик на земята отпреди замяната. Тези предпоставки подлежат на преценка спрямо отделните поземлени имоти, върху които попада възстановения на ищеца имот и то само за тези, за които такова възражение е наведено. В този смисъл е решение № 140/2018г. от 04.01.2019г. по гр. д. № 192/2018г. на ІІ г. о. Затова по-нататък ще се пристъпи към разглеждане на исковете за всеки от имотите.

1. По иска спрямо ответниците Г. Г. Я. и С. Т. за 729 кв. м., обозначени с букви А-Б-В-Г-Д-Е-Ж на скица №*г., издадена от АГКК /л. 49 по делото/, представляващи реална част от имот с идентификатор *** по КК на [населено място]. Тези ответници не сочат пречки за възстановяване правото на собственост на ищеца, нито обосновават свои права, противопоставими на правото на реституция. Ответникът С. Т. не е представил отговор на исковата молба и не изразява становище по време на цялото производство. Ответникът Г. Я. е представляван от особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, като поддържаното от него оспорване на иска се основава на недоказаното право на собственост на ищеца преди кооперирането и на придобивна давност в негова полза. Първото възражение е недопустимо по изложените по-горе съображения, а второто възражение е както недоказано, така и неоснователно. От една страна, не са ангажирани доказателства за осъществявано от Г. Я. давностно владение по чл. 79, ал. 1 ЗС; от друга страна, реституционната процедура на ищеца е приключила през месец август 2006г., от който момент би могъл да започне да тече давностния срок, но до предявяване на иска през март 2016г. са изминали по-малко от десет години. Поради това следва да се приеме, че правото на собственост на ищеца върху частта от възстановения му имот, попадаща в ПИ ***, е доказано. Искът за собственост е основателен в неговата установителна част. По отношение размера и идентификацията на спорната площ е необходимо да се отбележи следното: искът е предявен за реална част с площ 729 кв. м. от ПИ *, означена на скицата на л. 49 от първоинстанционното дело. Това е скица на имота по одобрената кадастрална карта и според нея площта на целия ПИ * е 667 кв. м. Очевидно невъзможно е 729 кв. м. да са част от 667 кв. м. Техническата експертиза изяснява, че несъответствието между претендираните от ищеца площи и установените площи на припокриване на възстановения имот с имотите на ответниците се дължи на това, че решението за възстановяване на собствеността /в което са посочени конкретни площи на припокриване/ е постановено при действието на предходен кадастрален план преди приемане на кадастралната карта. Приетата пред въззивния съд експертиза установява, че в ПИ *** се включват 116 кв. м. от възстановения на ищеца имот пл.№ * и * кв. м. от възстановения имот пл. № *, т. е. общата площ на застъпване е 628 кв. м. Тази площ е отразена на комбинираната скица на л. 92 от въззивното дело, като 512 кв. м. са защриховани с червени раздалечени линии, а 116 кв. м. са защриховани в син цвят и общата площ е заключена между цифрите 1-2-3-8-9-10-11-12-1. Поради това правото на собственост на ищеца следва да се признае за тази реална площ от 628 кв. м. Скицата на л. 92 от въззивното дело, приподписана от съда представлява неразделна част от решението. Претенцията за предаване на владението върху тази площ е недоказана и следва да се отхвърли. По делото липсват доказателства ответниците Г. Я. и С. Т. да упражняват фактическа власт върху тази реална част и изобщо върху ПИ *. На ищеца са дадени ясни указания, че в негова тежест е доказването на това обстоятелство, но събраните свидетелски показания не установяват владение от страна на посочените ответници.

2. По иска спрямо Е. Г. Я. /Х./ за 350 кв. м., обозначени с буквите А-Б-В-Г-Д-Е на скица №* г., издадена от АГКК /л. 50 по делото/, представляващи част от имот с идентификатор *** по КК на [населено място]. Наведените от тази ответница възражения срещу иска също се изчерпват с оспорване правото на собственост на праводателя на ищеца М. П. върху двете ниви, закупени с писмените договори от 1919г. и от 1927г., които не са в предвидената от закона форма; както и с възражение за придобивна давност с начало 1997г. Възраженията са неоснователни по гореизложените съображения относно ПИ ***. Затова и този иск следва да бъде уважен в установителната му част за признаване правото на собственост на ищеца. Според техническата експертиза в ПИ *** попадат 335 кв. м. от възстановения на ищеца имот пл.№ *, така че предвид гореизложеното за несъответствията между претендираните и установените от експертизата площи, искът следва да се уважи за 335 кв. м., които са отразени на комбинираната скица на л. 92 от делото на Софийски градски съд, защриховани са с цикламен цвят и са заключени между цифрите 3-4-5-6-7-8-3, която скица се приподписва от съда и съставлява неразделна част от решението. По отношение на осъдителната част на иска по чл. 108 ЗС важат изложените по-горе съображения за отхвърлянето й. Ищецът не е доказал, че ответницата Е. Я. е във фактическа власт на тази реална част. Аргумент е и обстоятелството, че според скицата от кадастралната карта на л. 50 от първоинстанциионното дело като собственик на ПИ * е посочено друго лице.

3. По иска спрямо ответника П. Я. П. за 795 кв. м., обозначени с буквите А-Б-В-Г-Д-Е-Ж на скица №* г., издадена от АГКК /л. 51 по делото/, представляващи част от имот с идентификатор *** по КК на [населено място] и

4. По иска спрямо ответниците Б. А. Й. и Б. П. Й. за 100 кв. м., обозначени с буквите А-Б-В-Г на скица №* г., издадена от АГКК /л. 52 по делото/, представляващи част от имот с идентификатор *** по КК на [населено място]. Ответниците по тези два иска провеждат обща защита и се позовават на наличие на пречка за възстановяване на собствеността по чл. 18з ал. 3 ППЗСПЗЗ. Поради това те ще бъдат разгледани заедно.

Във връзка с възражението са установени следните фактически обстоятелства: С протокол от 08.04.1963г. на ТПС Комисия-Г. се заменя нива на Г. Я. П. с площ от 2 дка в местн. „П.” като му се предоставя нива от 2 дка в м. „П.” при съседи: от две страни блок на ДЗС и път; за този имот е съставен констативен нотариален акт през 1965г. Същата година, с нотариален акт № 121 от 23.12.1965г., Г. Я. П. дарява на сина си Г. Г. П. 1/3 ид. ч. от нивата и на внуците си П. Я. Г. /П./ и П. Я. Г. /П./ общо 1/3 ид. ч. от нивата. През 1989г. е сключена съдебна спогодба за делба на имота между П. Я. П., П. Я. П. /идентичността на фамилните имена на двамата братя, посочени в нотариалния акт за дарение и в другите документи се установява от представени от тях декларации/, Я. Г. П., Е. Г. Я. и Г. Г. Я.. От протокола е видно, че в полза на Е. Г. Я. е оставено завещание за 1/3 ид. ч., което завещание страните приемат да бъде частично намалено; в резултат на делбата имотът е разделен на четири дяла от по 500 кв. м., като Г. Г. Я. получава дял първи, П. Я. П. и П. Я. П. получават дял втори, Е. Г. Я. получава дял трети, Я. Г. П. получава дял четвърти. Последният е починал през 2005г. и е наследен от съпругата си Р. В. П. и сновете си П. и П. П.. През 2013г. посочените наследници на Я. Г. П. се снабдяват с нотариален акт за собственост по давност на 590/1590 ид. ч. от ПИ с идентификатор ***. През 2014г. е сключен договор за доброволна делба на ПИ *** с площ 795 кв. м. и ПИ *** с площ 795 кв. м., образувани от ПИ *** с площ 1590 кв. м., между П. П., съпругата му Б. П., П. П. и Р. В. П., като П. П. и Р. П. получават в дял ПИ *, а П. П., Б. П. и Р. П. получават в дял ПИ *. С нотариален акт от 2014г., след смъртта на Р. П., П. П., П. П. и Б. П. продават ПИ имот * на ответниците Б. Й. и Б. Й..

Според техническата експертиза, приета пред първата инстанция, имотът, предоставен на Г. П. при замяната от 1965г., е попълнен в кад. план от 1956г. с пл.№ * с площ 2697 кв. м.; по следващият кадастрален план от 1970г. имотът е с пл. № *. При делбата през 1989г. имотът е поделен само по квадратура, без използване на скица от кадастралния план; поради това няма идентичност между имота по делбата с попълнения в кадастралните планове - липсва съвпадение по форма, размери, граници и площи. Имот пл. № * от архивния кадастрален план представлява североизточната половина от имот пл. № * и е с площ 1514кв. м. Този имот е поделен с доброволната делба от 2014г. и са образувани ПИ * - северозападна част от имот № * и ПИ * - югоизточна част от имот № *.

Съгласно приложените удостоверения от ОС „Земеделие”- Панчарево ПИ * от 1590 кв. м. не попада в картата на възстановената собственост; наследниците на Г. Я. П. не са заявили за възстановяване имотът в местн. „П.”, притежаван преди замяната, а са заявили имотът в местн. „П.”, като решение за възстановяване не е постановено.

При тези обстоятелства следва да се приеме за основателно възражението на ответниците за невъзможност за реституция спрямо тези имоти на основание чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ. Посочената разпоредба е частен случай на общото изключение на чл. 10б ЗСПЗЗ и се отнася към основанието за възстановяване на собствеността по чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ - продадени или предоставени на трети лица земеделски земи. Условията за запазване на собствеността от лицата, получили имот по замяна ЗТПС отм., са две: застрояване на имота /без значение дали е законно/ и извършване на разпореждане с имота, като и двете следва да са осъществени преди влизане в сила на ЗСПЗЗ. В този смисъл е практиката по Решение № 140/2018г. от 04.01.2019 г. по гр. д. № 192/2018г. на ІІ г. о. и Решение № 57 от 05.05.2015 г. по гр. д. № 6431/2014г. на ІІ г. о. В случая имотът е бил предоставен в замяна по реда на ЗТПС отм. и с него е извършено разпореждане от приобретателя по замяната - през 1965г. той е дарил 1/3 ид. ч. на сина си и 1/3 ид. ч. на внуците си. Поради това замяната остава в сила. Не се касае до разпореждане между наследниците на заменителя, в който случай според практиката на ВКС /Решение № 223 от 13.10.2014г. по гр. д № 1945/2014 г. на І г. о., Решение № 113 от 09.03.2012г. по гр. д. № 568/2011г. на І г. о., Решение №174 от 15.01.2020г. по гр. д. № 4472/2018г. на І г. о./ разпореждането не е пречка по смисъла на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ. Ето защо, възстановяване на правото на собственост в полза на ищеца относно тези части от имоти не може да бъде извършено и предявеният иск за собственост е неоснователен. Идентификацията на претендираните реални части следва да се извърши в диспозитива на съдебния акт по комбинираната скица на л. 91 от делото на СГС. Претендираната от ищеца реална част от ПИ *** е с площ 739 кв. м., защрихована е в цикламено и е означена с цифрите 1-2-3-4-5-8-1, а претендираната реална част от ПИ *** е 123 кв. м., защрихована е с червени раздалечени линии и е заключена между цифрите 5-6-7-8-5 на същата скица. Именно в рамките на тези площи вещото лице е установило припокриване между възстановения на ищеца имот пл. № * по ортофотоплан от 1954г. и двата имота по кадастралната карта. Скицата на л. 91 от въззивното дело се приподписва от съда и е неразделна част от решението.

5. По иска спрямо всички ответници - Г. Г. Я., С. Т. Т., Е. Г. Я. /Х./, П. Я. П., Б. А. Й. и Б. П. Й. за поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място]. По отношение на този имот експертизата установява, че припокриването с възстановения на ищеца имот пл. № * е 81 кв. м., което всъщност е площта на целия ПИ *. Според вещото лице този имот по кадастралната карта е със статут на път, въпреки че за територията няма влязъл в сила ПУП. Искът е предявен срещу всички ответници с твърдение, че го използват, за да достигат до своите имоти, но никой от ответниците не е навел конкретни възражения по иска за този имот. Ответниците П. Я. П., Б. А. Й. и Б. П. Й. защитават с възражението по чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ само правата си върху ПИ * и ПИ *, но нямат никакви твърдения срещу реституцията на ПИ *. С оглед на това следва да се признае правото на собственост на ищеца и върху този имот. По отношение на предаването на владението - от страна на ищеца не са ангажирани доказателства от кого се владее и ползва този имот. В съдебно заседание на 30.10.2017г. пред първоинстанционния съд е прието за безспорно, че ответникът П. Я. П. осъществява фактическа власт както върху ПИ *, така и върху ПИ *. С оглед на това осъдителната част на претенцията по чл. 108 ЗС следва да се уважи единствено против П. Я. П., а спрямо другите ответници да се отхвърли.

При горните изводи въззивното решение за отхвърляне на исковете по чл. 108 ЗС следва да бъде оставено в сила по отношение на имоти *** и ***. За останалите имоти следва да бъде отменен въззивния акт и да бъде постановено ново решение за уважаване на исковете за собственост в установителната им част, а в осъдителната част само за ПИ *** против ответника П. Я. П..

По разноските. При този изход на спора, с който се уважават три от исковете за собственост само в установителната им част, единият от тях се уважава частично в осъдителната част и се отхвърлят изцяло от исковете, то ищецът има частично право на разноски. Всички негови разноски в трите инстанции възлизат на 8148 лв. съгласно приложения списък. Исковете са предявени за реални части обща площ 2055 кв. м. От тях се уважават само в установителната част искове за 1044 кв. м.; за 1011 кв. м. исковете се отхвърлят изцяло; предаване на владението се постановява само спрямо едни ответник относно площ 81 кв. м. С оглед на това на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1/4 от направените или 2037лв. От тях ответниците Г. Г. Я. и С. Т. Т. дължат 1000лв., ответницата Е. Г. Я. /Х./ също 1000лв. и П. Я. П. 37 лв.

Ответниците П. Я. П., Б. А. Й. и Б. П. Й. имат право на направените от тях разноски по двата отхвърлени иска. Направените от тях разноски са 1800 лв. за касационната инстанция, 1600лв. за въззивната и 2000лв. за първата инстанция или общо 5400лв. От тях следва да им се приспаднат 400лв. с оглед уважаването на иска за ПИ 3005 в установителната част и да им се присъдят 5000лв.

Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 786 от 29.01.2020г. постановено по гр. д. № 12649/2018г. на Софийски градски съд, II-д въззивен състав, в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 108 ЗС предявени от В. С. М. за собственост на основание реституция по ЗСПЗЗ върху реални части от поземлени имоти, а именно:

- против ответниците Г. Г. Я. и С. Т. Т. относно реална част от Поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място], целия с площ от 667 кв. м., която реална част е с площ 628 кв. м. и е заключена между цифрите 1-2-3-8-9-10-11-12-1 на комбинираната скица на л. 92 от въззивното дело, като 512 кв. м. са защриховани с червени раздалечени линии, а 116 кв. м. са защриховани в син цвят;

- против ответника Е. Г. Я. /Х./ относно реална част от Поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място], целия с площ от 603 кв. м., която реална част е с площ 335 кв. м. и е заключена между цифрите 3-4-5-6-7-8-3 на комбинираната скица на л. 92 от въззивното дело и е защрихована в цикламен цвят;

- против ответниците Г. Г. Я., С. Т. Т., Е. Г. Я. /Х./, П. Я. П., Б. А. Й. и Б. П. Й. относно Поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място] с площ от 81 кв. м.

и вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 ЗС по отношение на Г. Г. Я., ЕГН [ЕГН] и С. Т. Т., ЕГН [ЕГН], че В. С. М., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] собственик на основание наследство и реституция по ЗСПЗЗ на реална част от Поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място], целият с площ от 667 кв. м., която реална част е с площ 628 кв. м. и е заключена между цифрите 1-2-3-8-9-10-11-12-1 на комбинираната скица на л. 92 от въззивното дело, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от решението, като 512 кв. м. са защриховани с червени раздалечени линии, а 116 кв. м. са защриховани в син цвят, при съседи на реалната част: ПИ ***, ПИ ***, останалата част от ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и ПИ ***. ОТХВЪРЛЯ искането за осъждане на ответниците да предадат владението върху описаната реална част.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 ЗС по отношение на Е. Г. Я. /Х./, ЕГН [ЕГН], че В. С. М. е собственик на основание наследство и реституция по ЗСПЗЗ на реална част от Поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място], целият с площ от 603 кв. м., която реална част е с площ 335 кв. м., защрихована е в цикламен цвят и е заключена между цифрите 3-4-5-6-7-8-3 на комбинираната скица на л. 92 от въззивното дело, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от решението, при съседи на реалната част: ПИ ***, ПИ ***, останалата част от ПИ ***, ПИ *** и ПИ ***. ОТХВЪРЛЯ искането за осъждане на ответницата да предаде владението върху описаната реална част.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 ЗС по отношение на Г. Г. Я., С. Т. Т., Е. Г. Я./Х./, П. Я. П., ЕГН [ЕГН], Б. А. Й., ЕГН [ЕГН] и Б. П. Й., ЕГН [ЕГН], че В. С. М. е собственик на основание наследство и реституция по ЗСПЗЗ на Поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място], с площ от 81 кв. м., при съседи на имота: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и ПИ ***. ОСЪЖДА П. Я. П. да предаде на В. С. М. владението върху описания поземлен имот. ОТХВЪРЛЯ искането за осъждане на останалите ответници да предадат владението върху същия имот.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част, с която са отхвърлени исковете по чл. 108 ЗС, предявени от В. С. М. за установяване собствеността на основание реституция по ЗСПЗЗ върху реални части от поземлени имоти и за предаване владението върху тях, а именно:

- против ответника П. Я. П. относно реална част от Поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място], целият с площ от 795 кв. м., която реална част с площ 739 кв. м. е защрихована в цикламен цвят и е заключена между цифрите 1-2-3-4-5-8-1 на комбинираната скица на л. 91 от въззивното дело, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от решението; като посочената реална част е площта на припокриване между ПИ *** по КК и имот пл. № * по ортофотоплан от 1954г.

- против ответниците Б. А. Й. и Б. П. Й. относно реална част от Поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място], целият с площ от 795 кв. м., която реална част с площ 123 кв. м. е защрихована с червени раздалечени линии и е заключена между цифрите 5-6-7-8-5 на комбинираната скица на л. 91 от въззивното дело, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от решението; като посочената реална част е площта на припокриване между ПИ *** по КК и имот пл. № * по ортофотоплан от 1954г.

ОСЪЖДА Г. Г. Я. и С. Т. Т. да заплатят на В. С. М. 1000/хиляда/ лева, Е. Г. Я. /Х./ да му заплати също 1000/хиляда/ лв. и П. Я. П. да му заплати 37 /тридесет и седем/ лв., представляващи разноски за три инстанции спрямо уважената част на исковете.

ОСЪЖДА В. С. М. да заплати на П. Я. П., Б. А. Й. и Б. П. Й. сумата 5000/пет хиляди/ лв. разноски за трите инстанции досежно отхвърлената част на исковете.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: