Решение №9293/20.10.2022 по адм. д. №11848/2021 на ВАС, I о., докладвано от съдия Мадлен Петрова

РЕШЕНИЕ № 9293 София, 20.10.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: С. А. Членове: МАДЛЕН П. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията М. П. по административно дело № 11848 / 2021 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ – В. Т. в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез ст. юрк. Д. И. против решение № 126/05.10.2021 г. на Административен съд – Ловеч постановено по адм. дело № 206/2021 г., с което по жалба на „Аксиома“ ЕООД е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11091/25.05.2021 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита за неправилни изводите на съда за липса на нарушение, поради това, че лицето, извършило продажбата в търговския обект и приело плащането Р. И. няма трудов договор и свързаност по 1, т. 3 ДР на ДОПК с търговеца. Поддържа и неправилно приложение на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. Твърди, че в оспорения акт са изложени мотиви, които кореспондират със събраните по делото доказателства, като определения срок на продължителност на мярката от 14 дни съответства на целта на закона.

Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се потвърди оспорената заповед.

Ответникът – „Аксиома“ ЕООД, град Ловеч, чрез адвокат М. М. оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение като неоснователна.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е основателност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд – Ловеч е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11091/25.05.2021 г. издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ - В. Т. в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект - магазин, находящ се в гр. Ловеч, ул. „Търговска“, № 55, стопанисван от „Аксиома“ ЕООД гр. Ловеч и забрана достъпа до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ и чл. 187, ал.1 ЗДДС.

За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че е издаден в нарушение на материалния закон и не съответства на целта на закона.

На първо място в обжалваното решение е прието, че продажбата извършена от Р. И. е от лице без трудови правоотношения с търговеца и без свързаност с търговеца съгласно 1, т. 34 от ДР на ЗДДС във връзка с 1, т. 3 от ДР на ДОПК. Според съда, плащането е извършено на лице, за което не е доказано, че работи и има представителна власт по отношение на „Аксиома“ ЕООД, поради което действията му не следва да бъдат вменявани в отговорност на дружеството-жалбоподател.

Въз основа на данните от протоколите за извършени проверки и приложените дневни финансови отчети (ДФО) и опис (на паричните средства) от 13,27 ч. съдът е приел, че към момента на продажбата установената касова наличност е по-малка от отчетена стойност на продажбите чрез фискалното устройство в обекта. Според съда липсват безспорни доказателства, които да сочат на еднозначен извод, че към момента на проверката са извършвани продажби от служители по трудов договор или свързани лица с търговеца, без да се издадени касови бележки за тях. Прието е, че разликата в повече във ФУ може да се дължи на неотразени служебно изведени суми от касата, като в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС не е включена такава хипотеза.

В решението е прието и, че изложените в заповедта мотиви не кореспондират с отразената фактическа обстановка в протокола за извършена проверка, доколкото органът е приел за установени фактите, които са отразени в опис и дневен финансов отчет, съставени не при първата проверка на касовата наличност, а 40 минути след началото на проверката и първите съставени опис, дневен финансов отчет (ДФО) и КЛЕН, и след осъществяване на други продажби. При налагането на мярката не са обсъдени обстоятелствата отразени в протокола, съставен в началото на проверката, опис на паричните средства изготвен от Р. И., дневен финансов отчет от 13,27 ч. и КЛЕН от 13,37 ч.

Според първоинстанционния съд при издаване на оспорената заповед е нарушен и принципът за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. В тази връзка е прието, че в акта не са изложени мотиви за определената продължителност на мярката от 14 дни.

Решението е правилно, като краен резултат.

Съгласно чл. 186, ал.1, т.1 б. "а" ЗДДС в приложимата й по време редакция от ДВ бр. 104/2020, г. в сила от 12.12.2020 г., принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 ЗДДС. В чл. 118, ал.1 от ЗДДС е предвидено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта.

Неправилно съдът е приел, че нарушението на чл. 118, ал.1 ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. не е доказано. От доказателствата по делото се установява, че по време на проверка извършена на 30.04.2021 г. в търговския обект, стопанисван от „Аксиома“ ЕООД е осъществена продажба на 0,544 кг. ягоди на обща стойност 4,90 лв. - заплатени в брой от проверяващите, при която не е издадена фискална касова бележка. Извършването на продажби и приемането на плащане от лице, което осъществява дейност в обекта в нарушение на трудовото законодателство, неправилно е прието от съда като основание за липса на нарушение.

Правилно съдът е приел, че изложените от административния орган мотиви за прилагане на мярката не кореспондират с доказателствата по делото. Правилна е преценката на съда, че в мотивите на оспорената заповедта не са обсъдени обстоятелствата, които са установени в началото на проверката и са отразени в протокола за извършена проверка, включително обстоятелството, че отчетените парични средства чрез ФУ са повече от установената касова наличност съгласно съставените опис на парични средства от Р. И., ДФО от 13,27 ч. и КЛЕН от 13,37 ч. Съображенията за местоположението на обекта и изводите за неговата популярност и потенциална възможност за реализиране на значителни обороти са изцяло хипотетични.

Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд за липса на мотиви относно определения от органа по приходите 14 - дневен срок за запечатване на търговския обект и забрана достъпа до него. От съдържанието на заповедта е видно, че съображенията на административния орган за продължителността на мярката са изцяло бланкетни. Определеният 14 – дневен срок не е обоснован с никакви конкретни факти и обстоятелства от търговската дейност на Аксиома ЕООД. Допуснатото нарушение на изискванията на чл. 186, ал. 3 ЗДДС засяга надлежното упражняване на оперативната самостоятелност по чл. 169 АПК, съответствието на наложената принудителна административна мярка с целите по чл. 22 ЗАНН и принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК и обосновава незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

Обжалваното съдебно решение, с което оспорената принудителна административна мярка е отменена, е правилно постановено и следва да се остави в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 126/05.10.2021 г. на Административен съд – Ловеч, постановено по адм. дело № 206/2021 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. П. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА

Дело
  • Мадлен Петрова - докладчик
  • Светлозара Анчева - председател
  • Весела Павлова - член
Дело: 11848/2021
Вид дело: Касационно административно дело
Отделение: Първо отделение

Други актове по делото:
Страни:
Достъпно за абонати.

Цитирани ЮЛ:
Достъпно за абонати.
Ключови думи
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...